Защо в Европа изчезват хиляди деца мигранти?

Хелена Мериман
Би Би Си

Според данни на Европол през последните 2 г. са изчезнали близо 10 хил. деца мигранти, стигнали сами до Европа. Програмата на Би Би Си Инкуайъри се запита защо и как са успели да изчезнат толкова много деца.
"Има много причини деца да пристигат без да са придружени от възрастни", казва Делфин Моралис, ръководител на правозащитната организация "Мисинг чилдрен Юроп".
"Някои са изпратени от родители, които са се надявали на по-добър живот на детето си, други са отнети от родителите от трафиканти на хора с цел рекет, трети просто са изгубили родителите си в суматохата", обяснява тя.
Според данни на организацията през 2015 г. от всички деца, пристигнали в Европа непридружавани от родители, 91% са били момчета, при това над половината от тях са дошли от Афганистан.
Картината обаче се променя: сами в Европа пристигат все повече момичета, а безследно изчезват все по-малки на възраст деца - така например миналата година най-малкият изчезнал е бил само на 4 годинки.
Какво се е случило с тези деца? Точен отговор на този въпрос няма никой. Ако дете от Сирия, Афганистан или Еритрея изчезва в Гърция или Италия, това не предизвиква на практика никаква реакция. Само някои служби на граничния контрол обявяват детето за издирване.
Съществуват опасения, че контрабандистите предават децата, които те докарват в Европа, на търговци на хора, за да спечелят още малко пари. Вероятно карат тези деца да се занимават с проституция или някакъв друг робски труд.
Гюлвали Пасарлей е заминал от Афганистан на 12-годишна възраст. Той пътувал до Великобритания повече от година. Почти веднага бил разделен от брат си от хората, които ги превозвали, и му се наложило да пътешества съвсем самичък.
Няколко дни той вървял пеша, крил се в камиони, скачал от влакове в движение и прекарал две седмици в затвор за възрастни в Турция, преди най-накрая да стигне до турското крайбрежие. Там го качили в лодка с 20 места, на която имало 120 души.
"Лодката се развали - разказва той. - За пръв път виждах море. Бях ужасен. Обърнах се към Бог: "Не искам да умирам тук. Само не тук, не в Средиземно море. Мама никога няма да разбере дали съм жив или не".
Само няколко минути преди лодката напълно да потъне, ги спасява бреговата охрана и ги кара в Гърция. Гюлвали го поема първо полицията, а след това военните. Взели му отпечатъци от пръстите, а след това му казали, че в срок от 1 месец трябва да напусне страната, в противен случай ще го депортират.
По това време Гюлвали вече знаел, че брат му е успял да стигне до Великобритания, затова той направил това, което правят хиляди други - избягал от бежанския лагер в Гърция и изчезнал.
"Вървяхме по железопътни релси, за да не ни види полицията - спомня си той. - Опитвахме се да не привличаме внимание".
Други деца, за да избегнат залавяне, стигат до крайни мерки: изгарят или си отрязват крайчетата на пръстите. По този начин, ако бяха заловени, полицията не би могла да установи личността им и да ги върне вкъщи.
Гюлвали успява да стигне да Кале. Десетки пъти той се опитва да пресече Ламанша. Най-накрая му провървява: той се качва на камион, превозващ банани, и така попада във Великобритания.
Пет години минават преди Гюлвали да получи статут на бежанец. Той завършва училище и дори успява да постъпи в университет, а миналата година написва книга за пътешествието си "Мрачното небе" ("The Lightless Sky").
Киара Смит говори пред членовете на комитета по вътрешни работи в Палатата на лордове в качеството си на експерт. Тя разказа за положението на пристигналите в ЕС без възрастни придружители непълнолетни бежанци. Киара преподава право в Ирландския национален университет в Голуей.
По думите й, системата за предоставяне на убежище, така както е определена от законодателството, на теория е способна да даде на децата необходимата защита. Тези закони обаче невинаги се спазват.
"В такива горещи точки като Италия и Гърция работят европейски агенции, които - теоретично - трябва да установят личността на ходатайстващи за статут на бежанец. На практика обаче всичко това се превръща в лагери за временно настаняване", казва Смит.
