Не допинг, дрога са

Европейските пари са допинг, каза вчера председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Можели да тласнат икономиката, но не са нещото, на което да се разчита постоянно.
Хубаво е, че говорители на българския бизнес започнаха да усещат какво се случва. Че въпреки големите хвалби на управляващите ръстът на икономиката ни е в пределите на статистическата грешка. Че въпреки усвоените милиарди диспропорциите между регионите в страната се задълбочават. Че неграмотността, вместо да намалява или поне да се удържа на някакво постоянно ниво, се увеличава. Че конкурентоспособност, високи технологии, инвестиции в наука и квалификация остават термини от стратегиите, в чието писане станахме добри, но само толкова. Че България е аутсайдерът във всякаквите рейтинги на ЕС (и не само) по доходи и заплащане на труда и на първите места по бедност, мизерия, заболеваемост, смъртност. Че гетовизацията и сегрегацията се разрастват, а заличените населени места се увеличават. Че няма сила, дори тази на милиардите европари, която да спре потока на младите ни сънародници към летището. Нито грандоманските спортни зали, нито километрите магистрали, нито рапортите за усвояемост, още по-малко обещанията за светли бъднини.
Ако европейските пари бяха допинг, след 9 години в ЕС трябваше да сме усетили тласък в качеството си на живот, жизнеспособността на икономиката, конкурентоспособността. А не сме. Дрога са еврофондовете. Бързи пари. Пишем проекти. Усвояваме. Режем ленти. Чакаме следващата доза. Кръг от консултанти, одитори, бизнес, общински и държавни институции живеят години в този ритъм. За ефекта никой не споменава и никой не помисля да анализира, но той вече се вижда. Зависимост, липса на воля за самостоятелност и никакви съпротивителни сили. Какво правим обаче, когато ни спрат дозите?