Опасно!

Вчера Владимир Путин подписа указ за прекратяване на споразумението със САЩ за утилизация на плутония за военни цели. Това става, след като години наред Москва предупреждаваше, че ще излезе от него, ако САЩ не предприемат стъпки по неговото изпълнение. Решението на Кремъл е предизвикано от "възникналите заплахи за стратегическата стабилност в резултат на неприятелските действия на САЩ към Русия и неспособността им да гарантират изпълнението на поетите задължения по утилизация на излишния плутоний за военни цели", се казва в указа.
Във Вашингтон, разбира се, отхвърлят упреците, но няма как да отрекат, че търсят пролуки за нарушаване на споразумението. Там смятат, че имат право да променят договорените методи за унищожение на плутония, а в документа е записано, че това трябва да става по точно определен промишлен начин в специални предприятия. Руснаците изградиха съответните съоръжения, американците - не.
Няма съмнение обаче, че в мотивите за оттегляне на Москва от споразумението присъства и нейната реакция на последните "неприятелски" действия на САЩ. Във Вашингтон и това отричат. И са прави. Защото изцепките на високопоставени "офицери" от президентското войнство на Обама са нещо повече - открити заплахи, каквито не си е позволявал нито един американски политик на възлов пост и в най-напрегнатите години на студената война.
Миналия четвъртък бившият контраадмирал, превъплътен в говорител на Държавния департамент Джон Кърби си позволи нападки, несъвместими не само с дипломацията, но и с елементарното човешко благоприличие. Той заплаши, че ако Русия не сътрудничи със САЩ - разбирай, ако не се подчини на техните ултиматуми, трябва да е готова за терористични удари в руските градове, за атаки по нейни самолети и да посреща в чували за трупове военнослужещите си в Сирия. И той, и началникът му Джон Кери подкрепиха заплахите си с предупреждението, че САЩ можели да се откажат от споразумението си за сътрудничество в битката срещу тероризма. Всъщност във Вашингтон въобще не се и опитаха да изпълнят каквито и да било клаузи от него и го погребаха от мига на подписването му.
Изпускането на нервите е разбираемо. Безсилието на САЩ да се справят с тероризма в Близкия изток, нежеланието им реално да бъде постигнат мир в Сирия и маниакалният им стремеж да бъдат властелини на ресурсите в региона стигнаха до истерични действия и политическа низост. Там вече нямат никакви задръжки. Очевидно в екипа на Обама цари безвластие и суматоха. Никой не се съобразява с провалилия се президент, който така и не можа да "осребри" дадената му в аванс Нобелова награда за мир. И да е искал, не му позволиха. САЩ не се свенят да свалят картите и да разкрият, че фактически стоят зад гърба на терористичните групировки, за което и без това има предостатъчно доказателства. Последното бе направеното преди седмица пред германски журналист признание от главатар на една от бандите в групировката "Ан Нусра", които САЩ наричат "умерена опозиция". Той се похвали, че САЩ и други страни редовно ги снабдяват с оръжие, но се оплака, че това е малко - трябва повече и по-модерно.
Тези дни се развихри истерична пропагандна кампания срещу действията на сирийската армия и действията на Русия за изгонване на терористите от Алепо. То не бяха декларации, не бяха сълзи по "загинали от руските бомби" мирни граждани. Доказателства няма, но за пропагандата те са излишни. Нито дума за обстрелите на джихадистите по жилищните квартали, нито дума за това откъде идва подкрепата за тях, че така дълго удържат на обсадата. Вашингтон не прояви такава ревностна тревога, когато главорезите на ИДИЛ всяка седмица режеха глави, сееха смърт и разрушения в сирийските и иракските градове, унищожаваха древни исторически паметници, както сега, когато започват да отстъпват и търпят загуби. Нищо не казват за разрушения град Рака - смятан за столица на ИДИЛ, който ръководената от САЩ коалиция се опита да превземе, но не успя. "Жалостивата" команда на Обама въобще не реагира на информациите за готвените от екстремистите атаки с химическо оръжие.
Морализаторите от Вашингтон реагираха много по-спокойно на кървавите атентати в Европа, отколкото сега на атаките срещу ислямистите от Алепо. Защото, ако този най-голям сирийски град падне, това коренно ще промени съотношението на силите във войната. Защото унищожаването терористите не е цел на САЩ, нито на техните съюзници - Саудитска Арабия и Катар. Там открито и категорично се противопоставиха на постигнатото от Лавров и Кери споразумение. Истинската цел е Русия да бъде отстранена от Близкия изток с помощта на екстремистките банди и да бъде разчистен пътят им към Кавказ, Средна Азия, а оттам - към самата Русия и Китай. И понеже на този етап целта се изплъзва, нервите на онова, което във Вашингтон наричат "истеблишмънт", не издържат. А това е опасно. Много опасно. Както е опасен всеки хищник, поставен в безизходица.