Срещата на папата и руския патриарх в Хавана е историческа

Къдринка Къдринова

"Г-жа Ирина Бокова е една много добра българска кандидатура за поста генерален секретар на ООН"

Срещата между главата на Римокатолическата църква папа Франциск и патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, състояла се на 12 февруари т.г. в Куба, вече е записана в историята. Тя привлече огромен световен интерес, защото още от Великата схизма през 1054 г., която разделя християнската религия на източноправославна и римокатолическа, двете разклонения векове наред се отхвърлят взаимно. Едва в последните десетилетия помежду им се установяват контакти, провеждат се срещи между вселенския патриарх и папата. Но в православието вселенският патриарх няма статута на папата при католицизма. А и най-голямата и влиятелна православна църква е руската, която е доста въздържана спрямо сближаването с Ватикана. Ето защо сегашната първа по рода си среща между папа Франциск и патриарх Кирил стана истинска сензация. Двамата религиозни водачи не засегнаха спорните въпроси между своите църкви и влязоха в ролята по-скоро на политици. Поставиха акцент върху съвместните усилия в защита на християните от гоненията, на които днес те са подлагани в различни военни конфликти и особено в Сирия. Опазването на мира в света и на общохристиянските ценности залегнаха и в заключителната декларация на срещата.
Особено емблематично е, че папа Франциск и патриарх Кирил избраха да се видят не къде да е, а в Куба. Планираната цяла година среща се състоя на хаванското летище "Хосе Марти". По пътя си към Мексико папата направи междинно кацане в Хавана, където по същото време бе руският патриарх, започнал от Острова на свободата латиноамериканската си обиколка, включваща още Бразилия, Парагвай и Чили.
Цял свят знае, че затоплянето на отношенията между Куба и САЩ е най-големият дипломатически успех на папата, който активно съдейства за този процес. От своя страна Русия е стар, традиционен приятел на Хавана. Така че карибският остров сега изигра ролята на естествено свързващо звено между Ватикана и Москва, между Запада и Изтока. Очевидно бе даден знак към целия свят, че както ненужната никому вражда между Вашингтон и Хавана може да се стопи с добра воля, така и други, по-големи глобални конфронтации могат и трябва да се преодолеят за доброто на човечеството.
Това бе и поводът за срещата ни с кубинския посланик у нас Педро Пабло Сан Хорхе.

