Няма стабилност, защото няма държава

Мария Пиргова е родена на 4 януари 1955 г. в Пловдив. Завършила е Московския държавен университет "М.В. Ломоносов". Доктор по политология. Преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Автор на книги и множество научни публикации.


"Пропастта между властта и хората става все по-голяма"


- Доц. Пиргова, властта всеки ден ни внушава от телевизора, че управлението е стабилно. Така ли е?
- Аз не се радвам на такава стабилност, отгоре, на повърхността. Това не е стабилност, а авторитарно построена власт, в която институциите са обезсилени. Решенията трябва да се вземат от най-високите до средните нива все от един човек, от Бойко Борисов. Това не означава обаче, че той е много силен, а просто, че институциите не работят, те са парализирани от страх, от уволнения и назначения на клиентелистки принцип. Със страхливи държавни чиновници и неработещи институции власт не се упражнява, тя не работи. Затова властта на Борисов е все по-слаба, колкото и еднолично силна да е. Той не може да носи отговорност за властта, нито да взема решения за всяко министерство и агенция. Това е авторитаризмът - когато почнеш да вземаш решения от името на всички институции, те на практика спират да работят. Това не е стабилна власт, защото тя нищо не произвежда, тя е зависима от чужди пари, тя не може да разчита на собствен държавен бюджет, който да осигури развитие.  
 Правителството управлява един бюджет, захранван с евросредства и евентуално осигурен със заеми, които могат да се ползват. Икономиката не работи. В съдебната система проблемите нарастват, вместо да се решават. Престъпността се чувства осигурена от закрилата на МВР и магистратите. И това вече не зависи от политическото ръководство на МВР или на правосъдното министерство. По отношение на външната политика България губи тотално позиции. Тя се е признала за зависима, без суверенитет и възможности за защита на въздушното си пространство и границите си. 
 Цената на труда в България е много по-ниска от качеството на труда и неговата производителност. Нормата на печалба на бизнеса е силно експлоататорска, работната сила напуска България. Но бизнесът от това не е във възход, той е политически несигурен и рекетиран и се получава порочен кръг в икономиката, който вече е система на обезлюдяване и обедняване на България. Затова управлението на Борисов ще остане в историята като най-разрушителното за България. Не защото Борисов е лош човек, той просто управлява държавата като банкянска махала със стражари и апаши и ГЕРБ като охранителна рекетираща застрахователна фирма от началото на 90-те години.
Пропастта между властта и хората, независимо от коя партия са и независимо с какви възгледи са, става все по-голяма и Бойко Борисов вече вижда, мисля, че е сам. Да, на върха, но сам. Взема решения, но те не вършат работа за държавата. Държавата отсъства като действащ организъм. Няма стабилност, защото няма държава. Това, че Бойко Борисов е добре, че има мускули, не прави държавата стабилна. За да има държава, трябват институции, които да работят. Полицията не работи. Съдът не работи. Знаковите убийства пак се появиха. Безнаказаността и неразкриваемостта са тотални.
- В същото време министърът на вътрешните работи заяви, че всеки опит да се критикува МВР ще бъде тълкуван като посегателство срещу националната сигурност. Това как ви звучи?
- Като закон за защита на държавата през 40-те години. Ние си правим илюзията, че понеже нашият народ е трудно управляем и живее по-хаотично, следователно сме и по-свободни. Но не сме. Политическите системи след 2001 г. тръгнаха към ограничаване на човешките права. Между 70-те и 90-те години на ХХ век демокрацията вървеше ръка за ръка с човешките права. Сега демокрация и човешки права се разделиха. Съжалявам за думите на Румяна Бъчварова, но те са елементарна, фашизоидна заплаха. Нещо като думите на кметицата на Кьолн, която иска германките да ходят на разстояние от мургавите хора, като че ли самите германки са се бутали в ръцете им и после са се оплаквали от насилие. Цинизмът завладява масово безпомощните управляващи. Те не виждат, че ислямът се настанява в празното от идеология европейско мислене.
- При толкова обездвижени институции, ако Ердоган реши да пусне порция бежанци, какво правим със сигурността...
