29 Март 2024петък15:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нищо не искам освен живот

Аз просто много обичам живота. Обичам всичко, което виждам, и даже това, което не виждам, а само чувам... - казва доайенът на българските поети Надя НЕДЕЛИНА, която вчера навърши 95. Честито!

/ брой: 48

visibility 1838

Елена АЛЕКОВА


Надя НЕДЕЛИНА е родена на 25 февруари 1916 г.
Завършва Девическа гимназия "Мария Луиза" в Сливен през 1935 г. и веднага постъпва в Пловдивския институт за прогимназиални учители. През 1950 г. завършва славянска филология в СУ "Климент Охридски", след което работи учител и училищен инспектор, редактор в сп. "Лада" и сп. "Читалище".
Автор е на повече от 40 книги със стихове за деца и възрастни, с проза. Нейни стихове са превеждани на руски, полски, гръцки, френски, португалски и чешки език.
През 1990 г. е сред учредителите на Съюза на независимите български писатели (СНБП). Носител е на множество награди и ордени, сред които: медал за участие в Отечествената война, от Върховния съвет на СССР (1945), медал за участие в антифашистката борба (1967), голямата награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (2002) и др.


- Родена си през 1916 г. Свидетелка си на много събития, промени. Как може човек да преживее толкова трусове и да бъде такъв оптимист, така да обича живота като теб?
- Зависи от силата на характера, от силата на духа. Аз вървях през всичките тези времена - въпреки всичко - по своята пътека. Струва ми се, че преди всичко това е генетически вложено в мен. А и съм от град на войводи, на поети, на ветрове и бури, които колкото и да ме веят, аз си вървя.
- Казваш, че човек се ражда със силата си?
- Да, просто човек се ражда такъв. Имам четири братя и сестри. Но аз съм различна. Винаги гледам на този свят с розови очила. Загърбвам тъмните, мрачните, негативните неща - обиди, горчилки и всичко от този род. Когато ме нагрубят, си казвам: "Прости им, Господи, те не знаят какво правят!". И продължавам нататък.
Има и друго нещо. Аз просто много обичам живота. Обичам всичко, което виждам, и даже това, което не виждам, а само чувам. И не правя разлика... Може би защото някога живеехме в кирпичена къщица. Бяхме пет деца. Татко беше медицински фелдшер. Мечтаел да стане лекар, но е нямало кой да го издържа... Много често идваха цигани, хлопаха на вратата: "Дай, бабо, малко хляб! Дай чорбичка...". Баба ми беше много милосърдна и винаги им даваше по нещо. Така че от малка още не правя разлика между хората - дали са цигани, дали са българи, дали са турци...
- И това е било във времена, когато все още сме носели спомените от въстанията, от Освобождението и войните...
- От робството даже! Баба ни разказваше за всичките мъки, после как руснаците дошли...
- Как се запознахте с Александър Гетман?
- След като през 1935 г. завърших училище, исках да следвам в София литература. Но баща ми нямаше пари и ме прати в Пловдивския институт за прогимназиални учители, където се явих на приемен изпит. Тогава се запознахме с Александър. Сред новоприетите неговото име казаха след моето. Две години учехме заедно, сядахме на един чин... А се венчахме пет години по-късно - на 12 юли, Петровден, 1940 г. в църквата "Св. Мина" в София.
- Кога станахте партизани?
- Още в Пловдив участвахме в сбирките на Въздържателно дружество "Ведри небеса", където членуваха всички прогресивни младежи. Прогресивни тогава наричаха комунистите. Александър ръководеше дружеството. Полицаите обаче надушиха нещо, арестуваха някои от студентите. Александър усети навреме опасността и избяга в София. Там се записа да следва право. Докато следваше, за известно време премина в нелегалност, защото фашистите го осъдиха на 15 години затвор, а после получи и смъртна присъда.
