Сливналии са най-добрите тюфекчии в Османската империя

Кръстю Берберов
 

Беше по времето, когато все още имаше бръснарници. Сега бръснарите вече са фризьори, които... не могат да бръснат.
Тогава всеки си имаше майстор, който го подстригваше. Веднъж попитах моя бръснар къде си точи ножиците. Разбрах, че в града имало само един точилар, който работел качествено. Той проверявал дали ножицата е добре наточена, допирайки я до ухото си, за да чуе звука на режещите остриета!
Преди около два века се случило, че Сливен останал без макасчии (ножичари). В онова време ножиците били основният инструмент за повечето занаяти: абаджии, терзии (шивачи), кожухари, железари, тенекеджии, бръснари, златари... Също ножици за стригане на овце (кръклизи), домакински, канцеларски и какви ли още не.
А ножици се правели чак в Казанлък, на 18 часа пеш от Сливен. И това накарало един млад майстор - казанлъклия, да се премести в града под Сините камъни. Отначало започнал да се занимава само с точене на ножици. В Сливен работели около 60 бучакции (майстори на ятагани), които точели и ножици.
Новият майстор бързо се прочул с добрата си работа и всички клиенти се преместили при него. Бучакциите (всички били турци) се оплакали на каймакамина и той повикал майстор Добри с намерението да го изгони от Сливен. Приятели турци обаче предупредили нашия майстор какво му се готви. Като чул "присъдата" си, макасчията подал на големеца едни малки ножички за рязане на квитанции с думите: "За спомен от мен."
Каймакаминът дълго оглеждал художествено изработените ножички и няколко пъти попитал: "Ама ти ли ги направи?" Така фамилията Макасчиеви заела своето достойно място сред сливенските майстори.
Следващият от поколенията Макасчиеви - Георги, започнал да се занимава и с тюфекчийство (изработването на цевите на пушките). Това е най-сложната за изработка част на оръжието. Други майстори - чакмакчии, правели механизмите на пушките. Трети изработвали прикладите и ложите на пушките (кондакчии или тапанджии).
Тюфекчиите отрязвали стоманена лента, дебела около 0,5 см. Чиликът (стоманата) се правел в Турция, но внасяли и от Англия. Прегъвали лентата по дължина върху желязна пръчка и съединявали с коване нажежените две срещуположни половини, докато се образува тръба с дължина на цевта. Цевта отвътре се престъргвала с шест вида бургии. За далекобойността на пушката допринасял направеният ръчно вътрешен нарез в цевта, който придавал въртеливо движение на куршума.
Пушката от този вид, "шишане", стреляла на 300 м. Подобно шишане, изработено от майстор Добри, простреляло смъртоносно човек на 200 м. Тогавашният каймакамин на Сливен забелязал от конака, че някакъв овчар на съседния хълм си смъкнал потурите точно срещу харема. Халис бей, известен със своята избухливост, без да му мисли, прострелял нещастния чобанин.
Украсата на пушката била най-деликатното и най-непостижимото изкуство. Дядо Асен Макасчиев, който бил ножичар, научил доста тънкости от последния майстор-тюфекчия Мехмед Сохтоолу, който работел украсата "дамаска". Той бил минал 60-те и нямал вече поръчки. Затова всяка сутрин ходел в дюкяна на Макасчиеви, дядо Асен му поръчвал един чай и старият майстор започвал да му разказва за тънкостите на тюфекчийството.
Дамаскът се правел от тънки ленти стомана и желязо, широки около сантиметър, които се наслагвали една върху друга, нажежавали се и се сплесквали с коване и от смесването на стоманата и желязото се получавала по-широка шарена лента. Тази лента отново се нажежавала и започвали да я усукват върху цевта. В операцията участвали едновременно 3-4 души. В цялата Османска империя тези цеви с дамаска били монопол на сливенските майстори.
В по-късните години, когато дядо Асен прехвърлил вече 90-те, решава да пробва наученото за дамаската. Разбира, че това няма да е по силите му, и затова наема един млад ковач, който да изкове дамаската под ръководството на дядо Асен. Успяват да направят дамаска при втория опит.
Зареждането на шишането ставало откъм цевта. Най-напред се насипвал барутът - 2 драма (7 грама). После напъхвали зърното (така казвали на куршума). Пред чакмака (ударника) имало малка дупчица, в която се сипвал малко ситен барут, за да се възпламени от искрата на чакмака и кремъка и да подпали барута в пушката. Цялото зареждане на шишането траело около 3 минути. Затова всички стари пушки били винаги заредени и на предпазител.
Изработените изделия от сливенските майстори били с изключително високо качество. Гаранция за това били и инициалите на майсторите, които те гравирали върху изделията си. Търговци от Азия престоявали по 5-6 месеца в Сливен, чакайки да им се направят поръчаните от тях оръжия!
През 1878 г. руските офицери, разквартирувани в Сливен, изкупили всички пушки и пищови от дюкяните на града, смятайки ги за произведения на изкуството, а не за оръжия.
Веднъж клиент изказал съмнение, че поръчаният от него нож ще може да разполови агне. Дядо Добри замахнал с ножа и ударил края на желязната наковалня. Останала резка, а на ножа острието не се притъпило!
На Узунджовския панаир Георги Макасчиев с гордост показвал създадените от него ножици. Един купувач му направил забележка, че много хвали стоката си. Дядо Георги взел един железен аршин и започнал да го дялка с ножицата, както се дялка дървена летва. Купувачът се смаял и се засрамил.
