Отивам в Рио за медал

Ивайло Иванов е роден на 20 юли 1994 г. в Монтана. Европейски шампион по джудо за младежи до 23 години в Самоков през 2013 г. и вицешампион в същата възрастова група през 2015 г. През 2013 г. печели и бронзов медал на европейското първенство за юноши. Първата си шампионска титла при мъжете в България печели още на 17 години. През септември 2015 г. е шампион на открития турнир за Европейската купа в Белград, а месец по-късно става първият българин, спечелил турнир от Големия шлем в Абу Даби. Състезател е на ЦСКА и първият и единствен към момента български джудист с олимпийска квота за Рио де Жанейро 2016.


"В министерството трябва да разбират, че не може да се очаква всяка година да се взимат медали"


- Ивайло, кой те откри за джудото?
- Трудно е да се каже, но към спорта ме насочиха родителите ми. Решили са, че съм по-буйно дете и за да канализират енергията ми, ме насочиха към спорта. Бях само на 7 години, а залата по джудо беше на има-няма 300 метра от дома ни и това надделя при избора. Родителите ме заведоха, на мен ми хареса в залата и така започна. Не съм мислел, че ще стана голям състезател, но постепенно се увлякох, особено когато започнах да надвивам връстниците си по турнирите. Дълго време се състезавах и на самбо, но в крайна сметка джудото надделя. И не съжалявам.
- С тази атлетическа фигура вероятно си имал предложения да се занимаваш и с други спортове?
- Да, предлагали са ми да тренирам борба, атлетика, но аз останах верен на джудото. Никога не съм поискал да заменя джудото с друг спорт и не съжалявам. В седми клас пък преминах в спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев", завърших го през 2013 година и все още съм състезател на ЦСКА.
- Не смяташ ли да продължиш образованието си?
- Разбира се, но засега прецених, че няма да съм пълноценен на два фронта - в спорта и с учението, и затова съм посветил всичките си усилия на подготовка за Олимпиадата в Рио. След това ще видим. Вероятно ще кандидатствам в НСА "Васил Левски", но все пак искам да видя как ще се развият нещата.
- По-добре ли е, че спечели олимпийската квота по-рано?
- Да, за мен е по-добре, защото сега подготовката ми може да премине много по-спокойно. По-спокойно мога да участвам в състезания и да се обигравам, да изпробвам различни тактики. Просто не съм изправен до стената, че е решаващо непременно да се представям добре на даден турнир, защото от това зависи участието ми на Олимпиадата. Сега знам, че съм побеждавал повечето от съперниците ми, че не съм на толкова ниско ниво. Иначе, ако загубиш първа или втора среща, започваш да се питаш "Какво става"? Толкова ли съм слаб или пък те са толкова силни?
- Тези победи през последната година явно допринасят за повишаване на самочувствието ти?
- Да, няма как да е иначе. Защото победих висококвалифицирани състезатели - европейския шампион за мъже, олимпийския шампион. Нищо, че в началото на миналата година той ме победи с "ипон" в София на турнира "Освобождение". Аз му го върнах пак с "ипон", но на турнира "Гран шлем".
- Как започна подготовката през олимпийската 2016 година?
- Направили сме план как да се готвим и в кои състезания да участваме. Надяваме се, че и парите от министерството ще дойдат. Дори с треньора ми отказахме лагер в Будапеща, средствата за който осигурява международната федерация, за да наблегнем на функционалната подготовка на високопланинската база в Белмекен. Там ще тренираме с партньори, за които от министерството обаче не отпускат пари за подготовка. Оттам слизаме директно в София за турнира "Освобождение" през уикенда, който вече е Европейска купа. После ми предстои участие в турнира от веригата Гран шлем в Париж. След това има една седмица без състезания, следва Дюселдорф и така турнирите продължават до Олимпиадата.
- Добре ли е, че спечели олимпийската квота още през миналата година или битките тази година щяха да поддържат тонуса ти висок?
