Полуразвод

Много се изписа, много се изговори за решението на британците да затръшнат вратата на Европейския съюз. След първоначалния шок, тъй като малцина вярваха в този изход на референдума (социолозите ни представяха друга действителност), е време за отрезвяване. И за отговори на много въпроси, които постави британският вот. Отговори, които трябва да дадат умовете в Брюксел.
След обявяването на резултата и от последния район на Обединеното кралство социалните мрежи бяха залети с безброй шеги по този повод - шеги, които след първоначалния смях обаче оставят онзи горчив привкус на истината. Една от тях гласеше: "Ципрас към Камерън: Спокойно, и ние казахме oxi, но после стана yes!" Да, миналата година гърците въстанаха срещу статуквото, опълчиха се срещу кредиторите-кръвопийци въпреки апокалиптичните заплахи за черно бъдеще. Днес обаче всичко е по старому - затягането на коланите продължава, стачките - също. Статуквото се оказа непобедимо.
Наред със сценариите за разпадане на Обединеното кралство напълно възможна е и хипотезата, според която народният вот няма да изкара Великобритания от Евросъюза. Колкото и недемократично да изглежда това. Все пак референдумът няма задължителен характер, британският парламент е този, който трябва да вземе тежкото решение да зачете волята народна. От друга страна, през 2-годишния период на процедурата по излизане от съюза могат да се случат толкова много неща - Лондон може да спечели още отстъпки, които да удовлетворят евроскептиците. Пред вече материализиралата се опасност да остане без един от своите членове ЕС може и да клекне по редица въпроси. Макар сега да пъчи мускули и да призовава Албиона бързо да подава молба за напускане, а не да си играят "на котка и мишка". Въпреки това обаче външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер след кризисната среща на страните основателки на ЕС заяви, че е време съюзът да се реформира, да се дадат повече правомощия на националните правителства. Тъй ли? Тези призиви отдавна се чуват от редица европейски столици. А фрау Меркел, която носи голяма част от вината за днешното състояние на Евросъюза, побърза да поуспокои - не е нужно да притискаме Лондон да подава молба за напускане, рече тя. В същото време настана разнобой в самата Великобритания - искат се нови и нови референдуми, а още в деня след вота водачът на кампанията за напускане, бившият лондонски кмет Борис Джонсън, заяви, че не е необходимо да се бърза... Какво ли говори всичко това?
Казват, че британското здравомислие се било изпарило и предало в лапите на популисти. Това е най-лесното оправдание - популистите са виновни. Защо традиционните леви и десни партии, чиито граници са все по-размити, не потърсят причините избирателите им да се подхлъзват в крайни посоки? Защо те не предотвратиха възхода на популистите? Защо ги оставиха необезпокоявани да сипят на ангро уж решения на кризите? Защо позволиха да изгубят тотално доверието в себе си, готови на съглашателства противно на всякакви принципи, които отстояват за пред избирателите си? Защото така е по-удобно - властта в ръцете, джобът пълен, избирателите със замазани очи. Но видно е, това не може да продължава безкрай. Факт е, че компромисът е съществена част от успешното функциониране на ЕС, обаче на каква цена?
Най-важният въпрос, който трябва да си зададат европейските лидери, е защо британците предпочетоха скока в неизвестното. А не да винят външни сили за тектоничните промени (по израза на председателя на Европейския съвет Доналд Туск). Ето, британския външен министър това не го вълнува, той си говори за заплахата Русия. Докато ЕС продължава да оневинява собствените си провали с влияния отвън, добро бъдеще не го чака. Нали уж в съвременния глобален свят няма място за граници, а в същото време по отношение на Русия, която е и част от Европа, те се поставят постоянно?
Изборът на британците е вот-аларма за това, което се случва с европейския проект. Въпросът е как изначално добрата европейска идея се изроди в огромен октопод, чиито пипала навлязоха толкова навътре в живота на европееца, и вместо да мислят за неговото реално добруване, те ощастливяват кокошки и изправят краставици. Как Европейският съюз позволи да се олицетворява от един бюрократизиран и лишен от каквато и да е демократична легитимност апарат? Защо създаде тази огромна пропаст между политическия елит и европейските общества? Защо там, по високите етажи на лъскавите брюкселски сгради, позволиха европейският гражданин днес да вижда само негативите, които му носи ЕС, когото възприема все повече като част от проблемите, а не от техните решения?
И днес, като вчера, европейските лидери са също толкова неподготвени да се справят с поредното безпрецедентно предизвикателство, защото и мигрантската криза е безпрецедентна, "Брекзит" е само поредното събитие, което изпревари техните планове и действия. Но в спокойно време всеки може да ръководи и да се радва на успехи. Истинските лидери си личат по ясните стратегии за разрешаване на проблемите, а не по безбройните безрезултатни кризисни срещи.
Ако европейският политически елит не си научи уроците, британският вот, без значение дали реално ще изкара страната от ЕС, ще постави началото на края на Евросъюза в този му вид. Ако не се промени радикално, европейският проект ще загине. Нужен е сериозен дебат за бъдещето му. И сериозна алтернатива на сегашното статукво, което доведе Европа до това състояние на разпад. Такава алтернатива предлагат европейските социалисти, начело със Сергей Станишев.

Голяма въпросителна - това е бъдещето на европейския проект