- Господин посланик, Куба отново е в центъра на вниманието покрай срещата между папа Франциск и патриарх Кирил. Защо те избраха точно вашата родина за домакин?
- Нашата страна - Куба, беше избрана от лидерите на тези две важни световни църкви за тяхната среща заради посланията за мир и хармония, които се отправят днес и чрез отношенията на кубинската държава с кубинската църква. Това е и продължение на процесите, задвижени с посещенията на трима поредни папи в Куба през последните години. Отношенията между кубинската държава и католическата църква са отлични. Те бяха потвърдени и при гостуването на папа Франциск у нас миналата година. От нашата страна тогава той замина и на посещение в САЩ. Знаете за неговия принос в сближаването между правителствата на Куба и Съединените щати. Страната ни сега създаде всички условия срещата между папа Франциск и патриарх Кирил да протече успешно и да даде своя важен принос за световния мир.
- Все по-активната роля на Куба на световната сцена пролича и при неотдавнашното посещение на президента Раул Кастро във Франция. Бихте ли разказали за него?
- Държавното посещение на президента Раул Кастро в Париж на 1 и 2 февруари имаше и ще има много сериозно отражение в двустранните отношения с Франция, но не само. То даде силен импулс  и в развитието на връзките с ЕС и с членуващите в него страни. Нека припомня, че от около две години напредваме с преговорите за изготвяне на споразумение за сътрудничество между Куба и ЕС и се надяваме то да бъде подписано до края на тази година.
Визитата на кубинския държавен глава във Франция бе в отговор на гостуването на президента Франсоа Оланд в Хавана през май м.г., което бе първото посещение на френски президент в нашата страна от много години. По време на визитата на Раул Кастро в Париж се осъществиха важни срещи както с президента Оланд, така и с парламентарни лидери, с ръководството на френския Сенат. Подписани бяха важни документи за развитие на сътрудничеството в политиката, търговията, икономиката и в други сектори от взаимен интерес.
Кубинският президент посети и централата на ЮНЕСКО, където се срещна с генералния директор Ирина Бокова, голяма приятелка на Куба. Потвърдени бяха нашите традиционни и дългогодишни отношения на сътрудничество с авторитетната организация на ООН за образование, наука и култура. Г-жа Бокова добре познава развитието на образованието и културата в нашата страна, вниманието, което отделяме на децата и на младежта в Куба. Посещавала е по различни поводи страната ни. Наскоро тя бе и патрон на състоялата се в Хавана конференция в чест на 163-годишнината от рождението на нашия национален герой и поет Хосе Марти, преминала под надслова "Заедно с всички и за благото на всички". Г-жа Бокова е една много добра българска кандидатура за поста генерален секретар на ООН. Тя е доказала вече, че с воля и отдаденост, с усилия и съпричастие, с послания за приятелство и подкрепа тя винаги търси най-добрите решения за световните проблеми. 
- Как се развиват днес традиционно добрите отношения между Хавана и София?
- Стремежът ни е да засилим контактите с вашите министерства, с българските власти, за да продължим да разширяваме и укрепваме нашите двустранни връзки, да придаваме нови и по-мащабни измерения на топлото приятелство между българския и кубинския народ. Има още много ниши, които можем да изпълним с дейно сътрудничество в търговията, икономиката, спорта, културата, медицината, фармацевтиката и т.н.
След посещението у нас на българския министър на икономиката Божидар Лукарски през ноември м.г. по повод Международния панаир в Хавана работим активно за изпълнение на набелязаните тогава задачи. Преговаря се за споразумение за сътрудничество между вашето Министерство на младежта и спорта и кубинския му аналог - Националния институт за спорт, физическо възпитание и отдих. Надяваме се то да бъде подписано през март, по време на подготвяното посещение на вашия спортен министър Красен Кралев. Нека припомня също, че треньор на българския национален отбор по бокс е кубинецът Йоел Солер. В Куба можем да предложим на българските спортисти добри условия за подготовка и за аклиматизиране преди олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г.
- Доколко промените, които преживява сега Куба, приличат на промените в България?
- Преобразуванията, които се осъществяват сега в Куба, се различават значително от трансформациите в България. Знаем, че през 1990 г. соцлагерът изчезна. А с него бяха свързани 80% от търговските отношения, пазарите и източниците за финансиране на Куба. Тогава мнозина мислеха, че и нашата страна ще рухне, че ще изчезне кубинската социалистическа революция. Но ето че през всичките последвали години революцията ни продължи напред и укрепна още повече - независимо от всички материални трудности, свързани главно със суровата блокада на САЩ, в която живеем над 50 години. Нашата страна успя да се съхрани. Сега отново сме в процес на промени, който наричаме актуализация на нашата икономическа система, на нашия икономически и социален модел. Основната му цел е да засили социалистическия характер на системата ни, за да нарасне добруването на народа. Търси се повече ефикасност и рационалност в икономиката, за да постигнем по-стабилно икономическо развитие. Прилаганите мерки не предвиждат никаква приватизация в кубинската икономика, както стана в други страни. Същевременно търсим финансова подкрепа от чужди капитали в онези сектори, чието развитие смятаме за приоритетно и се надяваме да подпомогне нашия износ, както и благосъстоянието на гражданите ни. Така че целите на преобразованията в Куба и България са доста различни. Но е факт, че и двете ни страни през последните 25 години много са се променяли и още се променят. Това породи период на дистанциране, на по-слаба интензивност в отношенията в сравнение с времената на соцлагера. Сега, отчитайки тези промени и в двете страни, искаме да използваме новите възможности и пространства, които се отварят в различни сфери. Можем да ги изпълним с взаимноизгодно сътрудничество.
- Кое ще е най-важното събитие в страната ви тази година?
- Това несъмнено ще е откриващият се през април 7-и конгрес на ККП. Решенията му ще са много важни за бъдещето на страната ни. Вече се разработват документите, които ще бъдат представени за обсъждане, ще се анализират и ще се гласуват от конгреса. Сред тях е планът за развитие на Куба до 2030 г., както и идеологическата и политическа концепция за спецификата на кубинския модел - същия, който актуализираме и трансформираме сега. Ще се дискутират ред важни за цялото кубинско общество промени в законите, включително и в конституцията. ККП е лидер и водач на кубинската революция, затова работата на нейния конгрес ще е от изключителна важност. Неслучайно още отсега това предстоящо събитие буди и силен международен интерес. Всички са наясно, че то ще предопредели перспективите в развитието на Куба.