29 Март 2024петък17:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Заплаха за Запада ли е срещата Путин/Ердоган?

Русия тактически използва съществуващите противоречия между Турция и САЩ

/ брой: 235

автор:Зорница Илиева

visibility 1854

Срещата на руския президент Владимир Путин с турския му колега Реджеп Ердоган (трета по ред през последните месеци и този път в Истанбул) се определя от западни и наши наблюдатели като "знакова", "историческа", създаваща "нова ос Москва-Анкара", "ключова", все в този дух. Турските медии са залети от информации за постигнати договорки, бъдещи проекти, обещания и (съвсем по турски) неприкрита гордост от ролята, която Турция според тях има в голямата геополитическа игра. Подчертава се, че подписването на предварително договорени енергийни проекти е станало в дворец от времето на Османската империя, което се приема като отговор на посрещането на Ердоган в Санк Петербург в Константиновския дворец, величествен паметник на Руската империя.
Каквито и да са сигналите, същественото е, че тази среща се наблюдаваше от цялата международна общност, както се казва днес. Повечето западни анализатори са убедени, че и Москва, и Анкара на този етап имат нужда от бързо възстановяване на добри отношения и постигане на споразумения, защото се намират в международна изолация. Набляга се на необходимостта от намиране на съюзник, особено заради сложните и даже конфликтни отношения със САЩ. Казва се, че това просто е невъзможно, защото исторически са обременени и не си вярват по принцип. Но никой не отрича, че постигнатите търговско-икономически договорки и подписани енергийни проекти ги превръщат в

ключови партньори

Независимо от изказвани становища, че това не означава непременно стратегически партньори. Подобни твърдения се основават на факта, че и двете страни "имат трудности в комуникацията със САЩ", което означавало несигурност в бъдещите им отношения. Разбира се, че становищата на Русия и Турция за ситуацията в Сирия например и бъдещето на президента Башар Асад се разминават. Но не бива да се пренебрегва информацията, че премиерът Бинали Йълдъръм преди дни заяви, че "Асад няма политическо бъдеще", т.е. отложи решаването на този проблем в бъдеще време, не днес и не по време на посещението на Путин в Истанбул.
Другата изключително съществена за Анкара тема е въпросът с кюрдите и тук Западът с основание се притеснява, че ако се е получило сближаване на позициите, това може наистина да е основа за стратегическо партньорство. Може би затова в Европа коментарите са особено прецизирани и акцентират върху липсата на тревога в Евросъюза относно "Турски поток", защото "на този етап той е малък проект", който може и да укрепи връзките между Русия и Турция, но е "пазарно неутрален". Един вид Европа има своите варианти за разнообразяване на газовите доставки, включително на втечнен газ от Иран. Казва се, че ЕС не е против възстановяването на добрите отношения между Москва и Анкара, за да се намали степента на несигурност, но все пак е необходим "диапазон в търговските отношения", каквото и да означава това. Напомня се, че Турция изнася за страните от ЕС 40% от своята продукция, а за Русия само 5%, което в допълнение на винаги отстояваната от Турция амбиция за независимост от когото и да било, не гарантира дългосрочно сътрудничество. Да, обаче с подписаните преди дни енергийни спогодби с Русия, Анкара си осигурява (при реализация) осъществяване на онзи газов хъб, който ще й позволи да купува и продава газ на Европа, а не само да го транзитира. Което неминуемо ще бъде нещо като

изолация на евроатлантическия свят

от този традиционен партньор. Русия просто тактически използва съществуващите противоречия между Турция и САЩ, за да разшири пазара за своя основен износен продукт и в същото време да се опита да неутрализира Турция на сирийски терен. Още повече, че това е начин да се заобиколи Украйна като основна транзитираща страна на руски газ за Европа и от фактор, тя да понесе последствията от преориентацията си и сатанизирането на Москва. Никой не обича да му извиват ръцете, а големите никога не прощават. В такава ситуация са склонни и на компромиси като намаляване цената на доставян петрол, финансиране на общ проект или внос на плодове и зеленчуци с опасения за наличие на вредни вещества в тях.
Всички медии в Турция подробно информират за капацитета на "Турския поток" (15 млрд. куб. м), възможностите за разширяването му на следващ етап (4 линии), цената му (19 млрд. долара) и че не само ще се задоволява вътрешният пазар, но повече ще се изнася за Европа през Гърция. В допълнение въпросът с построяването от страна на Русия на атомната централа "Аккую" се свързва с перспектива в бъдеще да се изградят още 2 други централи, което е доказателство, че Анкара на практика се стреми към самостоятелно развитие на ядрена енергетика. Тези, които са проследили пътя на Иран и Пакистан в тази насока, са наясно с декларации като "ядрени технологии за мирни цели". Гърците потриват ръце, защото чрез "Турски поток" не само осигуряват работа за свои съграждани, но и стават част от веригата за доставка на газ за Европа, т.е. печелят транзитни такси, а за нас остава да "ближем рани" поради пропадане на мечти за някакъв газов хъб "Балкан". Дали в тази ситуация са доволни онези, които агитираха против енергийните проекти на България? Да се говори пост фактум за осъществен диктат в тази насока вече няма смисъл. Да се казва, че има сбъркани политики и сбъркан баланс, не облекчава ситуацията. Оставаме наблюдатели, от задните редове.
Опозицията в Турция в лицето на кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП) атакува атомната централа "Аккую" с твърдения, че тя ще е опасна за околната среда (близо до Мерсин), но гласът й потъва в масовото одобрение на оповестените и подписани руско-турски енергийни проекти. По-различно стои въпросът с информации за "купуване на руски противовъздушни системи", което навява спомена за оповестени намерения преди време да се доставят подобни системи от Китай, а натискът от страна на Вашингтон провали реализацията на постигнати в тази връзка договорки. Едва ли САЩ ще останат безразлични към идеи за такива руски военни доставки. Партньорството с Турция е стратегическо за Вашингтон и винаги ще се намери начин за упражняване на влияние, което да провали съответни намерения. А и Анкара едва ли ще си позволи да преминава т.нар. червена линия, защото светът е несигурен, променлив и невинаги "обръщането на палачинката" може да се реализира без сериозни последствия. Достатъчен е и т.нар. опит за преврат. А и повратната точка със свалянето на руския Су-24 на сирийско-турската граница току-що е замъглена с демонстрирани желания за добросъседство.

