Балкански схватки под Вишеградска сянка

Не е за вярване колко демоде в политически план изглеждат Балканите днес. Докато светът, най-вече Европа, се раздира от кризи, пропукано съюзническо единство, геополитически противоречия, мигрантски нашествия, терор и несигурност, но все пак търси начини (криви или прави в зависимост от гледната точка) за справяне със сложната ситуация, в региона са разгарят филмови битки, размахват се чукове по паметни плочи, отправят се призиви за промени на граници, търси се с късна дата идентичност, спори се за минало или се отправят упреци за прегрешения от времената на световните и локални войни. Исторически болки замъгляват опасността от процеси, които могат отново да взривят полуострова, без значение, че обслужват партийно/лични интереси във вътрешен план. Но винаги подпомогнати от външни внушения с известни цели.
Разбира се, че случващото се на Балканите е в пряка връзка със събитията на световната сцена. Даже геополитически играчи диктуват дневния ред на държавите в региона. В такава ситуация е неясно защо се изразходва толкова политико-икономическа енергия с провинциален привкус точно в тези тревожни времена, в разгара на масово преселение на пришълци с друга вяра и нрави. И когато уж обединена Европа объркано се чуди как да се справи с наслагващите се кризи, като страхливо се оглежда за нов терористичен акт.
В Македония след един неоспоримо антибългарски  филм "Трето полувреме" възложили на същия режисьор да прави нов филм с подобни внушения, който би трябвало да поддържа търсен

зловещ образ на Майка България,             

и то чрез криво огледало на общата ни история. В Хърватия пък направили филм "Конституция на Република Хърватия", който се представя като "любовна история на омразата" и за пореден път нищи сръбско-хърватските отношения през призмата на взаимна неприязън. Казват, че типичният за Балканите комичен филмов изказ често е използван за създаване на негативни настроения към комшията и това винаги довежда до междусъседски проблеми. В Сърбия този хърватски филм едва ли ще бъде допуснат масово на екран, така, както и българите няма как да се запознаят с провокативни филмови послания от Скопие, които просто нагнетяват напрежение и не решават съществуващи проблеми. Мигрантската криза ни е достатъчна. Да не говорим за пълзящата ислямизация, за опасения от радикализация сред младите мюсюлмани в балканските страни, за недоволството на гражданите от растящата бедност, безработица, корупция и потискаща несправедливост в новите условия. В същото време референдумът в Република Сръбска, Босна и Херцеговина ("Да се чества ли 9 януари като празник на Р Сръбска"), който се проведе въпреки забраната на Конституционния съд на страната, отприщи не само опасения от отделяне на Баня Лука от Сараево, но и искания за провеждане на референдум и във Войводина, Сърбия. Въпросът щял да бъде "дали подкрепят решение на Конституционния съд в Белград (от преди години) за статута на Войводина, който не позволи Нови Сад да стане столица". В Косово пък отново депутати (Наит Хасани) предлагат законово да се организира референдум за обединяване с Албания. И тези депутати са от партията на Хашим Тачи, Демократическата партия на Косово, които са управляващи. Масло в балканския огън наливат и в Турция, където само преди дни президентът Ердоган изрази становище, че Лозанският мирен договор от 1923 г. несправедливо е отнел от Турция острови в Егейско море, "където, ако се провикнеш от нашия бряг, там се чува". Какво да кажем ние, които си граничим от всички страни по нашите граници с територии, владени векове преди това от българите. Че Ердоган цели отвличане на внимание от вътрешни проблеми, е ясно. Но подобни изказвания няма как да не разпалват отново тлеещата историческа вражда между Гърция и Турция. Дали се търси нов Кипър (поне на думи), за да отклонят турците поглед от гражданската война в Югоизточна Турция или да подтиснат недоволство от растящите цени, си е вътрешен проблем на Анкара. Някои казват, че това е "опипване на почвата" в хаоса на геополитическата сцена и търсене на пряк път за реализация на стратегически цели. Но искрите на Балканите се множат, и то в посока на напрежение между съседи.
Някак нелепо изглеждат тези изяви в сложната международна обстановка, но може би всеки търси изход за себе си в условията на

