Изборен трилър в Австрия

Маргарита Самсарова, специално за ДУМА от Виена

Хаосът около тазгодишните президентски избори в Австрия няма край. Тези дни стана ясно, че един от най-известните и уважавани австрийски адвокати Георг Зангер е внесъл жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу решението на Конституционния съд от 1 юли 2016 г., с което бе касиран балотажът. Анулирането на резултатите от национални избори бе безпрецедентен случай в близо 100-годишната история на съда. Според юриста с това си решение съдът е превишил компетентността си и е нарушил Конституцията. С решението си съдът на практика е променил основния закон, тъй като оттук нататък всеки избор в Австрия би могъл и при най-малкото нарушение, което няма въздействие върху крайния резултат, успешно да бъде оспорен, а това създава предпоставки за злоупотреба, посочва Зангер.
Ако жалбата бъде уважена, то проф. Александър Ван дер Белен, който спечели на втория тур, вече е президент. Ако до решението на съда в Страсбург междувременно се повтори балотажът на 4 декември и Норберт Хофер спечели, то тогава ще се стигне до

куриозната ситуация

Австрия да има двама президенти. Още след касирането на балотажа политически фигури като видният представител на социалдемократите, бивш министър на вътрешните работи, председател на австрийския Съюз на пенсионерите и на Австрийско-българското дружество Карл Блеха остро разкритикуваха решението на конституционните съдии. Блеха бе категоричен, че то е "неправилно" и "наивно", тъй като няма никакви доказателства за извършени манипулации на изборите и по никакъв начин не може да става дума за незаконното им протичане.
Всъщност като изборен трилър може да бъдат определени президентските избори в Австрия през тази година, чийто старт бе сложен през януари, когато партиите официално обявиха кандидатите си за високия държавен пост. Те са безпрецедентни в историята на Втората австрийска република - от 1945 г. насам. За първи път още на първия тур отпаднаха, претърпявайки катастрофална загуба, претендентите за президент на двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската народна партия (АНП). Протестен вот осигури победата на кандидата на възприеманата като крайнодясна и популистка Партия на свободата Норберт Хофер. Противно на всички социологически проучвания, определящи за фаворит издигнатия от Зелените проф. Александер Ван дер Белен, участващ като независим в изборната надпревара, Хофер спечели първия тур с рекордните за партията му 35,6 на сто. Резултатите от първия тур на изборите на 24 април политическите наблюдатели определиха като политическа сензация, шок, катастрофа.
На втория тур на 22 май, в който пред изборните урни се явиха над 72 на сто от избирателите, двамата кандидати за президент получиха почти равен брой гласове с малко предимство на Норберт Хофер. Всичко вече бе в ръцете на около 700 000 избиратели, решили да гласуват по пощата. Окончателните резултати посочиха, че Александър Ван дер Белен е спечелил изборите с 50,3%, а неговият опонент Норберт Хофер е получил 49,7 процента. 31 026 гласа осигуриха победата на Ван дер Белен. Първоначално Хофер прие поражението си, но на 7 юни лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе подаде жалба до Конституционния съд за нередности при преброяването на гласовете по пощата и извършени

процедурни нарушения

Важно е да се отбележи, че в иска никъде не се твърдеше, че документираните от членовете на Партията на свободата нередности са довели до действителни манипулации.
На 1 юли 2016 г. Конституционният съд реши, че има извършени процедурни нарушения като започване на обработка на пристигналите по пощата изборни карти по-рано от приетия срок (вместо в 9 часа сутринта на деня след изборите това е било направено вечерта след приключване на изборния ден), съобщаване на резултати преди приключване на изборния ден от страна на държавни институции като Министерството на вътрешните работи или медии като обществената телевизия О Ер Еф, австрийската информационна агенция АПА и други - практика, която съществува от години. Въпреки че съдът не установи наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, той касира балотажа, като прие, че дори формалните и процедурни нарушения създават предпоставки за такава потенциална опасност.
Повторението на балотажа бе насрочено за 2 октомври, но впоследствие то също бе отложено от правителството заради технически проблем, свързан с разлепващи се пликове. Оказа се, че некачественото лепило, използвано в печатницата, е  германско. Възложено бе на Федералната криминална служба да провери случая с незалепващите се пликове, но засега няма излезли данни за саботаж на изборите. Производството на новите пликове бе възложено на държавната печатница. Насроченият за 4 декември повторен балотаж изисква решаването на още един проблем - актуализирането на избирателните списъци, тъй като той ще се състои половин година след предишния. Необходимо е към тях да бъдат прибавени 45 600 младежи, които са навършили вече необходимата възраст за гласуване. Кого ще подкрепят новите избиратели ще стане ясно след изборния ден, но на предишното гласуване за президент бе отчетено, че младите до 29 години предпочитат проф. Александър Ван дер Белен. Като цяло отлагането на балотажа

