"Прозата за войните е художествената история на България!"

Интервю на Димитър КОПРИВЛЕНСКИ

 През миналата година, около Деня на народните будители председателят на СБП Боян Ангелов сподели: "Тритомникът "Храбростта и мъката на България" е сред най-ценното, издавано у нас през последното десетилетие. И е с христоматийно значение..." Писателят Никола Статков допълни: "Съставителят и авторът на предговора на втория том военна проза полк. Георгиев е един съвременен народен будител". 

- Кратък проглас, преамбюл, панегирик, като начало?
- Има го най-отпред, като анонс на гърба на титулната страница. Тритомникът се издава по решение на Съюза на ветераните от войните. Под общата редакция на проф. д.и.н. полк. Марин Калонкин. Ще добавя, че през 2011-2012 г. той претърпя две издания. В трите тома са подбрани военна поезия, военна проза и батално изкуство под съставителството на големия ни поет Драгомир Шопов и полк. Цоко Гергов. Автори са предимно творци, участници във войните. Представени са и невоювали писатели. Начело с класиците Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков... Художественото ни богатство наложи издаването на втора книга с военна поезия. Аз пък се заех със съставянето на втора книга с военна проза.
 
- Откъде иде, кой твори и въздига военната ни проза?
- По волята на Кобургите и българската властваща буржоазия за 33 години след Освобождението народът ни пет пъти се сражава за родината си. За обединяването на българите в една национална държава. След Съединението от 1885 г. последва кратка победна за нас война със Сърбия. Всенародна и славна бе и Балканската война от 1912 г. Последва кръвопролитната Междусъюзническа война от 1913 г. А през 1915-1918 г. - и Първата световна война. И двете завършват с национални катастрофи. В тях загиват повече от 150 000 души, ранените са около 260 000. От България са откъснати значителни територии, населени с българи. Завинаги!
Във всички войни на България, включително и в Отечествената от 1944-1945 г., наред с войниците и офицерите по фронтовите пътища крачат и се сражават по бойните полета, страдат в окопите и българските писатели. С пушка и перо отстояват независимостта и целостта на Отечеството. Двадесет от тях проливат кръвта си на бойното поле или умират от раните си в полевите лазарети. И под перата им се раждат вълнуващи художествени произведения. В тях са отразени душевните преживявания, страданията, мъките и храбростта на мобилизираните селяни, чиновници и работници, на живите и падналите в бой. Само да припомня, че сред загиналите са Димчо Дебелянов, Владимир Мусаков, Илия Иванов-Черен... Но поколенията ще четат написаното от Димо Сяров, Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Павел Вежинов, Ивайло Петров... Прозата за войните е свидетелство за преживяното. Тя е и художествената история на България!

- Да си припомним първата и да наблегнем на книга втора.
- Нашият замисъл бе да огледаме богатото наследство от белетристични творби и да поместим онези, които ще дадат представа за огромното разнообразие на сътвореното през годините. В книга първа с по едно произведение са представени петдесет автори. Очаквано сред първите са патриархът Иван Вазов с покъртителния и позабравен разказ "Иде ли?", Йордан Йовков, Людмил Стоянов с "Холера", Елин Пелин с разказа "Среща", Михаил Кремен с "Брегалница", Добри Немиров, Иван Аржентински, Богдан Глогински, Станислав Сивриев... Във втората книга са поместени творби от осемдесет автори, което я прави и по-обемна, и по-обхватна. Единственият повторен автор е Йордан Йовков, този път с христоматийния разказ "Белият ескадрон". Още двадесет белетристи, създали вълнуващи произведения от времето на войните са представени с по един разказ. Сред тях са Кръстьо Белев, Генчо Стоев, Никола Статков, Методи Бежански...
В годините на студената война България поддържа огромна за нас армия. В нейните редове се подготвяха, възпитаваха и утвърждаваха поколения защитници на родината. Български младежи от различни набори прописваха през казармените си години, трупаха впечатления за бъдещите си произведения. Наборната армия бе школа и за мъжество, и за творчество. И точно тези творци са представени с над петдесет творби в книга втора. Сред тях са полк. Иван Миланов с разказа "Доверие назаем", полк. Тодор Богданов, Цветан Северски, Емил Елмазов, Никола Радев, Симеон Дочев, Слав Делиславов...

