Две млади поетеси "отключиха" пролетта
Изкушените от мерената реч представителки на "интернет" поколението се откриват в чата
/ брой: 68
С премиери на новите си стихосбирки "Меко слънце" и "Иначе казано", излезли с щемпела на ИК "Жанет 45", посрещнаха първа пролет и завързаха мартеничките си на цъфнали бадеми в Стара Загора поетесите Мария Донева и Иванка Могилска. Авторките на общо над половин дузина сборници със стихове и на по няколко пиеси изневериха на традицията да се оставят в ръцете на литературни критици и предпочетоха да представят на почитателите най-новите си творби със собствени сили.
И двете са представителки на най-новото, да го наречем "интернет" поколение в мерената реч. И двете се откриват първо в чата, а след това свалят маските на "никовете". Едната (Иванка) дълбае упорито откъм "жълтите павета", а другата (Мария) изоставя столичното ларго и се втурва да завладява света откъм липите в подножието на Стара Загора. Общото между тях продължава с избора на редактор в лицето на София Несторова и художника Румен Жеков. Но Донева "води по точки", тъй като на практика премиерата в родния й град се оказа "дубъл".
В новата си книжка Мария е събрала цяла "Година в стихове", а Иванка е успяла (поне според мен!) още в първите си две двустишия "Мото" и "Човек" да нацели десятката, записвайки:
Едно време хората
живеели не на стада,
а на ята...
и
Птица, която
сънува крилата си...
Аз пък си избрах последните две стихчета от едно безименно на Мария:
Есен е по документи.
Но на пипане е пролет.
И добавих към тях други две (на Иванка):
Оширочава ни времето,
оширочава
и после ни изтръсква
през ръкава.
След което ми се стори, че те заживяха самостоятелен живот.