В името на взаимни интереси

В такава комфортна за управляващите медийна среда капката катран са оповестени от опозицията в Турция сведения, че "Гърция е окупирала 17 острови", и то точно по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Гръцки офицери "отиват с кораби, нарушават териториални граници и никой не ги спира". Информации, че на 5, 7 и 8 октомври гърците са имали учения на Сакъз Адасъ, че са имали "десант с танкове, самолети, фрегати, който е наблюдаван от гръцкия военен министър и висши гръцки военни", звучат провокативно. Но според Лозанската спогодба от 1923 г. (заклеймена наскоро от Ердоган като предателска за Турция) Сакъз Адасъ е с "полувоенен статут", т.е. там не могат да се правят военни учения, но собствеността категорично не е уточнена. Според турски медии гръцка военна делегация е посетила и Коюн Адасъ (Остров овца), и Айдън Була, чийто статут също не е много ясен, като е забила там гръцкото знаме. Нов повод за конфликт. Сигурно затова последва и поредно нарушаване на гръцкото въздушно пространство от няколко турски самолета. Членки на НАТО! Както се казва, да няма спокойствие, всеки да е в напрежение и да се поддава на контролиран хаос.
Не е достатъчна Сирия и битката с "Ислямска държава", част от която е предвижданата операция за превземане на Мосул, главен град на радикалните ислямисти в Ирак. Именно операцията за Мосул и присъствието на турски войски на територията на Ирак е причината за смразяването на отношенията на Анкара с Багдад. Турците се опасяват, че пешмергите, главни действащи военни сили за превземането на Мосул, ще се възползват от положението си на съюзник на международните сили, водени от САЩ, и ще реализират мечтата си за независим Кюрдистан. Искрата лесно може да прескочи на турска територия. В същото време премиерът на Ирак Хайдер ал Абади е категоричен, че присъствието на турски войски на територията на Ирак "могат да отворят път на една регионална война". Убеден е, че Ирак, заедно с международните сили, е в състояние до края на годната да се справи с изгонването на джихадистите от Мосул. "Американците само ще окажат помощ, решението е на Ирак и ще го направим, когато сме готови", казва Абади. От своя страна Реджеп Ердоган е категорично гневен. С думи като "той не ми е на нивото, нито на качествата ми, не можеш да си ми равен, ще правим каквото трябва в Ирак, както досега го правихме" той напада иракския премиер и определя присъствието на турски войски в Ирак (на територията на Иракски Кюрдистан) като задължително. Американците, в лицето на говорителя на Държавния департамент Джон Кърби, потвърждават, че отдавна "призовават арабските съседи да зачитат териториалната цялост на Ирак", че турските сили не са част от международните сили и проблемите с турската база трябва да се решават от Турция и Ирак. Както се казва,

"разделяй и владей"

но ние в крайна сметка ще решим. Още не сме решили...
Независимо какво коментират медиите в Турция, засега в Анкара се опасяват от война между Русия и САЩ заради Сирия. Западът ту втвърдява тона към Кремъл, ту отказва срещи (Франсоа Оланд), ту гневно критикува Москва (Борис Джонсън), ту обявява предполагаема среща с Путин в Ню Йорк. А Русия просто стои сама срещу целия Запад, превръща границите си в непробиваеми, настоява да се признае зоната й за влияние около тях и последователно следва интересите си не само за оцеляване, но и за водеща геополитическа сила. Въпросът е кой пръв ще каже "шах". Сирия е полето за тази сложна игра, а Алепо е ключ. Предстои.  Дали пък в крайна сметка няма да се възроди духът на Ялта?


Москва и Анкара се очертават като ключоми партньори
БГНЕС


С подписаните енергийни споразумения с Русия Анкара си осигурява осъществяване на онзи газов хъб, който ще й позволи да купува и продава газ на Европа, а не само да го транзитира


Москва и Анкара имат остри противоречия по темата Сирия. Турция влезе в раздираната от война страна под предлог, че се бори с "Ислямска държава"

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