- В моята категория за квотите се борят над 50 джудисти. Не беше никак лесно да я спечеля. Дори и аз не го вярвах, че ще успея в тази жестока, бих казал, убийствена конкуренция толкова рано. Защото миналата година се състезавах още при младежите до 21 години. Просто с треньора ми натискахме върху подготовката, а нещата се получиха на състезанията. Беше крайно време, защото в началото на годината нямахме реализация. Нямахме успехи. Това, от една страна, ни мотивираше повече, но от друга, се прокрадваше и съмнение дали вървим по правилния път. Ядосвахме се от липсата на резултати и успехи. Добре е, че успехът дойде на едно от най-важните състезания - "Гранд шлем" в Абу Даби, което е турнир от един от най-високите класове в джудото.
Не е нормално обаче един спортист да бъде оценяван само за един сезон. Аз например през 2013 година се състезавах още при младежите и имах резултати. През 2014-а обаче не успях да пробия веднага при мъжете. В министерството шефовете се сменят, а трябва да разбират, че всички спортове са много трудни и не може да се очаква всяка година да се взимат медали. В спорта невинаги пътят е само нагоре. Има и застои, контузии (не дай си Боже), спадове.
- Как тогава намерихте авариен изход от ситуацията?
- Добре, че във федерацията ни мислят стратегически и решават да вземат от парите, отпуснати за други състезатели, за да можем и ние да ходим на състезания. Преди олимпийската подготовка беше две години, сега е само една година. А иначе олимпийският цикъл между две Олимпиади е 4.
- Имаш ли свои виждания за действията на спортното министерство за осигуряване нормална подготовка както за Олимпийските игри в Рио, така и изобщо за развитието на спорта у нас?
- Не съм аз човекът, който може да ги учи. Аз съм само състезател. Но струва ми се, погрешна е политиката да се финансира подготовката само на състезателите с успехи. Има и млади състезатели. Как да чакаме успехи от тях, без да са им осигурени средства и условия за подготовка? При това сега се осигурява финансиране само на състезателите с успехи от предишната година. А ако поради контузии или други причини не са постигнати успехи? Преди поне резултатите гарантираха финансиране за две години. Сега е само за една, тоест едва ли не вървим ден за ден. Това не е стратегия! Преди да искаш и да очакваш резултати, трябва да финансираш, да вложиш средства. Както народът е казал, за да получиш, трябва да дадеш. За мен не е нормално да чакат резултатите и едва след това да отпускат парите. Разбирам, че бюджетът на спортното министерство е ограничен. Но и страната ни не е богата. Родителите не работят за много големи заплати и малцина са тези, които могат да инвестират в спортното развитие на децата си. А подготовката, участието на турнири, възстановяването - всичко това е скъпо и не всеки може да си го позволи. Затова е необходимо държавата да подпомага финансово развитието на спорта, ако иска да има успехи и медали от нас, спортистите. Затова и очакваме да има финансиране през тази най-важна олимпийска година за всички федерации. Радостно е, че на федерацията по джудо вече гледат с уважение и не орязват бюджетите както беше в миналото.
- Какви са очакванията ти за най-важното състезание през тази година - Олимпиадата?
- Това е най-важното състезание не само за мен, но и за всеки спортист. Поне у нас малцина са спортистите, участвали на повече от една Олимпиада. Става все по-трудно самото участие, защото конкуренцията и битката за квоти става все по-жестока. Надявам се, в Рио да съм най-вече здрав и във върхова форма, за да покажа каквото мога. Пък надявам се, да имам и шанс.
- А медал?
- За медал отивам и се надявам да го спечеля.
- Как прекарваш времето извън спорта, ако изобщо ти остава такова?
- Остава. Винаги може да се намери време, ако човек е концентриран и определил приоритетите си. Годините ни обаче са доста напрегнати. Доста малка почивка и свободно време имаме, но когато човек има цели, трябва и да жертва нещо. Иначе няма как да ги постигне.
- Ти лично какво жертваш?
- Как да го кажа? Може би жертвам празниците, честванията с моите близки хора. Съжалявам, че ги пропускам, защото съм на състезания или отсъствам за лагери. Те ме разбират. Но отсъствието ми остава. Аз обаче съм се заел да докажа, че джудо в България има и след Атина 2004 година, когато Георги Георгиев донесе олимпийски медал за България.