Толерантността е основна ценност на Европа

Емил Праматаров е роден на Бъдни вечер - 24 декември 1994 г., в Бургас. Завършил е Английската гимназия "Гео Милев", учил е международна бизнес администрация в "Lauder Business School" във Виена. Баща му е инженер, а майка му се занимава с производство на пчелни биопродукти. По бащина линия е потомък на 400-годишния Михайловски род от Елена. Емил е десето поколение. Родът е дал на България личности като Иларион Макариополски, Стоян Михайловски и Атанас Буров. Гордее се и с майчината си страна - дядо му е бил финансов експерт на Бургаска област и е първият, въвел компютърните счетоводни програми в града. Има по-голям брат, който работи в музикалната индустрия в САЩ. Емил многократно е бил шампион по спортни танци и носител на десетки награди от олимпиади по английски език. Бивш член е на Интеракт-Бургас-Пиргос (Младежка организация към "Rotary International"). Носител е и на няколко национални награди по актьорско майсторство.

- Когато разговаряхме предварително за това интервю, ми казахте, че ви харесва да работите с хора и да влагате труд и енергия в полза на обществото. Обикновено на вашите години момчетата и момичетата се съсредоточават върху собственото си образование и израстване. С какво ви привлича тази работа?
- Несъмнено образованието е изключително важен етап в развитието ни като завършени и пълноценни личности. Но ако човек чувства порив да инициира или да се включи в някакъв градивен процес - кога, ако не сега. Докато сме млади, енергията ще ни стигне и за едното, и за другото.
- Наскоро съобщихме, че ИТ общност в Бургас създава компютърна академия - инициатива, чрез която ще предоставите на младежите в родния ви град подходяща среда за развитие и изява в сферата на информационните технологии и дизайна. Как върви тази идея, как се развива, какви хора проявяват интерес?
- Първо искам да благодаря на всички родители за доверието, което проявиха към Академия "Кодекс" - отзивите са чудесни. Курсистите ни - голяма част от които са гимназисти, напредват в материята не само благодарение на лекциите, а и защото любопитството им към света на ИТ има нужда от засищане и нашите лектори ги напътстват последователно, дори и извън базата ни. Интензивна кореспонденция тече както между лекторите и курсистите, така и между самите курсисти в извънучебно време. Няма да преувелича, казвайки, че вече са създадени градивни приятелства в групите. Проявяват интерес към обучение както съвсем начинаещи, така и хора, които търсят преквалификация. Огромен интерес има и за нашите летни занятия - и то не само от бургазлии. Организираме и отворени семинари с гост-лектори - изявени имена в областта на ИТ. Първият от тях предстои следващата седмица.
- Посетил сте Европейския парламент в Страсбург по линия на проекта "Евроскола". Вие сте единственият българин, избиран за председател на комисия по тази програма в ЕП. Какво успяхте да научите при визитата си? Как се почувствахте в ролята на евродепутат?
- За участие в проекта "Евроскола" се "воюва". Групата ни по дебати към ГПАЕ "Гео Милев" успя да се пребори в отборния процес първо на регионално, а след това - и на национално ниво, и 24-ма делегати бяхме командировани да вземем участие в заседания на комисии в Европейския парламент в Страсбург, а на финала - в заключително заседание в голямата пленарна зала. Първоначално бях номиниран да представям България като говорител, но впоследствие - в заседанието на комисията ни по "Миграция", успях да се преборя чрез избори и за председателската позиция в нея. По време на заключителното общо пленарно заседание получих лични адмирации от водещия еврокомисар за представянето на комисията ни. 98 процента от всички делегати гласуваха със "ЗА" на внесените от нас предложения, което ме кара да се гордея. Научих, че хората от цяла Европа са толкова различни и цветни като характери и възможности, и че е толкова приятно да се работи с хора в екип и взаимно да се дърпаме напред.
- Бил сте говорител на групата, чиято тема е била "Миграцията". Тя има различни аспекти - на кой от тях се спряхте?
- Бързо с групата ми изместихме фокуса от "Миграция" - на "Интеграция", защото това е основен проблем в Европа. Счетохме, че е нужно хората да успяват по-динамично да се справят с езици като английски, немски, френски и да бъдат създадени повече консултантски учреждения, чрез които мигрантите да могат по-лесно да достигат до жилища под наем, трудови борси, социални програми, дори и да продължат хобитата си в нова държава. Толерантността е основна ценност на Европа и мисля, че се е развила значително през годините.
- А какво мислите за миграцията на нашите сънародници? Много млади хора, образовани и опитни специалисти от различни професии, напуснаха България и може би малцина ще се върнат. Това е голяма болка за нашето общество...
- Много хора се вглеждат във финансовите, а не толкова в кариерните възможности на чужбина. Но едва когато наистина започнат живот навън, осъзнават как създаването на правилни контакти и изграждането на кариера на престижна работа е много, много трудно. Все пак поелите по такъв път решават да го следват и не се предават - това харесвам в българите. Имаме много здрава психика и се справяме с проблемите навсякъде. Лично аз мисля, че в България възможностите са повече, само ако човек спре за момент, помисли, огледа се наоколо и предприеме всекидневните етапни действия, за да реализира себе си - в кариера или в своя идея. На мнение съм, че у дома и стените помагат. Също така ценя времето и ресурсите си и малко съжалявам, че съм вложил доста от тях навън, дори и за кратко.
- Вие самият сте много млад човек и предполагам се движите предимно в средата на връстници. Излизат отчайващи статистики за грамотността у нас. Какви са вашите впечатления? И какво може да се направи, за да се променят нещата?
- Винаги е важно човек да се обгражда с хора със сходни интереси - със себеподобни. Жалко е, че поради една или друга причина интересите на хората са подвластни на манипулация. В този свят не е най-важното да си "готин", което вече се обвързва с деградация и странни маниери на поведение в обществото и порочни навици. Не, най-важното е да си въвлечен в процеси, които са по-големи от самия теб. Хората около теб трябва да са амбициозни, с цели и групови ценности, и по възможност - с опит. Контактувам в по-голямата част от времето си с възрастни. Не спирам да им задавам въпроси и да се уча, или подражавайки, или отричайки.
- Завършил сте елитно училище, на чийто Ученически съвет сте бил председател. Бил сте член на УС на Националния ученически съвет. Напоследък научаваме за актове на неуважение и агресия между съученици, също и от страна на родители към учители и други деца. Защо се случва това?
- Всичката агресия идва от идеята, която ни е вменявана в последно време - за "доминация или подчинение", и че трябва непременно да се избере само едната страна. Големи мускули, големи коли, дори голяма брада вече са статус-символи, които правят някого повече или по-малко доминантен от друг. Единственото, което виждам вече по медиите, са инциденти, боища и всяване на ненужен страх. Няма да се изненадам, ако това просто е една ненормална маркетинг стратегия - хората да са по-нервни, следователно да консумират повече. Живеем в цивилизован свят - ХХт век, а как даваме път на първичните си инстинкти е неразбираемо за мен. Нима не искаме да сме щастливи и мирни, да творим блага един за друг и да правим живота малко по-лесен?
- Един ден бихте ли се насочил към политическа кариера? Смятате ли, че може да бъдете полезен чрез работата си на това поле за изява и с какво?
- За отговор на този въпрос е рано да мисля, но едно е сигурно - без правилен екип не бих могъл да постигна нищо. Засега искам да се фокусирам върху Академията, която сме създали, и да вложа достатъчно време и ресурси в нея.