Паралелни светове

От 2010 г. току излизат данни от български и европейски статистики, които показват едно и също: около половината от българските деца живеят в риск от бедност, мизерстват, хранени са зле, студуват. Със сигурност е така, но тези числа биват развявани ден-два, повод са за журналистически разработки (повечето от които са стойностни!). А после идва обичайното "И к'во от туй?". Така е. Очевидно за управляващите тези статистики са "всяко чудо за 3 дни".
Защото онова, което разправят по избори, че правят или ще правят за българските деца, е паралелен свят, който няма нищо общо с живота на самите деца.
С по 85 лв. добавки за две деца месечно или 250 лв. еднократна помощ за първокласник бедните семейства едва ли могат да осигурят пари за обувки, якета, пуловери, а още по-малко за книги, кино или сладкарница за отроците си. Очевидно на управляващите не им пука за това.
Явно социалните помощи в сегашния си вид не  са достатъчни да осигурят приличен живот на повечето български деца. Явно и тази философия на "подпомагане" е изчерпана и е време политиците да помислят как да осигурят добро бъдеще не само на собствените си деца. А и на онези, които утре ще представляват държавата, чиито граждани са и самите политици.