Двойно се увеличават жалбите в Комисията за защита от дискриминация

Баки Хюсеинов е роден в с. Хърсово, Шуменско. Завършил е СА "Д.А.Ценов" в Свищов, магистър по счетоводство и контрол. Доктор по икономика, главен асистент в Института за икономически изследвания при БАН. Четири мандата е бил кмет на с. Църквица, зам.-министър на труда и социалната политика в правителството на Тройната коалиция и национален координатор на международната инициатива "Десетилетие на ромското включване (2005-2015)". С решение на 41-то НС от 12 юли 2012 г. е избран за зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация.


"Оплакванията на хората са свързани на първо място с твърдения за дискриминация в сферата на заетостта"
 

- Г-н Хюсеинов, кого точно засяга предложената промяна в Закона за защита от дискриминация? Какво точно означава понятието "защита и на лицата, които търпят неблагоприятно третиране"?
- Република България поема ангажимент за разработване на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с писмо от Главната дирекция "Правосъдие и потребители" при ЕК. Повод за писмото е Решение на Съда на ЕС от 16 юли 2015 г., което е постановено във връзка с преюдициално запитване на Административния съд в София-град, свързано с преписка в Комисията за защита от дискриминация. В писмото си ЕК посочва, че в закона с въведеното в определението за непряка дискриминация изискване лицето да бъде поставено в по-неблагоприятно положение на основата на защитените признаци, посочени в чл.4, ал.1 от този закон, се намалява защитата срещу дискриминация и тя трябва да се разшири. Промените разширяват обхвата на закона в полза на лица, които, без да са носители на защитен признак по въпросния член и алинея от закона, търпят, от дадена разпоредба или критерии, по-неблагоприятно третиране съвместно с тези, които са дискриминирани по определен защитен признак.
- По предложение на комисията ли е направена промяната и имали ли сте много такива случаи? Ще има ли промени и в работата на комисията - щата, съставите и пр.?
- Не, не е по предложение на КЗД и тя няма да повлияе на дейността й. В конкретната преписка в КЗД, по която е направено преюдициалното запитване на Административния съд до Съда на ЕС, жалбоподателка (жена от български етнос) е собственик на магазин в ромски квартал, където електромерите са на височина 6 м. От тази мярка жалбоподателката е поставена в по-неблагоприятно положение сравнено с местните жители на квартала, които са носители на защитени признаци по ЗЗДискр. (в случая етническа принадлежност), като по този начин спрямо нея намалява защитата срещу дискриминация и тя трябва да бъде разширена.  
- Има ли достатъчно капацитет КЗД?
- Нарасналата работа в КЗД предполага разрастване капацитета й и като брой служители, и като още квалифицирани кадри. Едно от нещата, с които комисията е уникална в цяла Европа в сравнение с други сродни институции, са регионалните представителства. Тенденцията е тяхното увеличаване, за да имаме свои представители във всички областни градове. Такава е и препоръката на ЕК срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН). Но всичко това е обвързано с бюджет и финанси и е перспектива за едно обозримо бъдеще. Сега нашите представителства в страната са 21.
- Кои са проблемите, за които хората ви търсят най-често? В началото на икономическата криза бяха предимно проблеми, свързани със заетостта и правото на труд. Продължава ли тази тенденция?
- Постъпилите жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация за отминалата 2015 г. са 995, а до 11 юли т.г. жалбите и сигналите са 759. По същото време миналата година бяха около 400. Сравнението сочи почти двойно увеличаване на депозираните в институцията оплаквания през съпоставимите периоди на настоящата и м.г. През последните години нарасна и броят на образуваните преписки. Ако през 2012 г. бяха 336, през 2013 г. станаха вече 454, през 2014-а - 452, а м.г. - 474. От години в комисията преобладават оплакванията по признак лично положение и увреждане, нарастват оплакванията за множествена дискриминация.
- Кои са най-често представените проблеми, когато правите изнесени приемни? Има ли характерни проблеми за определени региони в страната?
- Оплакванията, с които се сблъскват нашите регионални представители, са свързани на първо място с твърдения за дискриминация в сферата на заетостта. Други оплаквания засягат системата на здравеопазването, има жалби и от диференциран подход за предоставяне на социални услуги, от нарушаване на правото на равно третиране в образованието, от ограничаване на достъпа до определени стоки и услуги, от недостъпна архитектурна среда и т.н. Наблюдава се тенденцията гражданите да се обръщат към регионалните представители на комисията, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решения по тях. Няма специфика в оплакванията за определени райони. Искам да подчертая, че са различни и защитените признаци в жалбите за твърдяната дискриминация от отделните региони, има разнообразие в мотивите и причините за оплакванията до КЗД.
- Промените в здравното законодателство увеличиха ли жалбите по здравни казуси?
- Не се наблюдава промяна в потока от жалби към КЗД, свързани със здравеопазването предвид промените там. Оплакванията в повечето случаи се отнасят до проблемите на хората с редките болести, на онкоболните, свързани са с решения на ТЕЛК, НЕЛК и др. Бих посочил като притеснително постъпило оплакване при наш регионален представител, че пациенти, които са с направление за лекар специалист, получават час за преглед след няколко седмици, а за тези, които са с платен прием при същия лекар, получават час на следващия ден.                           
- Какво реши КЗД по подадената жалба от депутати от ДПС срещу здравния министър д-р Петър Москов?
- По тази преписка предстои ново заседание през септември. 
- Какво прави КЗД по превантивната дейност?
- В началото на 2016 г. започнахме изпълнението на проект "Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности" по ОП "Развитие на човешките ресурси" за периода 2014-2020. Тя е съфинансирана от Европейския социален фонд. Общата цел на проекта е да се повиши капацитетът на комисията, нейните регионални представители, както и да се повиши ефектът от дейността й по превенция, установяване и предотвратяване на дискриминацията за рискови групи и общности.
- Какъв е очакваният ефект?
- Това ще даде възможност за намаляване на бариерите пред пълноценното участие на българските граждани на пазара на труда, достъпа до качествени социални, здравни и други услуги и социалното включване.
В международен план по въпросите на равнопоставеността и недискриминацията нашата институция работи с правителствени и неправителствени чуждестранни организации. Интерес към дейността на комисията проявиха експерти на професионални национални правителствени организации от други страни, млади изследователи и докторанти от международни университети, представители на неправителствени организации от чужбина, на дипломатически представителства в страната и др.
Само през 2016 г. в КЗД на официално посещение бяха посланиците на Швеция, Азербайджан, Русия, Египет, Израел. Техни превъзходителства изразяваха задоволство от запознаването с дейността и функциите на българския орган по равнопоставеност, като се подчертаваше, че това е само началото на бъдеща съвместна работа. Те оставаха впечатлени и от всеобхватността на нашия Закон за защита от дискриминация, което го прави също уникален в Европа.
В страната КЗД има сключени споразумения за партньорство със синдикати, с неправителствени организации, с редица университети. Стана практика вече студенти от тези учебни заведения да изкарват курс на обучение в комисията, което е осъзната стъпка напред към превенция срещу дискриминацията.