Кръвният данък на прехода

Падането на Берлинската стена и в буквалния, и в преносния смисъл отпуши вълна от емиграция към Западна Европа и отвъд океана, която все още продължава и няма изгледи да спре. Едновременно с това ускори неблагоприятните демографски процеси в Източна Европа, които в много от държавите в източния блок и републиките на бившия СССР вече бяха започнали да се проявяват.
Преди два месеца вестник "Файненшъл Таймс", като се позова на пресни данни на ООН, съобщи, че за последните 25 години няма друг регион в света като Източна и Южна Европа, където се наблюдава такова рязко намаляване на населението. През 2015 г. населението на Източна Европа е било 292 млн. души, което е с 18 млн. по-малко, отколкото в началото на 90-те години на XX век, отбелязва "Файненшъл Таймс". Основната причина е емиграцията към западния свят, която обаче води след себе си намаляване на раждаемостта, поради напускането на страните на млади хора в детеродна възраст. Например поляци, литовци и латвийци най-често се насочват към Великобритания, естонците към Финландия, румънците отиват към Италия и Испания. Нашият български опит сочи същите дестинации плюс съседна Гърция.
Намаляването на населението в Източна Европа съвпада с ръст в западната част на континента, която обаче с малки изключения се дължи предимно на имигрантите, разбира се, не само от Източна Европа и бившия СССР, на фона обаче на все по-застаряващите тамошни нации. Но дори на общия неблагоприятен фон има държави в Източна Европа, които се отличават с особено влошено състояние. Не е тайна, че сред тях е и нашата страна, която, почти достигнала 9-милионния гражданин преди 1989 г., сега се намира на ръба на 7 милиона души, с неблагоприятна тенденция. Според прогнози на Националния статистически институт след 50 години при негативен сценарий на развитие на ситуацията българите в България ще бъдат 4 938 709, а при благоприятно развитие ще сме "цели" 5 500 114 души. Слабо, а всъщност никакво, утешение е фактът, че и други държави са в нашето, че и в по-лошо положение. Например в края на 2015 г. директорът на Националния институт по статистика на Румъния Андрей Тудорел съобщи, че населението на съседната страна се е върнало в 1966 г. и

вече е под 20 млн. души

при положение че през 1991 г. е било 23,2 млн. души. По неговите думи, ако през 90-те години спадът на населението се е дължал на емиграцията, то сега на преден план излиза ниската раждаемост. Впрочем едното вероятно е свързано с другото.
През май Еврокомисията представи прогнозата си за демографските тенденции в ЕС до 2060 г. Според нея числеността на жителите на ЕС (Великобритания също е включена в изследването, правено преди референдума за напускане на съюза) ще достигне 523 млн. души в сравнение със сегашните 507 млн. Населението ще нараства в западните държави, а ще намалява в източните като Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия и България. Прибалтийските страни са също в тази група, като те отдавна поставят демографски антирекорди. Очаква се в Латвия след 54 години да живеят 1,4 вместо сегашните 2 милиона души, в Литва 1,8 млн. вместо 3 млн., а Естония ще мине между капките, като населението й ще се съкрати само с 200 000 души до 1,1 млн. По смъртност на населението например Литва и Латвия са изпреварвани само от България, която пък отстъпва на Украйна, но последната не е член на ЕС. За времето от разпадането на СССР Литва и Латвия са едни от световните рекордьори по депопулация. Населението на Литва се е съкратило с около 17%, Латвия с около 23%, а на Естония с 19%. При това тези изчисления са правени от местни изследователи преди три години. Това се дължи преди всичко на безпрецедентната в историята на тези две страни емиграция. Според местни демографи в момента всеки тринадесети латвиец и всеки тридесети литовец живеят във Великобритания. И нямат намерение да се връщат. В резултат Латвия например в демографско отношение се върна в 1954 г. Забележително е,  че за годините на "съветската окупация" населението нараства до над 3 700 000 души, но както се вижда, най-новата демократична история на Латвия слага отново всичко по местата си.
Други бивши съветски републики се намират в същото положение, макар и не чак толкова драматично. Грузия например е загубила 1,7 млн. от населението си, малка Молдова - над 800 хил. души, обобщи наскоро руското електронно издание "Лента.ру". Но най-големи са загубите на Украйна - почти 10 милиона души за времето от 1992 г. насам. Украйна стана независима държава с население, надхвърлящо 52 млн. души, посрещна втория си Майдан с население от 45,2 млн. души, а към 1 юни т.г. обитателите на страната са 42,5 млн. Разбира се, 2,5 млн. напуснаха едномоментно Украйна заедно с полуостров Крим по време на сецесията от 2014 г., но въпреки това демографските загуби за мирно време и само за по-малко от четвърт век са наистина безпрецедентни в световен мащаб. При това

