Нашето Възкресение

В тревожното и обезверено време, в което живеем, когато изглежда, че злото, омразата и враждата надделяват над доброто, мира и любовта, има едно животопроменящо събитие. Нашето Възкресение. Нашият Великден. Какво означава за православните християни празникът, определян като най-светъл и най-чакан?
Защо Великден, а не Рождество, изпълва душата ни с надежда и вяра?
Всеки път, когато си задавам този въпрос, се сещам за малка съсухрена женица, която отваряше също толкова малка черквичка. Преминала през неволите и грижите, сполетели и нас днес, обичаше да казва, че трябва да разглеждаме нещата откъм техния край. Точно това е Великден. Накрая любовта побеждава омразата, истината - лъжата, животът - смъртта. Иначе всичко би било безсмислено.
Исус Христос е възкръснал, ние как ще възкръснем днес? Как да се изправим, като са ни превили на три. Как да вдигнем глава, като ни принуждават да я свеждаме. Как да погледнем с любов и смирение на света около нас, като той ни мрази, хули, осмива и рита. Как да бъдем разумни и вдъхновяващи, когато безумията и пошлостта, простотията и вулгарността газят навред.
Отговорът на тези терзания може да осветли душите ни. За това иде реч, а не за библейските писания. Смисълът на Великден днес не е в празничната трапеза, в червените яйца и златните зайчета, в лъскавите дрехи и парадиращото блъскане в черквите.
В духовното съпреживяване е. Ако има как да отразим Възкресението Христово в нашия живот, ще възкръснем. Ще се изправим.
Възкресение означава надежда. Нашето възкресение е история на нашите надежди - излъгани, отчаяни и лекомислени, изтерзани и замрели. И все пак надежди. И вяра. В собствените ни сили. И в крайния резултат. Че доброто побеждава злото, че истината оборва лъжата. И че животът надделява над смъртта.