29 Март 2024петък04:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Едно към едно

Защо няма да има наука и учени в България

Текстовете, предложени от левите депутати към Закона за насърчаване на научните изследвания, бяха отхвърлени завчера от мнозинството в НС

/ брой: 36

visibility 1810

Предложенията на левицата: 

"& 18. Базовите (минималните) заплати по чл.6, ал.2, т.6а по основен трудов договор са:
- за асистент - 2 минимални работни заплати;
- за главен асистент - 3 минимални работни заплати;
- за доцент - 4 минимални работни заплати;
- за професор - 5 минимални работни заплати;
- допълнително трудово възнаграждение за доктор - 1 минимална работна заплата;
- допълнително трудово възнаграждение за доктор на науките - 2 минимални работни заплати.
& 19. До 2020 г. публичните средства за развитие на научните изследвания нарастват с 0,2% от брутния вътрешен продукт всяка година. От тях 0,16% от брутния вътрешен продукт са средствата, предназначени за институционално финансиране, и 0,04% - за проектно финансиране чрез Фонд "Научни изследвания".
& 20. Институционалното финансиране на научноизследователската дейност по чл.6, ал.2, т.5а се осигурява със Закона за държавния бюджет на Република България само за публичните научни организации, Българската академия на науките, Селскостопанска академия и държавните висши училища. Поне една трета от тези средства се използват за извършване на научноизследователска дейност, свързана с развитие на фундаменталните и хуманитарните науки.
& 21. Проектното финансиране на научноизследователската дейност се осъществява на конкурсен принцип за решаване на приоритетни за държавата научни задачи. Средствата за проектното финансиране на национално ниво се осигуряват от държавния бюджет. За решаване на научните задачи се привличат и средства от други източници - европейски програми и бизнес. Ефектът и контролът от изразходване на средствата се осъществява от единен институционален механизъм по правилник, приет от Министерския съвет.
& 22. Публичните научни организации и държавните висши училища имат право да създават, включително съвместно, научни предприятия единствено за подпомагане на научната дейност и за трансфер на научните резултати към бизнес потребители.
& 23. До 2020 г. се осъществява развитие на изследователски университети, както и създаване и развитие на научни центрове чрез съвместно използване на финансови ресурси, инфраструктура и изследователски състав между университетите и научните организации за осъществяване на съвместна научноизследователска дейност, за обучение по съвместни програми във висшето образование и за подготовка на ново поколение млади научни кадри."

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП), из стенограмата:
Това е един от ключовите текстове.
Колеги, ние обсъждахме абсурда, че в момента примерно в Българската академия на науките един млад учен - доктор по физика, химия, астрономия или икономика, започва със заплата от 450 лв. Това, което предлагаме, отново съответства на практиките на Европейския съюз и извън него. За да бъда конкретен - във Федерална република Германия, от която ние правилно се учим, заплатите се определят от Министерството на образованието и те са на три равнища: млад учен, начинаеща заплата за всички вузове - 3405 евро; второ равнище, доцент - 3890 евро; трето равнище, професор - 4723 евро.
Уважаеми колеги, за да бъдем точни, преизчислихме съотношението на брутния вътрешен продукт на човек от населението на България и на Федерална република Германия. Използвахме преизчисленията на Международния валутен фонд, Европейския съюз и Световната банка за паритет на покупателната способност и съотношенията стават драстични, уважаеми колеги - между пет и десет пъти в разликата на заплащането.
Скъпи колеги, как ще останат нашите млади таланти българи в България, при положение че им предлагаме

унизителни заплати

по-ниски от тези на чистачките в Българската академия на науките?! Разбира се, има изключения в някои държавни и частни вузове в България, където заплатите са в по-малки различия от тези на Западна Европа, но средното равнище е далеч, в пъти по-малко от преизчислените равнища на паритет на покупателна способност.
Искам да ви кажа, че във Федерална република Германия студентите, които се учат в държавни университети, колеги, са 95%. Пет процента от студентите са в частни университети, така че 95% от преподавателите във Федерална република Германия са обхванати от задължителни нива на заплащане, определяни от правителството на Федералната република.
Второ, в Република Франция, уважаеми колеги, заплатите във всички френски висши учебни заведения се определят от Министерството на просветата на Република Франция. Тоест ние предлагаме да се въведе нещо, което се прави във всички, както ги наричаме, цивилизовани, развити и по-малко развити страни.
Ние предлагаме