- Мисля, че сме закъснели. Бежанците са тук. Властта има големи проблеми с това, но навсякъде се мълчи. Полицията ще бъде все по-слаба, битовите престъпления ще станат все по-неразкриваеми, защото има много неидентифицирани хора на територията на страната. Дали ще има нова бежанска вълна през нашата територия или не, този хаос, който съществува в страната, няма да се промени драматично. Ние винаги говорим "ще стане" за неща, които са станали. Вярно е, че винаги има по-лошо и с това ни манипулират и медиите. "Кротувайте, защото има по-лошо". Това е голямата манипулация.
- Това не се ли прави с цел запазване на статуквото?
- Да. Това внушение обслужва статуквото - цялото правителство, ГЕРБ и малките партии.  
- Ексминистърът на правосъдието Христо Иванов в края на седмицата поиска оставка на кабинета. Има ли потенциал за избори две в едно?
- Не намирам потенциал за избори. Те ще бъдат направени от парламентарните партии. Извънпарламентарен натиск трудно може да се очаква, защото правителството и лично Бойко Борисов спекулират с геополитическата обстановка, със страха от бежанци, с това, че "ако мен ме няма, тук всичко загива".
- Не ви ли се струва, че той черпи сили и от това, че няма силна опозиция срещу себе си?
- Разбира се, но аз мисля, че той се е разбрал да няма силна опозиция.
- С кого се е разбрал?
- С част от представителите на опозицията. Например АБВ, които трябваше да са опозиция, те са в правителството. Националисти, патриоти, също би трябвало да са сериозна опозиция, защото държавата се разрушава, а ако те са националисти, би трябвало да държат на държавата. Но те са във властта. За реформаторите няма какво да се каже. Те никога не са били и не искат да са опозиция. Радан Кънев иска да направи за президентските избори собствена дясна партия, да се отдели, според мен, от Реформаторския блок, който начело с Меглена Кунева да си остане с Бойко Борисов. Това устройва и двете страни. Ще го направят. Нямат драма.
- А БСП? Борисов едва ли се е договорил и с нея? Защо БСП губи влияние?
- Борисов може да се договаря по национални въпроси и трябва да се договаря и с БСП, но не с вътрешни лобита в нея, което изглежда сега става. А БСП не се стабилизира, защото не се занимава с идеология, с идеи. Да, новото ръководство декларира, че ще води по-лява политика, но къде ще я води? В парламентарната си група? На конгреса? Добре. Там се говори и аз съм убедена, че ще се говори все по-ляво. Но лява политика се прави в управлението. Това, че парламентарната група внася закони с ляво съдържание или не е съгласна с политиката на ГЕРБ, е добре, но това е минаване на време в опозиция. Опозицията има за задача да засилва позициите си, така че да дойде на власт, а не просто да критикува управлението.
  В сегашното ръководство критиката на управлението на ГЕРБ е силна, но процесите за структуриране на партията за евентуално идване на власт, за подготовка за избори, когато и да са те, ми се струва, почти отсъстват. Може би ръководството се опитва да подкрепи ляв електорат по места, да направи конгрес с по-ляво съдържание. На мен ми се струва обаче, че в новите условия тази организационна работа не е така ефективна, както е била през 90-те години на миналия век. Днес тя трябва да се води през медийната политика и аз много се надявам, че на конгреса ръководството на БСП ще помисли сериозно за промяна на медийното присъствие на БСП, за издигане авторитета на ДУМА, за поява на някаква по-сериозна електронна медия. Това се говори дълги години в БСП. Защото днес разговорите с хората по места много бързо губят влияние и съдържание, тъй като информационната среда в национален мащаб надделява, удавя, подвежда. Представете си събрание, разговаряте с хората, те са съгласни с вас, искат да правите лява политика, и след това същите тези хора месеци наред са подложени на друго медийно влияние. Организационната работа от типа на 90-те години не може да даде силен резултат. Или ако даде, той ще е временен. Така че по отношение на организационната и идеологическо-медийна работа БСП все още не е адекватна на средата. В БСП трудно пробиват нови идеи, трудно пробиват млади хора. Младите хора са склонни да възпроизвеждат поведението на стария позитански елит - да бъдат послушни, да бъдат в руслото на бюрократичното говорене и по този начин да заемат някаква позиция в партията. Така периферията на партията не се увеличава.
