Помощ, помагат ни!

Националната статистика отново ни изпрати като Алиса в страната на чудесата. Този път отчете чудеса от храброст на сегашното правителство в областта на социалната защита. Тоест защитени сме, откъдето и да го погледнеш, та няма повече накъде. Статистика, която се разбива на пух и прах, стига да поговориш с някой безработен българин, майка с деца, пенсионер, беден работещ или клошар несретник. Защото социална подкрепа по презумпция е осигуряването на благосъстояние на всички граждани, а социалната държава в този смисъл винаги стои начело. Социалната защита в развитите страни е предоставяна от държавното управление най-вече на безработни, болни или инвалиди, възрастни, хора с малки деца или ветерани. През 2014 г. приходите от държавния бюджет за финансиране на социалната защита у нас са в размер на 8 199.0 млн. лв., а приходите от осигурителни вноски - 8 282.1 млн. лева. Коментарът може да си направи всеки сам.
Какво още показват числата на НСИ? Че на първите места стоят разходите по "Болест/Здравна грижа". Те като че ли следват липсата на промени в тази сфера, плодовете на криворазбрани и некомпетентни намеси за реформи в тази деликатна за все по-боледуващия българин област. И ако преди две години пробойните в социалната защита още не си личаха толкова, днес и с просто око се вижда, че социалната политика е в перманентна ваканция. Нея просто я няма. Топят се обещания за промени, които ще я направят по-ефективна, по-отговаряща на нуждите на всеки човек. И че парите щели да се използват там, където е най-необходимо, а няма да са в кюпа, в който бъркат най-вече заети с това, което не им е работа или нямат нужната компетенция за такова тънко дело. Свиват се и отвоювани вече социални права, които докарват до полуда не хиляди, а милиони бедни, ужким европейци... Другото е помощи в натура с изтекъл срок на годност или проява на сиромахомилство от страна на богати и забогатели кой знае как неправителствени организации. А държавата - тази Алиса, продължава да ни изпраща в страната на чудесата.