Изборът на генерален секретар на ООН - да преминеш през лабиринт

Родан Макормак
Irish Times


От световните ключови фигури вероятно само папата или президентът на Китай биват избирани по такъв мистериозен начин, както се прави с генералния секретар на ООН. Този де факто лидер и главен говорител на организацията номинално бива назначаван от Общото събрание на всички членове на ООН "по препоръка на Съвета за сигурност", както гласи Хартата на ООН.
  На практика това означава, че решението винаги се базира на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, които са с право на вето. При затворени врати те се занимават с продължителни преговори преди постигането на сделка и получаване на едно име, което събранието одобрява.
  Съветът за сигурност в миналото дори не е благоволявал да ни даде димни сигнали", казва Натали Самарасинге, съосновател на кампанията "1 за 7 милиарда", която търси преразглеждане на процеса на назначаване. "По-голямата част от времето ние нямахме представа дори кой още е действал за тази работа.
  "Процесът по смяната на Бан Ки-Мун, южнокореецът, чийто втори мандат като генерален секретар приключва през декември, ще е най-отвореният в 70-годишната история на ООН. Дванайсет кандидати - шестима мъже и шест жени - бяха публично обявени, след като бяха номинирани от техните собствени страни, членки на ООН. Те участваха в дебати и публикуваха позиции, а самата ООН се съгласи с широки критерии по назначаването.
  "За мен това представлява доста драматична промяна", казва Самарасинге, която е и изпълнителен директор на Дружеството за ООН в Обединеното кралство. "Това е процес, който наистина не беше процес през по-голямата част на седем десетилетия... Това звучи доста основано, но при факта, че имаме широка времева линия, имаме някои критерии за подбор, имаме публичен списък на кандидатите, шансът да бъдат чути тези кандидати, е огромна, огромна крачка напред."
                                                          
              Скептично                                                                   
  Окончателното решение остава в Съвета за сигурност и той не е длъжен да избира от списъка на обявените кандидати. Но докато Самарасинге вярва, че промените в процеса ще направят политически по-трудно съветът да избере някого, който се е представил слабо, други са по-скептични. "В крайна сметка ще бъдат подбрани имена и типове хора, които имат шанс да го получат, преминавайки през тримата неудобни членове на П5, а именно китайците, руснаците и американците", казва Пол Кенеди, професор по история в университета в Йейл и автор на "Парламента на Ман", история на ООН. Според Кенеди процесът винаги е бил за намиране на най-малкия общ знаменател - човекът (за него винаги е бил един човек), който поне дразни Русия, Китай и САЩ. "Всеки един от тези реформатори действа за забравяне на твърдата политика на детайлите. Кого тази личност може да е обидила в миналото?"

  Решението за наследник на Бан Ки-Мун се очаква да бъде направено до края на септември, но двете предварителни допитвания, предприети в рамките на 15-членния Съвет за сигурност през последните седмици, дадоха полезни признаци как се очертава процесът. При допитванията на членовете беше дадена бюлетина за всеки кандидат и бяха поканени да посочат дали те биха искали този индивид да бъде насърчен, обезсърчен или не предлагат становище за него.
  Последното допитване от 5 август показа появяването като водещ кандидат на Антониу Гутериш, бивш португалски премиер и бивш ръководител на Агенцията за бежанците на ООН. Гутериш получи 11 гласа за "насърчаване", два за "обезкуражаване" и два "без мнение", показват стигнали до обществеността резултати. На първото допитване на 21 юли, Гутериш получи 12 "насърчения" и три "без мнение". Бившият сръбски външен министър Вук Йеремич стигна на втора позиция с осем "насърчения", четири "обезкуражавания" и три "без мнение", изпреварвайки аржентинския министър на външните работи Сузана Малкора, която получи осем "насърчавания", шест "обезкуражавания" и едно "без мнение".

         Неочакван победител                                                           
  Бившият словенски президент Данило Тюрк - много хора гледат на него като на неочакван победител - стигна от втори до четвърти със седем "насърчавания", пет "обезкуражавания" и три "без мнение", а Ирина Бокова на България, генерален директор на ООН културна организация ЮНЕСКО, е на пета позиция. Целта на тези предварителни допитвания е да бъде намален броят на кандидатите за избор. Бившият хърватски външен министър Весна Пусич, която беше на последно място след първото допитване, отпадна от състезанието, докато други, които са били предмет на разгорещени шушукания - като бившия премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, видяха как шансовете им намаляват. Но надпреварата далече не е приключила. Ако един или и двата "обезкуражаващи" Гутериш идват от член на П5, на неговата кампания може да е нанесен фатален удар. Но предпочитанията на П5 няма да станат ясни до по-късен етап от процеса, когато цветни бюлетини ще отличават бюлетините от П5 от останалите. Гутериш има също две неща, които работят срещу него: той не е жена и не е от Източна Европа.
  Групи на гражданското общество и почти една трета от 193-те страни членки на ООН натискат за първата жена генерален секретар. Четири от тези страни - Япония, Испания, Уругвай и Венецуела, са в Съвета за сигурност. И много държави, включително Русия, твърдят, че по силата на конвенцията за географската ротация, която е в сила от началото на 90-те години, е ред на Източна Европа да вземе високия пост. Седем от останалите кандидати са от този регион, включително известен брой западноориентирани бивши премиери и външни министри, които може би ще предизвикат възражения от Русия.
  Това може да облагодетелства Бокова, която има безупречни международни препоръки, но също така е образована в елитен московски университет и има семейни връзки с Българската комунистическа партия преди падането на Берлинската стена. Бокова получи седем "обезкуражаващи" вота на 5 август, обаче някои анализатори смятат, че САЩ и Великобритания не са убедени. Смята се, че Вашингтон лобира за Малкора, министърът на външните работи на Аржентина.
                                            
     Огромни предизвикателства

  Наследникът на Бан Ки-Мун ще поеме ролята във времена на огромни предизвикателства. ООН е била критикувана за отговорите си на сирийската гражданска война, ебола и бежанската криза. Мироопазващата роля е във фокуса на интензивен дебат и мнения за това докъде може да отиде генералният секретар в противопоставяне на Съвета за сигурност много се различават. Личността на генералния секретар е по-важна от всякога, твърди Самарасинге. "Един добър човек, някой, който знае как да направлява системата, може да маневрира в пределите на политиката с много голям ефект", казва тя. "Това може да бъде всичко - от използването на моралния авторитет до говорене по въпроси, както е правил Бан Ки-Мун за неща като климатичните промени и насилието срещу жените и правата на ЛГБТ, до правене на интелигентни назначения.
  "Сами няма да решим проблема с климатичните промени или бежанската криза. Необходимо ни е глобално сътрудничество. Необходимо е ООН да се намеси и да напредне. Така че си мисля, че това е едно от най-важните назначения, които ООН някога е правило за генерален секретар."
  Докато признанието, че шефът на секретариата на ООН - огромна бюрокрация от 41 000 души - остава важен глас на "мека сила", Кенеди вярва, че ролята е станала по-маловажна, отколкото е била в средата на миналия век. Нито пък има големи очаквания за наследника на Бан Ки-Мун. "Генералният секретар може да се окаже изненадващо изразителен човек за третия свят, или за жените и социалния дневен ред. И това ще бъде добре дошло... Но, като цяло, неудобните трима биха предпочели генералният секретар - той или тя, да не е неудобен човек". Изборът на генерален секретар на ООН - да преминеш през лабиринт.     /БГНЕС