- Вие приемате ли внушенията, че БСП е в криза, че изчезва едва ли не?
- Аз не съм съгласна с това, защото в България има огромен ляв електорат. БСП не е в криза, тя е в състояние на трудна опозиционна битка, която е характерна за всяка партия в опозиция. Проблемът е дали БСП ще започне да сплотява около себе си недоволните от ГЕРБ и дясното или окончателно ще се затвори в собствени дребнави разправии. Те може и да не са дребнави, знам, че партията дълги години не е наясно със състоянието на организациите си, но за да има организации, вече не може да се работи само със статистика. Лявото работи с идеология, дясното работи с пари по отношение на членската си маса. Става дума за обществени проекти - левият, който да се опре на идеите на Тома Пикети за ново разпределение, за нова данъчна и правосъдна система, и десният - който ни обещава неолиберализъм - всеки да се оправя сам при 5% население с възможности и 95% оцеляващи.
Левите идеи имат много нови носители в Европа и в Америка, така че десните могат да не се кахърят за бъдещето на БСП. Тя отново ще управлява, дори и ГЕРБ да успее да изкара този мандат. Просто в българския политически живот тази алтернатива все още е единствена. Не казвам, че е най-добрата, но е единствената.
- Казвате, че е логично при съществуващата бедност, мизерия и неравенства БСП да има перспектива.
- Естествено. Този електорат обаче е загубил доверие и с него трябва да се търси връзка. Тя би могла да бъде намерена евентуално, ако конгресът на БСП изчисти един голям проблем, който аз виждам - ще бъде ли БСП лобистка фирма, която все иска да е близо до управлението, или ще бъде лява партия, която се бори за управление. Този проблем не е от сега, а от много години. За пръв път беше формулиран от Жан Виденов.
- Ако не греша, Стефан Продев тогава каза за червените мобифони и червените бабички.
- Да, тогава. А на един първомайски митинг Виденов говори за червените чорбаджии и много му се обидиха в партията. Вярно е, че и в левите партии трябва да има хора със собствен бизнес. Това не е проблем. Напротив. През 60-те години левите партии, комунистическите партии в Италия, Испания, след това социалдемократическите, се издържаха и се издържат от собствените си бизнесмени. Въпросът е тези бизнесмени за себе си ли работят чрез партията или за партията. Да правиш лява партия е изключително трудно. С дясното е лесно. Дясното е ясно. Защитаваш бизнес интереси. Бизнесът те подкрепя. Така е в цяла Европа. За да направиш лява партия, трябва да намериш идеалисти бизнесмени. Тук такива няма. Например има един Георги Гергов, който раздава пари на всички партии, включително и на БСП, и се води, че е от БСП. Но той запушва БСП в Пловдив, а това е град с много червен потенциал. Той е много политизиран град. Там сините винаги са били силни, червените - не толкова, но сега са сведени и едните, и другите до нулата.
- Повечето партии у нас не функционират като класически партии, а се структурират и управляват като корпорации. В БСП е по-различно.
- БСП е друго. Но самата политическа система се опитва да вкара и нея в корпоративен модел. Аз мисля, че сегашното ръководство донякъде дава отпор на този корпоративен модел, но го дава не с идеология, а с организационни решения, които не се виждат. БСП трябва да се върне в сегашната политическа игра със собствен управленски проект и да не чака предизборната ситуация, защото тя не се знае кога ще пристигне - по разписание или преждевременно. Инициативата на ПГ на БСП за вот на недоверие към правителството говори, че БСП променя опозиционната си политика. Тя е принудена да бъде много по-активна, защото от корупцията и  некадърността на управлението сега губят електорат опозиционните партии, ако бездействат. Смятам, че е добре вотът на недоверие да бъде по една или няколко секторни политики - сигурността непременно. Разговорите с ДПС няма да са лесни, но и не трябва да са лесни. Вотът на недоверие ще бъде показателен за много бъдещи процеси.