ще струва около два милиона евро

Отстрани погледнато някой би могъл да каже, че Австрия не може да се справи с организирането на избори. Но в период, когато не само в Европа гражданите са недоволни от политическите елити и институции, които не отговарят адекватно на кризите и не решават проблемите им, австрийската политическа класа, изправена пред неочаквано възникналите проблеми на тазгодишните президентски избори, с действията си се опитва да не загуби доверието на гражданите във функционирането на съществуващата избирателна система, която ги прави съпричастни към вземането на решения за страната.
До определената дата за балотаж остават два месеца и половина. Досега ударите под кръста не подминаха и местната предизборна надпревара, която мнозина политически наблюдатели определиха като мръсна и брутална. Александър Ван дер Белен (72 г.) бе принуден да представи публично данни за здравословното си състояние, след като се появиха слухове, че е болен от рак. Опонентът му пък, 45-годишният Норберт Хофер, бе обвинен, че е подал молба за пенсия за непригодност за работа. Хофер заяви, че след тежкия инцидент през 2003 г., когато пада с параглайдер и получава тежки травми на гръбначния стълб, довели до непълна парализа и лекарите са го предупредили, че може да се наложи ампутация на единия крак, той се е информирал за такава пенсия, но в крайна сметка не се стига до получаването й, тъй като той успява да се върне на работа. След инцидента Хофер се движи с помощта на бастун и активно се ангажира в политиката за инвалиди.
Предвид нестихващата вече месеци наред кампания за избор на президент в петък екипът на Норберт Хофер предложи на своя опонент "пауза в предизборната кампания" - отказ от плакати, обяви във вестниците, предизборни мероприятия. Предложението бе приветствено от екипа на Ван дер Белен, който по принцип иска интензивната предизборна кампания да се води в рамките на пет седмици преди 4 декември. Тази пауза е от полза за кандидатите и в материално отношение, тъй като ще им даде възможност да ограничат средствата, отиващи за кампанията им.
Президентските избори не са отминали, но не на последно място и заради тяхното протичане политическите наблюдатели вече обсъждат евентуални нови парламентарни избори. Те посочват, че управляващата коалиция е разкъсвана от противоречия по решението на различни проблеми, а резултатите от досегашните гласувания за президент са накарали участниците в правителството сериозно да се замислят за

оцеляването си като водещи партии

в политическия живот на страната. Дори вече се споменават и дати за такива избори през март 2017 г. В най-новото социологическо проучване на Галъп, публикувано във вестник "Йостеррайх", се посочва, че ако има избори сега, Партията на свободата би спечелила с 39 на сто. На второ място е управляващата Австрийска социалдемократическа партия с 26 на сто. На трето място едва с 19 на сто е коалиционният партньор в правителството Австрийската народна партия. Но при избора на канцлер анкетираните са предпочели настоящия канцлер и председател на АСП Кристиан Керн - 48 на сто, пред лидера на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе - 29 на сто. Председателят на АНП Райнхолд Митерленер се ползва с подкрепата само на 14 на сто от участвалите в проучването. Интересно е, че при пряк избор за канцлер между външния министър Себастиан Курц, смятан от известно време за новата политическа звезда на АНП, и Кристиан Керн би победил Курц, за който в анкетата са гласували 29 на сто срещу 19 на сто за Керн. Не е случайно, че през последните месеци неведнъж в редиците на консерваторите се повдига въпросът за смяна на партийното ръководство и се предлага Себастиан Курц за председател.
Предвид първоначално насрочения за 2 октомври балотаж се говореше за гореща есен в Австрия. Сега може да се каже, колкото и парадоксално да звучи, че страната я очаква и гореща зима.

Според социологическите проучвания Хофер (вдясно) изпреварва Ван дер Белен