- Как подбирахте авторите и творбите им?
- Не бе лесно в едно, пък и в две представителни томчета с по едно произведение да бъдат достойно представени най-добрите. Българската военна проза е обемна. Освен това, основно за мен бе да не се повтарят сюжети, едни и същи картини, сходни епизоди и образи. Всеки белетрист е творческа индивидуалност. Всяко дарование носи своите белези и своя художествен стил и свят. Едно произведение не може да покаже най-интересното, най-характерното за своя автор. Още повече, когато искаме да представим обща картина, рисувана от много индивидуалности. В отделни случаи са поместени не най-известните творби на белетристите. Ще подчертая, че стремежът, главното е да се покаже богатата галерия от герои, хармония от епизоди, емоции и преживявания. На фронта и в боя човек става друг.

- Кое е най-характерното за военната ни проза?
- Това е нейният хуманизъм. Тя е пропита от него. Войната като обществено явление е неприемлива за българина. Той никога в изминалия ХХ век не е бил завоевател. Най-убедително това личи в талантливите творби на най-добрите в жанра - Иван Вазов, Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Людмил Стоянов... Особено характерно за нашата проза е, че макар и противници на войната, българските военни творци остават верни на отечествения си дълг. Те не бягат зад граница, за да се спасят от войната. А се завръщат от чужбина, за да й се посветят. Фактите са и много, и все ярки.

- Кои са изворите на тази прословута българска храброст?
- Отговорът се намира във всеки ред на всяка творба. Родолюбието е неизчерпаемия извор за храбростта на българина. И в това е насладата от четенето, потопяването в българската военна проза. Има такъв разказ от Богдан Глогински - "Най-славният род войска". И всеки бърза да го прочете, търсейки там своя род войска. Има за какво. Нашенецът не се стреми към чужди земи, но си иска, не дава и своите. Народът ни е хуманист и патриот, не е шовинист. Потрябва ли, тръгва на бой. Но мечтае по-бързо да свършва касапницата. И да се върне при своите близки, на село, на своята нивица.

- След толкова войни, мъки и храбрости... днес без армия?!
- В действителност всички осемдесет и две произведения в книга втора на тритомника "Храбростта и мъката на България" показват синтезирано, разноцветно, плътно и нюансирано вътрешния мир на българите в най-обикновените и в най-екстремните условия. Убеден съм, че и  тази книга е свидетелство, прочит и почит към българина като войник. Защото, както казва първокласният ни военен поет полковник Евстати Бурнаски, в тези произведения се търси най-краткия път до сърцето на читателя. За да се притури в кръвта му онзи духовен кислород, който подклажда вярата в човека - днешния и утрешен българин. Те са и своеобразно авторско, съставителско и читателско преклонение, сваляне на шапки пред героите на творбите и пред техните автори. А без армия, България, естествено, обедня! Къде по-добре занапред мъжете могат да се подготвят за живота? Когато се знае, че армията не е толкова оръжието, колкото духът. Абсолютно доказателство, за което е и цялата ни военна проза!


Текст към снимка 2101:

Георги Йорданов Георгиев е член на Сюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на четиринадесет книги, между които: "Шипченски мотиви" (2015), "Сред светци и ангели" (2014, получила литературна награда "Николай Хайтов), "Шипченци" (2011), "Личности и тревоги" (2010), "Дарования" (2007), "Живот на косъм" (1983), "И това е любов" (1980), "По стъпките им алени" (1976).
Съставител е на антологията "Военна проза" (в две книги) от тритомника "Храбростта и мъката на България", изд."Пропелер", 2010 и 2014 г.
Носител е на орден "Кирил и Методий" - Първа степен, на званието "Заслужил деятел на културата", на военни отличия и на наградата на СБЖ "Златното перо".
През 2014 г. бе удостоен от Управителния съвет на СБП с почетна грамота за принос към българската литература.