Брачният договор

Любомир НИКОЛОВ е роден през 1961г. в София.
Завършил е психология в СУ "Климент Охридски". Специализирал във Варшавския Университет. Работил е като клиничен психолог в Медицинска академия. Негови разкази са отпечатвани във в. "Дума", "Труд", "Литературен вестник", "Стършел", сп. "Съвременник", "Знаци", "Страница", "Инсайт" и др. Други са включени в няколко антологии със съвременни български разкази.
Носител е на наградата "Чудомир" за 2008 г.


С една тъжна предизвестеност започнала връзката им. Както каза приятелят ми и по-късно съветник на мъжа, вълнението при първите им срещите граничело с безконтролното треперене, а искреността им с изповед. Казвали си неща, които не вярвали, че ще изрекат. Допрените им глави, често раждали общи мисли и градели светове извън познатите. Тя почти всеки път чупела токовете си. Гледала него, а не в краката си. Бракът обаче ги объркал, защото нещата не могат да се предвидят. Двама човека, които после ще станат трима или четирима, ще станат семейство и съдбата ще ги пуска през различни отвори, ще ги мери като яйца, ще ги подритва като топки, ще ги потапя без въздух и ще ги озарява с разкоша на мимолетни радости, не могат да планират нещата без да сбъркат. Не трябва и да се опитват.
В най-радостните мигове на първите дни, когато силуета на тялото и под нощницата бил най-интересното нещо за него, а потта му не я тровела, а само замайвала; в тия моменти те няколко нощи поред сядали и пишели. Принудени от родителите на момичето - демократи и неговите монархисти, но на същото мнение относно яснотата във финансовите отношения, сглобявали бъдещия брачен договор. Като всеки договор и този, нито можел да бъде перфектен, нито честен и най-важното поставил младите в странно състояние, в което въпреки непреодолимото си привличане, трябвало да мислят какво би било, ако започнат да се отблъскват. Второто не го мислели сериозно, но подозирали, че една мисъл, ако се засели в съзнанието може нощем или на сън да си живее свой живот и после да порасне.
Сключили договора с взаимно уважение, уважение не към себе си, а към обратната страна на всеки от тях. Така си гарантирали, че един от тях, ако се обърка, ако охладнее, ако освирепее и намрази другия, то другия, чрез договора ще може да го усмири, ще го постави на мястото му и отчуждения ще получи само каквото му се полага - нито повече, нито по-малко.
И двамата били заможни, та договорът се получил дълъг. Благодарение на усилията на двама амбициозни адвокати обстоятелствата не само около собствеността, но и около бъдещите разходи били изяснени подробно. Било ясно, например кой ще плаща дрехите, обучението и почивките на бъдещите деца, кой ще осигурява пари за храна на кучето, котката и други евентуални домашни любимци с дълг списък на предпочитаните от двамата. Те нямали още котка или куче,  нито имали намерение да си взимат, но договорът и особено добрият договор си има свои правила. В мислите им също се появили правила. Имало и едно допълнително правило включено от адвоката на мъжа и то било относно неустойката, която тя му дължи, ако откаже да му роди дете. Това е несериозно, смяли се и двамата, но подписали и това. Подписали доста страници, по-голямата част от текста били чели, но имало и параграфи, които не могли да прочетат или разберат, оставили тези грижи за после и често нощем някой, ако не можел да спи ставал, отключвал своето чекмедже в кабинета и започвал да препрочита договора. Правели го дискретно, почти тайно. Никога едновременно. Често тези листа ги лишавали от сън, от близост, от реалността такава каквато е тук и сега, защото ги пращали в мислите им години напред. Изкушението да скъсат или фалшифицират измамните листа гъделичкало умовете им.
От страх или от щедрост добавяли анекси и на сутринта тичали при нотариуса да ги заверят. Нейната морска вила без никакви условия ставала собственост на съпругът й, ако той получи респираторна недостатъчност, или астма, или за да е по-ясно добавили при нотариуса, каквото и да е дихателно заболяване. В умът на съпруга и се вселила мисълта, като едно ефимерно изкушение, да придобие лека форма на астма. Безобидна и в този си вид дори аристократична. Една нощ в прегръдките и така се засрамил от тази мисъл, че  предложил, ако му роди второ дете да прехвърли фермата си на нея и децата. Нека, казал, децата да се забавляват със собствени коне и да станат добри стопани. Един вид бонус, заключила иронично. Не - казал и - ще бъде от истинска радост.
Нотариусът ги приемал с нарастващ интерес. По някаква приумица на съдбата някои имоти започнали да изчезват от документите или пък отивали без логика при другия. Или просто така им се струвало. Промените станали много. Честото четене на договора го лишавало от смисъл. Така били принудени да го препрочитат пак и пак. Децата натежавали все повече в преговорите. А още не се били родили.
- Страх ме е - казала му една нощ в просъница. - Нима, това не е края на света?
- Какво ми казваш? - попитал я.
- Нахвърлихме живота си на хартия и сега всеки може да я скъса.
- Не говори така. Мислите понякога излизат извън контрол и стават намерения..
- Ще си изпатим, струва ми се - казала още по-убедено.
- От какво?
- От правилата, под които се подписахме.
- Трябва да направим нещо - отвърнал той.
След малко, без да казват нищо двамата скочили от леглото почти едновременно. Всеки отключил своето чекмедже, извадил листата с договора и анексите и започнал да ги къса. После изгорили всички парчета, стрили ги на прах и ги изхвърлили извън къщата. На връщане си купили пиене, не спали цяла нощ, треперели при допир и се гледали без подозрение. 
През следващия месец нотариусът им звънял няколко пъти, но те не му вдигали. Нека казвали си, копията да стоят при него и той да си мисли, че имат значение.