Унгария - страна на контрастите

Мариян Карагьозов

Бях чел и слушал много за красивата Будапеща, затова, веднага щом ми се удаде възможност, тръгнах на екскурзия към Унгария.
Още от границата човек добива усещането (може би плод на (само)внушение), че попада в една уредена, умерено консервативна и приятна страна. За това може да се съди още от стегнатите армейски патрули в близост до ГКПП-то. За разлика от България, където селата представляват тъжна гледка, Унгария успя да запази своето село живо. В двора на почти всяка къща се виждат тракторчета или мотокултиваторчета, виждат се семейства, църквите са добре поддържани. Моделът се доближава до идеята за дребно, но ефективно фермерство.
Самата страна се дели на няколко големи географски зони. Едната е известната от учебниците ни по геогафия като Панонска низина между реките Тиса и Дунав. Токай е районът около границата със Словакия, който е хълмист, заради това там се произвеждат и прочутите токайски вина, и концентратът за коняка "Уникум". А за унгарската пуста съществува шега, че в нея конете могат да пасат, без да се навеждат - толкова е висока тревата. Оттук следват и няколко кулинарно-икономически последици. Развитото животновъдство е една от предпоставките за производството на телешките и другите колбаси, с които Унгария се слави. Също така, млечните продукти са с превъзходен вкус. Оказва се, че от крупен производител някога, днес България също внася прясно мляко от централноевропейската страна.
Първият туристически обект, който посещаваме, е Сентендре (Св. Андрей). Екскурзоводите съобщават, че селището е създадено от сръбски заселници, които бягат на север заради османското нашествие. Сентендре се намира на десетина километра от предградията на Будапеща. Градчето не е голямо, слави се като средище на унгарски художници, които продават картините си по калдъръмените улички. Оттук туристите могат да закупят най-различни сувенири от приветливите продавачи.
Следващата ни спирка в източна посока е Вишеград и големият завой на река Дунав. Погледната от високия съседен хълм, реката изглежда живописно и величествено. Въпреки това крепостта на Вишеград, която е охранявала именно този участък от реката, не впечатлява особено. За пореден път българската група се убеждаваме, че другите нации от нищо правят туризъм, докато прекрасни кътчета в България са слабо познати.
Отличен завършек на този ден е посещението на Естергом - унгарския духовен център. Градът е бил резиденция на средновековните унгарски крале и е наричан "Mater ecclessiarum Hungarorum" (Майката на унгарската църква). Основните забележителности тук са старият Кралски дворец, красивата и архитектурно отлично пропорционирана катедрала и ансамбълът от по-нови (XIX век) сгради около тях.
Следващия ден посвещаваме на красотите на Будапеща - катедралите "Св. Матияш" и "Св. Ищван", парламента, Халите. Зад импозантната сграда на парламента са реализирани в по-малък мащаб проектите, които са били класирани на второ и трето място в конкурса за проект. На т. нар. Крепостен хълм са разположени Кралският дворец и в съседство прочутите Рибарски кули, построени през XIX век. Всъщност кулите никога не са служили реално за отбрана, а са построени в чест на задругата на рибарите, която, заедно със задругите на различните занаятчии, в миналото са имали задачата да бранят определен участък. До него води въжена железница и качването с нея също е една от любимите туристически атракции.
Така в историята и културата можем да открием някои обяснения и за съвременното политическо поведение на унгарците. Австро-унгарското наследство, сградите в стил неокласицизъм и сецесион водят до трудното примиряване с живота в панелен блок (нека си спомним само събитията от 1956 г.). Въпреки че не хранят особено топли чувства към Русия, това не пречи на унгарците да имат прагматично отношение и да развиват взаимноизгодни проекти с Москва в енергийната и икономическата област. Ако можем да наречем това "икономически фактори", то в отношенията с Вашингтон и Брюксел проработват друг тип рефлекси - историческият и културният фактор. Народ, който ясно пази спомена за славното си историческо наследство, за битките срещу нашественици от север, изток, юг и запад, не може да бъде просто покорен изпълнител на чужда воля.
Разходката по улиците "Ваци" и "Андраши" е изключително приятна. "Ваци" е пешеходна алея, осеяна от двете страни със заведения и ресторанти, която води до Централните хали. "Андраши" има няколко части, като на нея са разположени множество от чуждите посолства, операта и други красиви сгради. Тази основна градска артерия води до Площада на героите, където гори Вечният огън. Зад него е изградена полукръгла колонада със статуи на прочути фигури от унгарската история. Немалка част от тях имат връзка и с нашето минало, доколкото или са воювали, или са сключвали съюзи с българските владетели. Например майката на крал Ищван е българка; крал Андраш е принуден да даде дъщеря си за съпруга на Йван-Асен II със зестра Белградската и Браничевската област; Ян(ош) Хуняди се сражава срещу османците многократно и участва заедно с младия крал Владислав III Ягело в прочутата битка при Варна 1444 г. Въпреки продължилото около 150 години господство на османците над унгарски земи, те са отблъснати отдавна и в масовото съзнание не е останал травматичен спомен. Понастоящем официална Будапеща развива добри и взаимноизгодни отношения и с Анкара.
Заради многото чужденци - туристи и студенти в международния Централноевропейски университет, нощният живот е бляскав и кипящ. В същото време Унгария е страна на контрастите - клишето от пътеводителите за множеството бездомници в центъра не е измислица. Редом със суперлуксозни хотели, помещаващи се в реновирани сгради, стоят неподдържани и занемарени конструкции.
За съжаление, масовият туризъм от западен тип и тук е сложил свой отпечатък. На много места се предлагат пица, спагети болонезе или хамбургери. Въпреки това традиционната унгарска кухня има своите почитатели. Прочути са унгарският гулаш, а рантотът (печено панирано месо със зеленчуци на скара) е превъзходен. Унгарците са майстори и на сладкарските изделия - тортите "Добуш", "Гараш", марципанът. Научих, че палачинката също е с унгарски произход. Както българи, македонци и сърби се състезават кой прави най-добрата ракия, подобно съревнование има между румънци и унгарци по отношение на палинката. Телешко, кнедли, кестени, рибена чорба, кайсии са други съставки от традиционната трапеза. В сравнение с нашите стандарти цените са малко по-високи (например 5500-6000 форинта, или около 20 евро за обяд за двама).
Заради многото минерални извори в Будапеща са има и множество обществени минерални бани. Разположението на двата бряга на Дунав украсява града заради мостовете, които се протягат от единия към другия бряг и заради островчетата в реката. Унгарците могат да кажат по нещо за всеки един мост - този на Елизабет (императрица Сиси), за Верижния мост, символ на града... Един от най-популярните острови е Маргит или Маргарете, наречен така на името на дъщерята на крал Бела IV. Монархът построява на острова манастир, за да благодари за Божията помощ срещу нашествието на монголите. Днес островът е парк, любимо място за спорт. В предградията покрай Дунав се извиват дълги пътеки, подходящи за каране на велосипед, джогинг или разходки на домашните любимци.
Трудно е всички забележителности на Будапеща да бъдат разгледани за толкова кратко време. Останалото - следващия път.

Градчето Сентендре

Големият завой на река Дунав край Вишеград

Кралският дворец в Будапеща
"Рибарските кули"
Снимки Авторът