Мигрантската криза - костеливият орех

Маргарита Самсарова,
специално за ДУМА от Виена

От лятото на 2015 г., когато започна безпрецедентната в Европа мигрантска криза, темата за нея и начините за решаването й не слиза от дневния ред на австрийските политици и австрийското общество и влияе до голяма степен върху политическите реалности. Твърдата позиция на Партията на свободата срещу приема на мигранти например бе в основата на историческия успех на кандидата й за президент Норберт Хофер на първия тур на президентските избори на 24 април т.г. Резултатите от тях доведоха до оставката на Вернер Файман като председател на Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и федерален канцлер и смяната му с Кристиан Керн. От избора на президент през декември ще зависи какви промени ще настъпят в политическия живот на страната. При победа на кандидата на крайнодясната Партия на свободата Норберт Хофер се очаква и свикването на парламентарни избори през 2017 г., а според социологическите проучвания е напълно възможно

за първи път в новата история на Австрия

най-силно да се представи именно тази партия.
В контекста на президентските избори и влиянието, което те ще имат за развитието на страната, е важно партиите ясно да заявят вижданията си за решаване на мигрантската криза. В това отношение значението на състоялата се във Виена в събота среща на високо равнище "Миграция през Балканите", организирана по инициатива на австрийския канцлер Кристиан Керн, е важна както във външнополитически, така и във вътрешнополитически аспект. Очевидно е желанието на Австрия да бъде посредник между отделните държави, отстояващи коренно противоположни гледни точки за решаване на кризата с мигрантите, позиционирайки се като важен играч на външнополитическата сцена. Но за Кристиан Керн е също важно във вътрешнополитически план да укрепва позицията си като канцлер и лидер на АСП и да върне доверието на избирателите в партията. Социологическо проучване на "Галъп", публикувано в неделния брой на в. "Йостерайх", сочи, че подкрепата за социалдемократите се е покачила за една седмица с три на сто и те изостават само със седем на сто от Партията на свободата. При пряк избор за канцлер за Кристиан Керн биха гласували 47 на сто, докато за лидера на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе 28 на сто, показват резултатите от анкетата.
През 2015 г. Австрия прие рекордния брой от близо 90 000 мигранти и заедно с Германия и Швеция е една от трите държави членки на ЕС с най-много бежанци на глава от населението. Тази година до началото на май вече бяха подадени още 19 500 молби за получаване на убежище. Ако тази тенденция продължи, то може да се окаже невъзможно да се спази определената от австрийското правителство горна граница за прием на мигранти годишно от 37 500 души. Междувременно със затварянято на Западнобалканския маршрут в началото на март мигрантският поток намаля, но това съвсем не означава, че проблемът е решен, а бремето върху бюджета на страната 2015/2016 г. продължава да е огромно. В него са предвидени 910 милиона евро за нуждите на мигрантите. По официални данни всеки потърсил убежище струва на австрийската държава 10 724 евро годишно.

Най-голям е броят на мигрантите във Виена

около едно четвърт от всички, пристигнали в страната. Първоначално демонстрираната спрямо мигрантите култура на "Добре дошли" се замени постепенно с недоверие и страх, за което допринесоха станалите обществено достояние различни видове престъпления, между които и сексуални нападения срещу жени и деца, извършени от лица, потърсили убежище в страната. В отговор на вътрешния министър Волфганг Соботка на парламентарно питане стана ясно, че през последните шест месеца във Виена са регистрирани 114 800 престъпления - с над 6 на сто повече в сравнение със същия период на 2015 г. Впечатление прави увеличаването на влизанията с взлом в домове (плюс 13,8 на сто), в мазета (плюс 44 на сто) и в магазини (плюс 12 на сто). Престъпленията на сексуална основа също са нараснали с 24 на сто - общо 742 или по четири на ден.
Няма официални данни, които да сочат, че увеличението на престъпността се дължи на мигрантите. Над 60 процента от извършителите на престъпления са мъже на възраст между 14 и 40 години, посочва Конрад Коглер, генерален директор по въпросите на обществената сигурност към австрийското вътрешно министерство. Според него обаче е налице ясно изразена тенденция, че чужденци са основно отговорни за нарасналата престъпност. В подкрепа на това твърдение са фактите, че до 1 май в Австрия над половината от изпратените в затвора извършители на престъпления са чужди граждани, като 21,4 на сто са от страни членки на ЕС, а 32,7 на сто от държави извън Евросъюза. Делът на чужденците, които са в предварителен арест, е още по-голям - 74 на сто, от които 44 на сто са от страни извън ЕС.
Изключително сериозен проблем за жителите в австрийската столица, свързан с чужди граждани, е

просията, която стана по-мащабна

през последните години. Увеличи се броят на просяците, предимно от ромски произход, пристигнали организирано от Румъния, България, Словакия, които притесняват хората пред магазините и по улиците. След като свърши "работният им ден", те могат да бъдат видени събрани на групи например върху тревните площи в парка "Ръсел", където се намира една от най-красивите църкви в града "Карлскирхе", употребявайки солидно количество алкохол и притесняващи околните с пиянските си крясъци и разправии. Във Виена e забранена просията, извършвана от деца, както и т.нар. организирано просене, но на този етап проблемът не може да бъде окончателно решен, тъй като Конституционният съд на страната е постановил, че просията е човешко право.
Недоверието и страхът спрямо мигрантите, престъпленията, извършени от чужденци, предизвикаха ксенофобски прояви. В отговор на питане в парламента вътрешният министър Волфганг Соботка посочи, че през тази година са се увеличили нападенията срещу бежански центрове в страната, като дори има и случаи на подпалване. През 2015 г. техният брой е бил 25, докато само през първата половина на 2016-а вече са регистрирани 24 нападения.
След всяка среща за решаване на мигрантската криза възниква въпросът ще успеят ли политиците да се справят с този костелив орех, а мнозина се питат кога ще проумеят, че трябва да се мисли, преди да се действа, за да не се създава проблем.