осигуряване на финансиране

на фундаментални и хуманитарни науки чрез бюджетите на Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Защо? Бюджетите, които се приемат през последните години, особено в последната, показват, че непрекъснато намалява бюджетът за изпълнение на такива изследвания в страната. Това създава предпоставки да не вървим напред, а точно обратното. Селскостопанската академия, Българската академия на науките са с бюджети, които осигуряват единствено фонд "Работна заплата". Това не може да бъде предпоставка за развитие и за създаване на икономика, която да се основава на знанието.
Това, което предлагаме ние, съответства на политиките за реализация на научните стратегии в страните членки на Европейския съюз, особено тези страни, от които ние се учим и с които искаме да изравним производителността на труда и конкурентоспособността, а това, уважаеми колеги, не може да стане без държавна политика и ангажиране на държавни ресурси.
Нека направим този жест и в България да направим това, което правят в другите европейски страни - да въведем минимално заплащане, за да гарантираме не най-лошите да остават на 450 лв. заплата. Вашите деца, ако са талантливи, с докторски степени, ще отидат ли да работят за 450 лв., или ще ги посъветвате да отидат на друго място?! Ако наистина искаме да възстановим българската икономика, българската конкурентоспособност и българската наука, трябва да създадем нормални, минимални условия за нашите млади учени.

Проф. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП), из стенограмата:
Искам да обърна внимание на предложенията, които сме направили, свързани с това как държавата трябва да изпълнява своите ангажименти към научните изследвания в страната.
Първото предложение, което правим - че наистина държавата трябва да се ангажира с финансирането на научните изследвания. В предложението на комисията и в предложението на моите колеги, вместо "държавата", се говори преди всичко за Националната програма за реформи. Националната програма за реформи, която е публикувана, известна на всички вас, обаче говори не за научни изследвания, а за иновативни процеси, иновации, които са следваща стъпка в развитието на научните изследвания, но фундаментът, условията за създаване на научни изследвания липсват. Затова Националната програма за реформи не може да бъде базата за финансиране на научни изследвания.

Държавата отделя 0,3%

за научни изследвания. Приели сме, че до 2020 г. те ще станат 1,5%. Нямам идея как ще се случи това.
Затова предложението, което сме направили с моите колеги, е държавата да се ангажира с научните изследвания, а иновациите, внедрителската дейност - следващата стъпка, която е важна, в която участва бизнесът, съответно да бъде направена по такъв начин, че те да се реализират в практиката, защото науката сама за себе си не съществува.
Докато се въздържаме да подкрепяме предложения, свързани със заплащането на научните работници в страната, изтичат кадри и в същото време се създават предпоставки да не се изпълняват каквито и да било научни проекти, които да отговарят, включително и на изискванията на бизнеса.
Миналата година през месец октомври доклад, подготвен от Европейската комисия и представен от комисаря в 125 страници, прави анализ на състоянието на българската наука. Освен че прави анализ, дава и препоръка какви стъпки трябва да бъдат предприети по отношение на това българската наука да бъде конкурентоспособна и да изпълнява своите ангажименти.
Констатациите, направени според този анализ, са ужасяващи:

имаме катастрофално намаляване

на броя на учените - 4,43 учени на 1000 заети, докато средният процент за Европейския съюз е 10,55. Получилите степен "доктор" на 1000 души население, това са между 25 и 34 години, у нас са едва 0,6% при средно за Европа - 1,7%. За сравнение: процентите на докторите в Хърватия - 1,5, Словакия - 1,9, в Румъния - 1,7. С други думи, европейският доклад, който ние сме поискали да ни го подготвят и който има препоръки, и не го изпълняваме, ни казва: инвестирайте, оправете заплатите на учените в България; инвестирайте в лаборатории, в технологии, за да могат да се изпълняват научни проекти. Нищо от това не се е приело. В Бюджет 2016 г. сме свидетели как бюджетът на БАН беше намален, как на Селскостопанската академия е намален също с около 20%. Кажете ми, как се справяме и как реализираме този доклад, или на нас ни трябват документи, за да отчетем някаква активност, но след това в политиката не ги реализираме? Ако не започнем в законите, както е Законът за научните изследвания - не променим параметрите и правилата за финансиране на науката, няма как да изпълняваме своите ангажименти, включително и в рамките на Европейския съюз.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