Поезия

Деньо ДЕНЕВ по образование е инженер-химик. Живее и работи като журналист в родния си град Сливен. Автор е на 20 книги с поезия, критика и публицистика, сред които УАхилесова душаФ, УАзбука за дишанеФ, УПослеписиФ, УКнига за мамаФ, УСлънцето се изповядва в черква за птициФ, УСол, вода и звездиФ, УПодслушани диханияФ (II изд. - 2002), "Трохи от светлина" и др.
Член е на Съюза на българските писатели.

Малките неща

За малките неща почти не се говори.
На големите във сянката остават.
А големите с мащаб ни впечатляват -
на Земята и в небесните простори.

За Еверест и пътя Млечен знаят всички.
И назовават океани и морета.
Но колко скучна ще е родната планета,
ако ги няма лъкатушните рекички?

Всяка нощ звездите в космоса безбрежен
на своята жарава канят нестинари.
Бликат в мрака като мънички пожари
на светулките фенерчетата нежни.

Тук всяко нещо де се прави или ражда -
днес и утре, и през миналите ери,
независимо от своите размери,
от атоми и молекули се изгражда.

Щипка сол му трябва на хляба ни насъщен.
За капката катран в меда се знае...
А погрешно сложената запетая
в изречението смисъла обръща!


Единствен

Петелът пей... От тембъра му се разбира,
че това занятие щастлив го прави.
И недокосната е неговата лира
от ерозията на времена и нрави.

Петелът пей... Не иска никаква награда,
че може да разпуква той със глас зората.
На него тази чест висока му се пада -
да е призван за трубадур на светлината.

Петелът пей... Не го досяга модна мисъл -
за актуалност да си сменя софтуера.
От природата единствен е орисан
за тази роля той. И с право е наперен.


Ябълкова градина

Тук въздухът, водата и пръстта
са в най-свещен съюз събрани!
И в корените вечно жадни,
и в корените със царствена осанка
пулсират соковете на живота...
Избухват цветове! И самодивски танц
дърветата със вятъра танцуват...
Божествена феерия от красота!
Самият рай е сбъднат на Земята -
озвучен от медоносните пчели.

Времето във пъпките се влива
и малки сладки глобуси изгряват:
"Златна превъзходна" и "Флорина",
"Грейни смит" и "Мутсу" - имена са,
светещи във плодната дъга на есента.
И по реда си - зимата и пролетта
си късат листите от календара...
Магическият кръг завърта се отново!
Пред моите очи - и с моите ръце
природата овеществява виртуозно
"Четирите годишни времена"
на абат Антонио Джовани Вивалди.


SMS до мама

Къщата и двора, ябълковите дръвчета
и пламтящото мушкато; липата и лозите -
всичко е попивало гласа ти.
И само вятър да полъхне -
                     във въздуха отново
бликват бисерните твои думи.

Но ръцете ти ми липсват -
                    топлината им целебна.
И очите ти ми липсват - извори на обич.

Повече не мога. Болката рисувам
и тъгата си до нея -
                    с пръст върху водата.
И някой ден, когато
в облак тя се прероди -
в небесната градина при теб ще долети.

На капката тогава ти се довери!
Те ще бъдат нотите
                    за теб изсвирени
от барабана весел на дъжда.
Повярвай на дъжда! Той всичко ще ти каже.



Към тревата

Това че си безсмъртна - виждат всички.
Неизтребим е твоят жилав корен.
Над всичко зеленееш ти отгоре
и вятър вей перчема ти епично.

Слънцето с целувката си лятна
над теб постига пирова победа.
Но ти се смееш винаги последна.
Възкръсваш всяка пролет - необятна.

И единствено на тебе затова
душата си реших да завещая.
Вместо щастие да търся в рая,
тя чрез теб да шепне български слова.