29 Март 2024петък00:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Без България можем повече?!

/ брой: 228

автор:Иво Атанасов

visibility 2585

Може ли без подкрепата на държавата си да успяваш повече, отколкото с нея? Макар и да е в конфликт с интуитивната логика, отговорът е положителен. Ирина Бокова се представи най-добре, тъкмо когато правителството не само спря да я поддържа, но и се превърна във вятъра срещу й. В надпреварата за генерален секретар на ООН тя се нареди непосредствено след победителя Антониу Гутериш. Това бе най-престижното й класиране от всичките шест кръга на надпреварата. Но този парадокс е с горчив вкус. Няма как да е радостно, когато дори един-единствен наш сънародник се справя по-успешно без България. А в подобно положение са стотици хиляди, пръснали се по света след промените. Немалка част от тях напредват, но не защото правителството е зад гърба им, а точно обратното. И може би не сме съвсем прави да ги упрекваме, когато казват, че обичат страната си, но не и държавата.
Що се отнася до парадокса, той е възможен, само ако поставените във въпроса условия не са верни поотделно или в своята цялост. Авторитетното място на Бокова в класацията е категоричен факт. Не така непоклатимо обаче е второто условие - подкрепата от правителството. Тя не само вървеше на приливи и отливи, но и до голяма степен беше привидна. На думи българската номинация беше поддържана, но подмолно се работеше срещу нея. В един момент това стана толкова видимо, че се стигна до отзоваването на особено важен дипломат. След провала в Ню Йорк пък прозвучаха изявления, че на подкрепата за Бокова се е гледало не като на работа за престижа на България, а като на осигуряване на още пет години на една комунистическа фамилия. А изявлението, че за неизпълнението на тази задача не си струва да се подава оставка, съдържа имплицитно убеждението, че и за постигането й не си е струвало да се работи. Което дава убедителен отговор защо парадоксът по български стана възможен.
Специфични черти към този манталитет добавят и изпратените до ООН и до къде ли не текстове срещу Бокова, титулувани от някои петиции, а от други - доноси. Любопитно е, че най-активни в тази посока, с някои изключения, бяха не бивши дисиденти или наследници на пострадали от репресии в предишния режим. Двигател на тези усилия бяха деца на страховити блюстители на комунистическата идеология, комсомолски секретари, персони, приобщили се чрез женитбите си към предимствата на министерски или генералски фамилии. На 27-ата година от промените подобни люде още си мислят, че световната дилема е комунизъм-антикомунизъм. Преди четвърт век така смятаха почти всички, защото беше трудно да се провиди истинската същност на това противопоставяне, а именно ревизията на постигнатите след Втората световна война договорености и асиметричната промяна на сферите за влияние. След като толкова време вече сме в новата зона, въпросът за родителите може да вълнува само онези, които нямат други аргументи. Иначе щеше ли дъщерята на високопоставен комунистически функционер да е два мандата начело на ЮНЕСКО, а синът на партизанин и секретар на ЦК да е избиран два пъти за президент на ПЕС? Антикомунистическата риторика днес може би все още осигурява добра прехрана, но не е в състояние да решава проблеми.
Противопоставянето на отделни кръгове, което сега изглежда като свои срещу чужди, но ако се проследи миналото им, ще се види, че е свои срещу свои, поражда тежък преди всичко морален въпрос. Факт е, че на отговорни постове в настоящото управление почти няма представители на дисидентски фамилии. Пълно е с бивши комунисти или техни деца, с наследници на партизани и други активни борци против фашизма и капитализма, на някогашни министри и изтъкнати дейци на БКП. Защо те могат да бъдат президенти, премиери, парламентарни шефове и дори еврокомисари, а на други със същия произход да се отказва това, или да се смята за подигравка с демокрацията? Дали защото за първите е кристално ясно, че са били свързани с компартията не заради идеала, а за изгода? Може ли да приемем, че след промените са се преоблекли в новите идеи заради същността им, а не отново за изгодата? Екстраполирайки някогашното им поведение в днешните реалности, по-скоро сме сигурни, поне в повечето случаи, че и сега се водят от собственото си добруване.
Ето как дясното говорене често се превръща в параван за прокарване на интереси, които са далеч от обществените. Ама много важно било шефът на ООН да бъде с десен десен, се твърди у нас. В същото време особено десният Барозу помогна на Гутериш, който е не просто ляв, но и бивш председател на Социнтерна. И човекът, познат ни и от Бузлуджа, спечели битката за ООН. За да докаже, че нормалното е тъкмо с подкрепата на страната си да успееш. И че максимата "Без България можем повече!" е парадокс, произтичащ не от същността на демокрацията, а от родния управленски манталитет.
  
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