европейските главоблъсканици,           

защото вярва на старата балканска поговорка, че "риба се лови в мътна вода". Сигурно затова и румънците взеха гласно да напират за присъединяване на Молдова към "старата родина", а експрезидентът Бъсеску даже определи 2018 г. като краен срок.  
На този фон доста по-различно стоят например страните от Вишеградската четворка, В4, които като Балканите са потърпевши от поредицата европейски кризи. Независимо че и те са уязвими и "на ръка разстояние" от Брюксел, когато се определят посоки и цели, лидерите им намериха кураж да заявят многократно, че "членството в ЕС е положително, но сме нации с идентичност" и убедено настояват, че защитават национален суверенитет и християнски ценности, негодуват от наложените правила в ЕС, където де факто Берлин и Париж взимат решенията. Внушава се, че В4 са обединени само по линия на "отказ от квотите за бежанците". Но неотдавна финансовият министър на Полша, Павел Шаламаха, в интервю пред Би Би Си има смелостта да заяви, че "не може интересите на няколко страни от ЕС да доминират цялата му политика" и още "не може френско-германският тандем да реши нещо и всички останали държави да трябва да го приемат". Изводът е, че това създава негативни усещания в останалите държави. "Ние не сме господари на собствената си съдба, всичко се решава някъде извън полските граници и това поражда чувството, че не сме домакини у дома си", казва Шаламаха, но думите му са в съзвучие с мнението на лидера на управляващата в Полша партия "Право и справедливост" Ярослав Качински, който твърди, че "народът ми даде власт и ще управлявам както искам". Нима казаното от тези полски политици, че "икономиката е прекалено зависима от чужденци" и че "приватизирахме по прибързан начин, като продавахме на чужди компании, защото не разполагахме с местен капитал", е характерно само за В4? Но изразеното желание "ще създадем благоприятни условия за полския малък и среден бизнес, за да се разраства" намира израз в приет закон за увеличен нов, но в минимален размер, данък върху печалбите на чуждите големи вериги от супермаркети. Естествено, че Брюксел възрази, настоя, заплаши със санкции и законът се отложи за неопределено време, но поляците виждат действия, следят реакции, които са в техен интерес. Галят ухото им слова, че "ние формулираме свой собствен дневен ред за развитие и

собствени политики в рамките на Европа     

по въпроси като миграционната криза, икономическия растеж, конкурентността и дебатираме взети в миналото противоречиви решения от ЕС, които ни се отразяват". В допълнение на известните слова на премиера на Унгария Виктор Орбан относно миграционната политика на ЕС, суверенното право на Будапеща да решава сама своите проблеми в унисон с националните си интереси, да съхрани християнския си свят, тази различна насоченост на страните от В4 не само е зов за промени в ЕС в съзвучие с новата ситуация в Европа, но е и контрапункт на случващото се на Балканите.
Докато съседите в нашия регион се "замерят" с филми, обвинения с изтекла давност, бленуват обединение в нови граници, рушат паметни плочи, водят медийни войни, но са обърнати с погледи в миналото и остават бедни, Централна Европа и в най-трудните за ЕС времена отбелязваше растеж и изграждаше собствени механизми за развитие на собствени политики. Твърдят, че това са политики за защита на националния суверенитет срещу чуждите либертариански сили. От Брюксел идват обвинения, че действия като парализирането на Конституционните съдилища, контролът върху медиите и чуждите НПО-та, предоставянето на специални правомощия на полицията и прокуратурата, реформите в образованието и вграждането на национален дух в учебниците по история са само с цел "запазване и циментиране на собствена власт". Да, но когато се приемат закони, които принуждават супермаркетите да продават повече местни продукти (Румъния и Словакия), когато се подкрепя местният дребен и среден бизнес и се спира практиката за облагодетелстване на мултинационални корпорации, когато се обмислят постъпки за ограничаване на покупката на земя от чужденци и т.н., тогава и по-голямата част гражданите в Източна Европа се отнасят с разбиране към политиките на правителствата си. При всички случаи тези политики нямат нищо общо с балканските навици.
Въпросът е дали Балканите искат и могат да се измъкнат от историческите си релси. Дали са в състояние да надмогнат провинциалното си мислене и да се съсредоточат върху взаимноизгодни отношения. Дали ще съберат политическа воля и кураж да отстояват свои интереси в Брюксел, и то без заплахи за разпад на ЕС. Защото "повече Европа" не би трябвало да означава повече за едни за сметка на други. Включително и относно мигрантите. Струва си да се почерпи опит от В4, макар и без претенции за подобно обединение. Защото тези неща по правило се решават от други, за които разединените Балкани са били по-полезни. Всъщност къде е България в тези схеми и има ли си собствена орбита?

Референдумът в Република Сръбска, Босна и Херцеговина ("Да се чества ли 9 януари като празник"), проведен въпреки забраната на Конституционния съд на страната, отприщи не само опасения от отделяне на Баня Лука от Сараево