През 1941 г. дойдоха немците. Вече бях учителка в плевенското село Муселиево, а след туй  в Беглеж, родното село на Гетман. По едно време започнаха да ме подозират, че го укривам. А от София той наистина беше идвал при мен няколко пъти като нелегален. Спомням си извикаха ме веднъж вечерта в училището, за да ме разпитват къде е Александър. Аз, разбира се, излъгах, че не знам. Когато си тръгнах след разпита, очаквах да ме разстрелят в гръб. Вървя от училището към дома, а през цялото време в главата ми: "Сега те ме изпращат и ще ме убият... Те ме изпращат и ще ме убият... Още малко... Още малко...". Ама не тичам, за да не дърпам дявола за опашката... Така останах жива...
Междувременно Александър бе станал партизанин в отряда "Чавдар". После се прехвърли в плевенския отряд "Васил Левски". Беше малко преди 9 септември, когато отрядът дойде в Беглеж.  Александър вече ме беше предупредил, че като дойдат, ще ме вземат. И тръгнах. С мен дойдоха още 24 младежи от селото. Бях много горда... Все пак това е героизъм...
- Откога започна да пишеш стихове?
- Откога ли? Ами още от ученическите си години. Имах дневник. Там съм писала отделни стихчета. И съм ги писала на немски език, представи си!
- Откога повярва, че си поетеса? Кой ти даде рамо?
- Рамо ли? Именно затова, миличка, закъснях много в поезията, защото нямаше никакво рамо!
- През 1956 г. излиза първата ти книга. Тя е за деца. Била си на 40 години. Не казвам, че е късно. Но и рано не е.
- О, аз се чувствах тогава много млада. Да ми ги дадат сега тези 40 години! Те са нищо!... Първата ми книга беше за деца. Аз си пишех стихчета, а нямаше на кого да ги прочета... Тогава започнах да ги рецетирам на девет-десетгодишното си дете. Един ден то ми казва: "Майко, напиши нещо за децата!". И аз се запалих веднага. За три дни написах една приказка в стихове. И какво да я правя - реших да я занеса на Ангел Каралийчев. Бях чувала за него... Ами докато го намеря... Ами то бяха едни притеснения... Най-после стигнах до него. Умирах от страх. А той се оказа благ човек Прие ме, макар да не беше чувал за мен... Дадох му приказката и си тръгнах... Покани ме да се обадя след три-четири дни. Отивам. И той: "Вашата книга е готова. Ще излезе в издателство "Български художник"!". Не знаех къде съм от радост. Полетях! Той значи ме прецени. Нищо не бе пипнал, дори една думичка.
- А как те забелязаха другите писатели?
- С Дора Габе се запознахме през 1965 г. Тогава в родния ми град откриха "Сливенските огньове". Покрай празника с нея станахме много близки. По това време реших да дам нещо за публикуване в списание "Септември". Отивам право при Елисавета Багряна. Влизам при нея - ни жива, ни умряла. Тя веднага прочете стихотворенията ми и една поема "Тъмни нощи". Прочете ги и казва: "Да, да, стиховете са много добри. Ама вие къде сте били досега? Пет стихотворения ще излязат в списанието". Боже, пет стихотворения!...
- През 1968 г. издателство "Народна култура" пуска първата ти книга със стихове за възрастни "Спасени цветя". Тя как беше посрещната?
- Редактор й беше Ламар. Той, като редактор, не пипна нищо. И после ми написа много хубава препоръка за Съюза на писателите. Но не ме приеха. Матей Шопкин ми беше казал да кандидатствам непременно, той много обичаше моите стихове. И аз събрах пет-шест рецензии все от големи писатели - Павел Матев, Дамян П. Дамянов, Александър Геров, Орлин Орлинов. Защото когато излезеше нещо от мен, те го четяха и им харесваше... Георги Джагаров също харесваше стиховете ми. По-нататък за поезията ми се отзова и Атанас Далчев. Предговорът към книгата ми "Хайдушки корени" е от него.