Семейство Макасчиеви нееднократно получавали признание за своето майсторство. На Първото изложение в Пловдив през 1892 г. Георги Макасчиев спечелил златен медал. В Сборника на изложението отбелязали:
"Г-н Георги Макасчиев от Сливен беше изложил иглена пушка, ножици, клещи за вадене на зъби и малко ножче. Всичките тези железни оръдия са толкова изкусно направени, щото мъчно може человек да ги различи от изделията на английските фабрики."
Предложили му да изпрати своите експонати на Чикагското световно изложение през 1893 г. по повод 400 години от откриването на Америка. Дядо Георги отказал.
На Общата художествено-занаятчийска изложба в София през 1938 г. Асен и Добри Макасчиеви участвали с 5 ножици, 3 ножа, бръснач, лозарско ножче и джобно ножче. Полученият сребърен медал разочаровал двамата братя и те не участвали в церемонията по награждаването. Критериите им за красота и изящество били твърде високи и... справедливи.
Веднъж бащата на дядо Асен купил на търг едно малко пищовче. Разглобил го, за да види как е направено. Не могъл да скрие възхищението си от фината изработка:
"Виж дядо ти Сърмабиюкоолу каква работа е правел навремето!... Неръкотворна работа!..." (Този сливенски майстор бил признат за най-добрия тюфекчия в Османската империя.)
В последните години от своя живот Асен Макасчиев направил и предал в Сливенския исторически музей един голям списък на работилите в Сливен тюфекчии - дванадесет българи и десетина турци.
Дядо Асен е по убеждение комунист. Идеалист. Още като юноша той присъства на една реч на ненадминатия оратор Георги Кирков-Майстора.
"Оттогава не излязох от клуба!" - казва той.
По време на репресиите през 1925 г. е арестуван и лежи повече от половин година без присъда в Сливенския затвор. След 1941 г. участва дейно в Съпротивата, като доставя и ремонтира оръжие на партизаните. Всичко върши безплатно и със съзнанието, че излага на риск не само спокойствието, но и живота на семейството си.
Работейки като "частник", той няма социални осигуровки и остава без пенсия. След като дюкянът му е съборен поради разширение на улицата, остава и без средства за препитание. Пренася всички свои инструменти в музея и започва да ремонтира стари оръжия от експозициите. След това предава и всички други оръжия и други експонати, които има вкъщи.
Отначало работи в музея безплатно, защото не могат да му осигурят възнаграждение. И тогава се сещат, че той има право на пенсия като активен борец против фашизма и капитализма. И му дават пенсия от... 50 лв.(!) Той обаче е доволен, защото смисълът на неговия дълъг живот винаги е трудолюбието и непреодолимият стремеж да постига все повече и повече съвършенство в работата.
Дядо Асен казва:
"Ако много харесваш работата си - не си майстор. Като направиш нещо, порадвай му се, пък си речи: Другото ще го направя по-хубаво!"
Той живее и с искреното желание да се съхранят познанията за старите занаяти. В това отношение много ценна е заслугата на големия сливенски художник Добри Добрев. В продължение на една година (1952) той всеки ден ходи в дюкяна на дядо Асен Макасчиев и записва сладкодумните му разкази за макасчийството и тюфекчийството в Сливенския край.
Подробно са описани и придружени с прекрасни рисунки и чертежи много тънкости на тези несъществуващи вече занаяти. Тези записки са в Тетрадка №3. В първите две тетрадки са записани общо 12 занаята, за които Добри Добрев е преценил, че имат най-голямо значение за икономиката на Сливен в годините преди Освобождението. Тетрадките се съхраняват в Областния исторически музей на Сливен.
През 1971 г. Асен Макасчиев е удостоен със званието "Заслужил деятел на народното изкуство - майстор на стари занаяти".
През 1977 г. по време на културните тържества "Сливенски огньове" той става носител на Чинтулова награда. Паричната премия от 2000 лв. дядо Асен дарява за стипендия на студент от Художествената академия. (Дали тогавашните първенци са знаели, че пенсията му е само 50 лв.?) Тогава той е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Сливен".
Старият майстор почина през 1979 г. на 97 години.
Последният от сливенските майстори Макасчиеви - Асен, син на Добри Макасчиев, наследи не само уменията на своите предци, но и завърши своята трудова дейност като реставратор в Сливенския исторически музей, продължавайки благородната дейност на своя чичо Асен.
Всичко това узнах от прекрасната книга "Занаятчийският род Макасчиеви" на г-жа Ангелина Макасчиева - дъщеря на дядо Асен. (Издателска къща "Жажда", Сливен, 2012 г.) Също и от увлекателните й разкази при срещите ми с нея.
Отдавна не бях чел книга с такова удоволствие и с такъв интерес.
Може би и защото съм сливналия...


 Асен Макасчиев в дюкяна, Сливен 1962 г.

 Ножици, изработени от Георги Макасчиев за Първото изложение в Пловдив

Иглена пушка, изработена от Георги Макасчиев за Първото изложение в Пловдив

 Средната част на пушката

 Нож с кания - работа на Асен Макасчиев, част от сбирката на Сливенския исторически музей

Кама с кания - работа на Асен Макасчиев, Сливенски исторически музей