Как Източна Европа лиши света от първата жена шеф на ООН

Жоел Рюе
"Дипломатик куриер"


Като мъж от Източна Европа и социалист би трябвало да съм много доволен от избирането на Антониу Гутериш за следващ генерален секретар на ООН. Все пак Гутериш е закален дипломат, който владее няколко езика и е способен да спечели подкрепата на всички членове на Съвета за сигурност - нелош резултат във времена, когато някои коментатори говорят за нова Студена война. Следователно изразявам своите сърдечни поздравления.
Но също както "крикетът е индийска игра, случайно открита от британците" (това написа постмодернистът Ашиш Нанди от Колумбийския университет), по-уместно е да анализираме избора от съзнателно придобитата, прилежно подхранвана перспектива на привърженик на половото равенство универсалист и гражданин на света, отколкото на мъжа, какъвто по случайност съм. Преди да продължим напред, подкрепяйки напълно новия лидер, трябва ясно да разберем защо Съветът за сигурност на ООН избра Гутериш, отделяйки се от предположенията на повечето коментатори, че е дошло време жена от Източна Европа да стане следващ генерален секретар. Беше ли тази комбинация изобщо някога възможна? Според някои, може би не. Реалността обаче е много по-сложна и както тъмната роля на дясна Европа, така и липсата на решение от страна на българския премиер, нарисуваха суровата картина на европейския политически динамизъм и правдоподобност.
Нека започна с едно косвено, неписано, но уважавано - поне досега, правило по отношение на поста на генералния секретар: справедливото географско представителство на генералните секретари на ООН. Този път определено беше ред на Източна Европа - регион, който никога не е имал генерален секретар, но който измина дълъг път. Основен параметър на изборите за генерален секретар е даването на преимущество на кандидати, които няма да предизвикват враждебни настроения в държавите членки с право на вето в Съвета за сигурност. По това отношение двамата водещи мъже кандидати от Източна Европа (Йеремич и Лайчак) нямаха реален шанс, тъй като те бяха активно подкрепяни от Русия и по тази причина беше предопределено да получат американско вето. Многозначително и показателно за регионалната липса на разбиране за практиките на Съвета за сигурност е това, че страните от Източна Европа не успяха да убедят Русия да подкрепи надежден кандидат. Също така е и много показателно за настоящото дълбоко разделение между Европа и Русия.
Въпреки това ситуацията е фундаментално различна по отношение на кандидата на България - Ирина Бокова. Въпреки че беше приемана, тя не беше подкрепяна от Русия, въпреки негативната кампания, задвижвана от министър-председателя на нейната собствена държава Бойко Борисов, който се опита да я представи като кандидат на Путин и по тази причина нежелана от САЩ. Забележително е, че Бокова дълго време се радва на силна подкрепа от САЩ (и Израел) в ЮНЕСКО, където беше избирана два пъти за генерален директор с пълната подкрепа на всички пет постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Усилията на София активно да подкопае шансовете на Бокова чрез нейната кампания стигнаха до своя пик с номинацията на Кристалина Георгиева като втори кандидат на България за генерален секретар, седмица преди ключов предварителен вот, независимо от това, че от самото начало знаеше, че тя няма да успее. Подкрепяна от крайнодесния премиер на Унгария Виктор Орбан, Георгиева разгневи мнозина в Европа и по света, включително групата Г-77, която изрази протест за нейната номинация в последния момент.
Все пак самоубийственото поведение на България беше подкрепяно от Европейската народна партия (ЕНП) - европейската партия на Георгиева и Борисов, която се надяваше на консервативен европейски кандидат, а не на социалист. Те активно лобираха от името на Георгиева, докато в същото време подкопаваха кандидатурата на единствената жена от Източна Европа, която имаше шанс - Ирина Бокова.
Друг ключов елемент от изборния процес на следващ генерален секретар на ООН беше натискът от гражданското общество за избиране на жена за следващ генерален секретар. Жените имат впечатляваща история начело на агенции на ООН, особено Бокова в ЮНЕСКО, Фигуреш към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Кларк в Програмата на ООН за развитие. Администрацията на Обама открито подкрепи идеята да бъде избрана първата жена генерален секретар. Въпреки това е ясно, че лошите навици умират трудно и мъжкият клуб в ООН (има 14 мъже от 15 посланици/външни министри/държавни глави на правителства от Съвета за сигурност) отново гласува за мъж. Независимо от надеждата, че след 70 години на мъжко доминиране можехме да видим жена начело на ООН, този кораб отплава.
Независимо от това Гутериш има възможността да демонстрира своя ангажимент за по-голямо равенство на половете в ООН, като назначи жена за заместник-генерален секретар, в най-добрия случай идваща от Източна Европа. Светът се променя и ООН трябва също да се промени.


Забележително е, че Бокова дълго време се радва на силна подкрепа от САЩ (и Израел) в ЮНЕСКО, където беше избирана два пъти за генерален директор с пълната подкрепа на всички пет постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН
БГНЕС