Украйна е с най-високата смъртност в Европа

1,7 на 1000 души за 2014 г. (след нея е България) и на второ място в света след ЮАР, също така е на първо място в света по отрицателен естествен прираст - 6,3 на 1000 души. При това много изследователи подлагат тези данни на съмнение, защото последното преброяване в Украйна е било през 2001 г. и затова сегашните сведения не били достоверни. При това положението допълнително е усложнено от гражданската война и тежката икономическа ситуация. На териториите в Донецка и Луганска област, които не се контролират от правителството в Киев, живеят по неофициални данни около 2,5 млн. души. Още толкова украинци се намират на постоянна работа в Русия, а друг един милион гастарбайтерства в Полша. Предполага се, че още над 2 млн. украинци търсят препитание в други страни по света. Някои експерти, пише "Лента.ру", като оценявали обемите на потребление на хляб и електроенергия в Украйна, правели изводи, че към момента реалният брой на обитателите на Украйна е не повече от 36 млн. души. И положението продължава да се влошава. Ако през 2013 г. преди сътресенията на Майдана и гражданската война за година Украйна намаля по естествени причини със 158 хиляди души, то за 2015 г. отрицателното салдо е 183 хил. души, за първата половина на тази година тенденцията се запазва.
Ненавистната на сегашния режим в Киев Русия също премина през много тежка демографска криза, която изглежда, че е на път да преодолее, макар това да се оспорва от някои руски и чужди учени. Русия, която политически не принадлежи към Източна Европа, а географски е в нея само с европейската си част, посрещна 1992 г. със 148 млн. души население и следващото десетилетие бе ужасяващо от демографска гледна точка - от 1999 г. до 2002 г. населението се съкращаваше всяка година с по над 900 000 души, в годините 1992-1998 "само" с по 700-800 хил. годишно. Чудовищни цифри, които даваха основание на руски и чужди демографи да предричат ужасно бъдеще за руската държава. Рисуваните печални демографски бъднини дори залегнаха в американските стратегии спрямо Москва, които се основаваха на хипотезата, че "залезът" на Русия ще продължи безконечно, докато тя напълно "изсъхне" демографски.
Благодарение на усилената емиграция на руснаци от другите бивши съветски републики общият брой на населението на Русия обаче се задържа на над 142 млн. души и "чистата" загуба се ограничи със "само" около 6 млн. души. Както

благодарение на взетите мерки

от правителствата след 1998 г., така и очевидно на естествени процеси, вероятно недооценени от демографите, след 2002 г. започна постепенно намаляване на отрицателния прираст, който 10 години по-късно достигна минус 4200 души, а от 2013 г. страната има малък положителен прираст, който постепенно нараства, макар и с нищожни темпове. Ако през 2013 г. това бяха 24 хил. души, през 2014 г. - 30 хил., то през 2015 г. се стигна до положителен прираст от 32 хил. души. Очакванията за т.г. са това число да бъде надхвърлено. Като прибавим към стабилната през последните 10-12 години имиграция в рамките на 200-300 хил. души механичния прираст за сметка на присъединяването на Крим, Русия е на път към 20-годишнината от разпадането на СССР да си върне предишната численост. Това изглежда възможно при запазване на добрите тенденции, след като към средата на т. г. населението на страната се оценява на 146,6 млн. души.
Друга постсъветска република (извън средноазиатските), която през тази година излезе най-сетне на положителен естествен прираст, е Беларус.
Примерът с Русия е добър за страните от Източна Европа, защото показва, че няма безнадеждна ситуация, когато има политическа воля и когато благодарение на последователната и правилната демографска политика се връща вярата на хората в бъдещето на собствената им страна. Разбира се, първо трябва да има демографска политика. На тези, които мислят, че нейното наличие е самоочевидно, трябва да припомним, че България изобщо няма такава политика и май мисли и да няма занапред. Но и нещо друго се набива на очи. Спадът на население в нашата част на континента е преди всичко в държави, които се явяват периферни спрямо богатото западно ядро на Европейския съюз. Колкото по-периферен си като България, Румъния, Молдова и Прибалтийските държави например, толкова по-тежък е отливът на населението и последващите негативни демографски тенденции. А Украйна е периферия на периферията. Тя сама така пожела - вместо да бъде фронтир на империята, и сега е подложена на двойно изсмукване на населението - и от Изток, и от Запад.

Основна причина за намаляване на населението в Източна Европа е миграцията към по-богатата част на континента

Отливът на население води след себе си негативни тенденции - ниска раждаемост, застаряване на населението и висока смъртност