Книгоиздаването е бомба със закъснител

Георги Н. НИКОЛОВ

Весела Люцканова е родена през август 1935 г. в София. Израства в Ловеч. В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестници и издателства. Основател и собственик на издателство "Весела Люцканова". Автор на десетки книги и носител на редица престижни награди.


- Весела, нека започнем с книгоиздаването. Господстват ли, колкото и наивно да звучи, някакви морални критерии в националното книгоиздаване? Подчинено ли е то на нещо друго, освен на парите?
- Когато повечето от държавните издателства хлопнаха врати и се зародиха много частни издателства, по-голяма част оглавявани от бивши директори, по-малка - от смелчаци с опит, но без средства, и едните, и другите се изправиха пред избора: да печелят на всяка цена и да трупат капитал или да продължат с издаването на хубави и стойностни книги. Бившите директори посегнаха към забранените книги: порно, еротика, езотерика, хорър и зажаднелият читател се нахвърли върху забраненото някога, което вече се развихряше с пълна сила. Смелчаците останаха верни на максимата, че издаването е бомба със закъснител и ако се снижи вкусът на читателя, той ще снижи и културата си, че книгата трябва да пренася от поколение на поколение моралните ценности, познанията и стремежа към промяна, без които няма развитие. И още - да се запази издаването на българската книга, за да продължи любовта на читателя към художественото ни творчество. И какво се получи? Първите натрупаха капитал, вторите, поемащи риска да отстояват разбиранията си, останаха различни и малки, а културата се сведе до опростачване. На кого да се сърдим? На читателя или на издателя?
- Проучва ли някоя институция читателските вкусове у нас и по какъв начин? Знае ли се донякъде количественото съотношение между български и "чужди" заглавия?
- Да, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" прави опити за някакви проучвания, но те невинаги са пълни поради нередовното снабдяване с депозити от книги и многобройните пиратски издания. Проучвания се правеха и след като учредихме Асоциацията на българските книгоиздатели, всяка година се проследяваше интересът на читателите, както и съотношението между изданията на български и преводни заглавия. Тогава се създадоха и панаирите на книгата, водехме битка за намаляване на ДДС-то, за защита на интересите на всеки издател. Все още изданията от преводна литература преобладават, но се измина дълъг, рисков и мъчителен път за налагане поне на няколко български имена и у нас, и в чужбина. За малко издатели българската книга е голямата болка и голямата любов. А нали сме българи? Това често го напомням и на търговците. Не ни ли е доказала многократно историята досега, че изчезне ли културата на една нация, изчезва и самата тя?
- Услужливо се тиражира, че българските класици са скучни, вехти, неразбираеми. Иначе казано - "неплатежоспособни" за новото време. На какви условия трябва да отговарят съвременните ни автори, за да оцелеят за духовността?
- Като вземем под внимание бързото остаряване на езика, може би той се превръща в препъване за по-младите, но да отричаш класиците е направо кощунство. Един писател, а и всеки човек, трябва да познава създаденото преди него и то не само в литературата. Светът не започва от днес и за да си подготвен за него и за литературата, трябва да познаваш творчеството на тези преди теб! Младите сега имат цялата си свобода да пишат, за каквото искат, но се питам дали са съхранили онова богато въображение, нестъпкано още от телевизии и  риалити програми, консуматорски начин на живот, посредствени книги и жълта преса, които ги насочват към битовия успех и отдалечават от духовността. Те трябва да се противопоставят на изкушения и предизвикателства, да погледнат навътре в себе си, да открият своята духовна чистота и тогава да седнат пред белия лист или пред екрана на лаптопа си. Животът е магия, ако успеят да я уловят и я насочат с богатството на въображението си към отстояване на човешките ценности в едно трудно за това време, ще останат и те в него. И ще се реализират като писатели. Но е нужен характер, постоянство и упорство, както и отказване от много съблазни. Колко много таланти са загинали заради липсата на характер и упорство?
- Грях ли е в България едновременно да си талантлив писател и да си сит? Потребни ли са ни символи като патриотизъм, историческа истина, национално достойнство? От какви теми бягат пишещите братя и защо?
- Защо да е грях да си сит и талантлив? Не, трудно постижимо е, но не и невъзможно. Успелите в чужбина са се плъзнали по конюнктурата или по онова, което се търси в момента. Утвърждаването, както и парите, които идват с него, е дълъг процес. Един Вонегът едва в края на живота си става богат, а тогава богатството не му е нужно. Неслучайно книгата, която е почти автобиография, я нарича "Съдби, по-лоши от смъртта". Всеки пишещ би трябвало да я прочете. А също и "За писането" от Стивън Кинг. Достоевски винаги е бил беден, а Толстой просто се е родил богат. Когато човек пише поредната си или първата си книга, не бива да мисли за пари. Мисли ли, няма да се получи! Всичко е въпрос на личен избор, обстоятелства и късмет! Ако успееш да уцелиш точното време, място и проблем, ти си успял! А дали са ни нужни символи като патриотизъм, историческа истина и национално достойнство? Закъде сме без тях? Загубим ли ги, губим и себе си.