- Донесе ли ти новото време положителни промени?
- Единственото положителното за мен като пишеща е това, че вече мога да си издавам книгите, стига да имам средства да платя отпечатването им.
- Става ли човек по-мъдър с годините?
- Поне аз не съм станала мъдра. По-мъдра съм... в смисъл, не толкова с разума, колкото с емоциите.
- Казваш, че живееш втори живот. Какво е усещането ти?
- Да, през 2004 г. получих задушаване. Било е пълнене на дробовете с вода. И вече умирах. Звъня в поликлиниката, самичка съм, да дойдат. Не дойдоха!... Тогава се обадих на моя приятелка лекарка, която повика частен лекар. Закараха ме във Военна болница. И ме спасиха. Бях се примирила, че ще умра. И си лежах в леглото спокойно, защото знаех, че няма смърт. Според мене  има само едно преминаване в смъртта.
- Или през смъртта?
- Да!
- И какво беше чувството ти, когато разбра, че пак оставаш на тоя свят?
- Какво съм мислила ли? Ами че все пак е хубаво да поживея, че... ми е мъчно за живота. Защото обичам живота!
Излекуваха ме във Военна болница и отивам на едно събиране в Съюза на независимите български писатели. Гледам ги - ядосани, защото там непрекъснато възникват някакви спорове, напрежения. След болницата ми се сториха толкова глупави и излишни... Влизам аз усмихната, виждам ги такива едни мрачни, увесени и ги питам: "Защо сте толкова тъжни?" А те: "Ти пък като се връщаш от болница, защо си толкова весела!" Викам: "Как да не съм весела! Аз възкръснах! Нищо друго не искам освен живот!"
- Какво би посъветвала по-младите?
- Живейте! Слушайте вътрешния си глас и продължавайте да пишете! Нашето общество има нужда от облагородяване. А поезията помага за това.
- Как се отнасяш към самотата?
- В Торонто имам ученици - мъж и жена, работили някога като лекар и милосърдна сестра. Наскоро ми се обадиха. И ги питам: "Ще се върнете ли някога в България?". Казаха, че там нямат никакви проблеми. Стари хора, но всичко им е наред. А аз съм инвалид първа група, на 95 години съм, имам право по закон на придружител, но нямам. Докато в Канада за старите хора има кой да се грижи... И моите ученици ме канят да отида в Торонто, но аз няма да отида.
- Защо?
- Ами защото обичам България! Как ще отида там и ще гледам друго небе, друга земя!? Не мога, не, няма да мога... Няма да мога да дишам друг въздух!
- А има хора, които отиват и не се обръщат дори за прощален поглед...
- Даже не ги разбирам...
- Ти си преживяла много глобални, радикални промени в обществото? Те не водят ли към по-добро?
- Промените правят живота още по-труден.
- Но защо? Нали всичко се прави в името на доброто?
- Защото човекът като същество някак си много бавно се променя... Не с революции, не с преврати. Нужна е еволюционна промяна... Но докато изчака, му идва време да си ходи...
- Защо въпреки всичко човек осъществява тези радикални промени?
- Защото демоните са решили това. В Библията е казано, че Господ ще даде право 1000 години на дявола да владее, за да изпита хората: кой - грешен, кой - безгрешен. И като дойде второто пришествие, ще излезнат мъртвите от гробовете, ще се съберат заедно с живите. И Господ ще каже: "Ти си отляво! Ти си отдясно! Ти си за ада! Ти си за рая!". И с праведните ще полети нагоре - на ново небе и нова земя.

П о к а н а


В понеделник от 18 часа в клуба на "Позитано" 20 ще се състои юбилейна вечер по случай 95-годишния юбилей на Надя НЕДЕЛИНА. За нейното творчество ще говори д-р Елена Алекова. Артистите Богдана Вулпе и Анна Ивкова ще рецитират стихове на поетесата. Заповядайте!
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