"Ако предоставените сами на себе си деца гладуват в лагерите, те няма да търпят това вечно", отбелязва експертът.
Много деца поради различни причини не могат правилно да ходатайстват за получаване на бежански статут. И този проблем съществува не само в Италия и Гърция. Както твърди Смит, има данни, че някои европейски страни активно възпрепятстват деца да подават документи за получаване на убежище, като ги принуждават да отидат в друга държава.
"Много страни на път към Северна Европа предпочитат просто да не забелязват децата, пристигнали без възрастни, просто си затварят очите - каза тя. - Тях не ги регистрират. На практика принуждават тези деца да продължат да вървят напред".
И децата отиват, защото се надяват, подобно на Гюлвани, в един прекрасен ден да открият роднините си.
В съответствие с т.нар. Дъблински споразумения, ако дете за първи път е регистрирано в някоя от европейските страни, властите на съответната държава трябва да открият има ли детето роднини в някоя от другите членки на ЕС. Ако такива бъдат открити, детето трябва да се изпрати там, където живеят роднините. Там ще се разглежда и молба за убежище. Това обаче се случва много рядко.
Когато децата най-накрая пристигат в страната, където те биха искали да получат убежище, трябва да им бъде назначен законен представител, който да им помага по време на целия процес. По думите на Киара Смит, в някои страни тази система действа добре, но в други не действа изобщо.
Важно е да се помни, че често тези самотни деца са предоставени сами на себе си. Често ги подлагат на унизителни проверки, като рентген на зъбите, измерване на параметрите на главата или определяне на костната плътност. По този начин имиграционните служби се опитват да установят дали децата не лъжат за възрастта си.
След това се настоява те да обяснят защо са напуснали дома си. Разпитите следват един след друг, карат децата по няколко пъти да разкажат с пълни детайли за трудностите и травмите, на които са били подложени.
"Много често децата, пристигнали без възрастни, не могат напълно да възстановят събитията - казва Смит. - На тях им е трудно да изградят свързан разказ. А успехът на опитите им да получат убежище зависи пряко от способността им да представят свързана и смислена история".
Именно в този момент изчезват много от децата. Защо не се предприемат повече усилия, за да се подкрепят тези беззащитни деца?
Миналата година в Европа са пристигнали почти 90 хиляди деца, които не са били придружени от възрастни. Това е огромна бройка.
Както смята Киара Смит, ЕС демонстрира неспособност да се придържа към основните принципи на собствената си политика, разработена за защита на децата. И изглежда, европейската общност също предпочита да си затвори очите за съществуването на този проблем.
Преди година публикуването на снимката на удавилия се Алън Кюрди предизвика сред много от европейците вълна от съчувствие към децата мигранти: хората ги канеха в домовете си, даваха им храна и дори се записваха като доброволци в бежанския лагер в Кале. Властите във Великобритания, Германия и Канада заявиха тогава, че са готови да приемат повече бежанци. Лидерът на страните от ЕС се споразумяха да разделят отговорността за разпределянето на бежанците, пристигнали в Италия и Гърция.
Мина година - и повечето от тези обещания бяха нарушени. Голям обществен резонанс също не се вижда. Защо?
Отчасти това се обяснява с икономически причини. Мерките за икономии, предприемани от правителствата на европейските страни, карат европейците все по-силно да затягат коланите. В подобна ситуация хората не са особено склонни да помагат на чужденците.
Твърденията, че мигрантите може би са свързани с джихадистите, също не спомагат за добро отношение към пришълците.
Историята за 10-те хиляди изчезнали деца мигранти свидетелства не само за пълния провал на работата на граничните служби. Историята е и за европейците, които така и не накараха властите да изпълнят дадените обещания.


Никой не знае къде изчезват децата, пристигнали в Европа сами


Индийският художник Сударсан Патнайк създаде на плажа от пясък скулптурата на загиналото сирийско момче Алън Кюрди


Увеличава се броят на децата, пътуващи без придружители