- Като майстор на перото с повече от 35 книги как съчетаваш националната със световната тематика? Какви послания отправяш към аудиторията така, че хората да се чувстват граждани на планетата с корени в родните огнища?
- Това е въпрос с повишена трудност. Времето е най-точният ценител. Днес хората са граждани на света, много пътуват, обикалят или живеят и работят в различни страни, опознават други традиции, владеят по няколко езика, комуникират непрекъснато, залети са от информация, но родното огнище и детството са пуснали здрави корени във всеки. Хубаво е да опознаваш различни хора, да знаеш болките и радостите им, да имате еднакви интереси, да ги приобщаваш към себе си и дома си, да имаш приятели по целия свят, с които можеш да споделяш всичко и заедно да отстоявате по всякакъв начин мира на планетата. Защото само ако има мир, ти си гражданин на света и пазиш своя роден дом в сърцето си, където и да се намираш!
- Ти си първият автор в света, употребил думата "клонинг". Каква дума би употребила за нас в нереалната социална действителност, която обитаваме? И как "фантастичното" четиво помага на читателя да преоткрие своето достойнство? Да се чувства мислеща и потребна личност?
- Прочетох думата "клонинг" за първи път в енциклопедията на братя Данчови, моят прозорец към света, когато още не го познавах. Бях ученичка в гимназията. Тя дълго ме държа с обяснението, че само от една соматична клетка може да се възпроизведе целия организъм. И доста по-късно реших, че няма начин да не се правят опити за клониране на хора още от времето на Хитлер във всеизвестните му лагери по евгеника за подобряване на арийската раса. Така се роди романът "Клонинги". Още след първата му публикация в сп. "Антени" със заглавие "SOS, човечество" последваха запитвания от различни страни откъде мога да знам това, значи опити са се правили! Двайсет и две години по-късно се роди овцата Доли - клонинг. После светът се взриви от фалшивата радост на Клондайг - клонирали първия човек. Не зная каква дума бих намерила за хората в съвремието ни. Може би най-точната е "консуматори", насочени към придобиване на блага и лишени от духовност и въображение. Но думата е страшна. Предпочитам мечтателите, които стъпка по стъпка създават един по-добър, нов свят. Не от киборги, не от роботи, не от хора, програмирани с чипове, нито от клонинги, а от истински Човеци, които може и да грешат, но променят обществата, извисяват ги духовно, хармонизират ги и ги насочват към изграждане на по-доброто утре. А фантастиката е предизвикателство на въображението. На мисълта. На откривателството. На човешкия интелект, по-мощен от изкуствения. Та ние мислим с твърде малко от сивите си мозъчни клетки! И ще бъде гений онзи, който открие как да заработят всички сиви клетки на човешкия мозък. Ще бъде епохално откритие, неизвестно кога. На някой красив, дързък ум. Не случайно Айзък Азимов пише, че човек, който чете фантастика, остава вечно млад и поема предизвикателствата. И се чувства наистина гражданин на вселената!
- Има ли нещо, което те смущава в делника като творец фантаст? Ето, България постепенно изчезва от географската карта на планетата. Могат ли хората на перото да събудят обикновения човек за тази предстояща катастрофа и всички останали последствия?
- Смущават ме много неща, но не като творец фантаст, а като човек. Не искам да приема, че България ще изчезне от географската карта. Заради демографския срив. Заради бягството на талантливите млади българи. И заради още куп обстоятелства: нежеланието на българките да раждат, раждаемостта в някои етноси, геноцида върху възрастовото поколение! Сериозни проблеми, на които не се отделя нужното внимание. Боли ме, но какво мога да направя аз, след като правителството не прави нищо. Нашето българско правителство, избрано от нас самите!
- Как трябва да се промени психологическата нагласа на авторите, за да бъдат полезни на своето време, на читателите и на себе си като люде, призвани да бъдат духовни водачи на обществото...
- Това е най-трудният въпрос. И най-отговорният... Ако зная, аз ще бъда най-добрият фантаст. Няма рецепти, няма отговори; възпитали ли сме децата си в чувство на отговорност към бъдещето, успели ли сме да опазим тяхното въображение и желанието им да създават по-добър свят от нашия, то тогава сме успели. А и ако те успеят със своите деца да постигнат същото, а и децата им с техните деца, тогава сме достигнали бъдещето; нека да надникнем в него и то да ни хареса, а това ще е заслуга вече на нашите духовни водачи в обществото. Но преди да предадем щафетата, и ние ще трябва да се потрудим!