Левски пееше божествено, да му се ненаслушаш!

Кирил Андровски

В своите "Записки по тревненското въстание", издадени през 1923 г., зографът Ценю Захариев отбелязва, че когато през 1866 г. бил в Тулчанско да изографисва черквата в с. Еникьой и отишъл в съседното село Котгас на църковен празник, там за първи път видял Дякона. Заедно със свещеника той изпълнявал пред олтара църковни песнопения. После отишли на гости в дома му и пели песни. Васил Левски тогава още не бил известен с това име, получил го малко по-късно, когато след гимнастически упражнения Васил направил голям скок - като лъв.

За неговите певчески възможности пред д-р Никола Бобчев споделя свои спомени и войводата Панайот Хитов. Наложило се през 1867 г. той да организира чета и от Влашко да премине Дунав при Тутракан. За байрактар на четата определил Васил Левски, а за негов пръв помощник - чирпанлията дядо Жельо войвода. Имало списък на хайдутите и там на челно място бил записан Дякона.
През разградските села, където гъмжало от турци, успешно се добрали до Балкана. Знаменосецът бил "неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец" (сп. "Развитие", г.I, брой 2 от 1919 г.).

Сред другари от Втората българска легия в Белград (вторият седнал отдясно), 1867 г.

А дъщерята на известния възрожденец Димитър Ценович - Любица, пише: "Дяконът Левски беше в Букурещ на един банкет, даден по случай празника на светите братя Кирил и Методий." В градина "Омер" имало и военна музика, присъствали и румънски семейства. Музикантите не знаели да свирят нашенски мелодии и засвирили валс. Левски започнал нещо да негодува - "Тука не е Берлин", и със свои другари се хванали през раменете, запели и заиграли хора.
Но откъде идва тази любов към народното творчество у Васил Левски? Неговата сестра Яна посочва - "от нашата баба".

Портрет от 1868 г.

Особено вълнуващ разказ за певческите възможности на Левски ни оставя и неговият близък другар по идеи и земляк Христо Ботев. В едно свое писмо до Киро Тулешков той подчертава радостта си от своята среща с Апостола, която се състояла през късната есен на 1868 г. Двамата известно време прекарват в една запустяла мелница край Букурещ. И може да са били гладни, безпарични, но са били щастливи да споделят своите бъдещи планове и мечти да видят отечеството свободно. Несъмнено разговорите били полезни и кой на кого оказвал по-голямо влияние е трудно да се определи, но двамата остават с прекрасни симпатии един към друг. Пред Тулешков Ботев изповядва:
"Приятелят ми Левски, с когото живея, е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критично положение, той тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дена, а той пее и се е весел. Вечер, дордето ще легнем - той пее; сутрин, щом си отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку с подобни личности!"

Залавянето на Левски (худ. Никола Кожухаров)

Наистина, приятно е да се общува с такива личности! Хубаво е, че тези двама велики българи са се срещнали и са имали възможност известно време да общуват и споделят свои мисли, срещата им е важна и полезна за България, лошото е, че тази първа среща е била последна. Но остава запомняща се и ражда плодове.
Един особено ценен документ за любовта на Васил Левски към песента е и неговото джобно тефтерче. То е с интересна история и по едно чудо е запазено и е достигнало до нас. Има 61 листа, като върху тях с молив, с черно и червено мастило Апостолът е отбелязвал не само свои финансови отчети, рецепти за лекове и други бележки, но е записвал в него и стихове от Чинтулов и Ботев, като на челно място, на стр. 33-39, е "На прощаване". А на 15-а срещаме строфи от неговата любима песен "Все за тебе мисля, мамо", на 27 стр. - също. Някои изследователи приемат, че Левски е автор на тази песен и това е твърде възможно. Апостолът на свободата е обичал не само да пее, но е имал и склонност да съчинява текстове за песни, а други редактирал по свой начин и подготвял в удобен вид за песен.
През юли 1869 г. Васил Левски посещава своя роден град Карлово. В местността Млатишумка, където имало кичест орех, се събират много негови приятели и съзаклятници. На тази сбирка те учредяват революционен комитет, като за секретар е избран неговият братовчед Васил Караиванов. След приключване на деловата работа всички се разотиват на групички. Не изминали и стотина крачки и еква гласът на Васил Левски - "Все за тебе мисля, мамо".

Пред съда (худ. Калина Тасева)

По-късно Васил Караиванов, през 1926 г., съобщава текста и мелодията на тази песен на учители от Пловдивски окръг, които били на курс по физическо възпитание в града. Един от тях нотира песента. Тази песен представя в ръкопис на проф. д-р Параскев Стоянов и един от другарите на Левски през 1901 г. - Димитър Маринов.
Истински се зарадвах, когато открих текста й в една песнопойка, отпечатана през 1892 г. - "Най-нова песнопойка", събрал и подредил Ив.К. Томов, издание и печат на Дунавското печатарско дружество в Свищов, Рахово, Лом и Видин. Тя е поместена на стр. 35, след стихотворението на Христо Ботев "Обесването на В. Левски".
Тук открих и друга любима песен на Апостола - "Одавна ли си, момне ле, калугерица". Тя е една весела, жизнерадостна песен, която събужда много размисли и представлява лирична изповед с много лични мотиви. Васил Караиванов твърди, че тя е посветена, сам Левски я посвещава, на карловската монахиня Евгения (Ана Бояджиева).
Когато Апостола посещава Чирпан, това посещение доста подробно описва Стоян Заимов в "Миналото", стр. 307-323. Тук той спечелва за революционното дело учителя Сребро Стойновски и зографа-фотограф Георги Данчов.
Друг случай - една вечер Стойно Филипов-Пощата е трябвало да се срещне с представители на друг революционен комитет в местността Памуклук, място за гуляй и развлечения край Чирпан, той пее заучената от Васил Левски песен "Одавна ли си, момне ле, калугерица".
При обиколките си из България в Хасково Апостолът се среща със своя добър другар Петър Берковски, с който добре се познават от Белград, още от преди шест години. На сбирка на хасковските младежи-патриоти е създаден революционен комитет. На нея присъства и Стоян Заимов, който отбелязва, че на тази среща Левски споделил и много случки от своя живот, разказвали се и интересни, смешни приключения, а след шегите дошли и песните: "Левски пя до умора. Песента "Одавна ли си, момне ле, калугерица" той изпя божествено..."
В своите спомени Атанас Мишев от Брацигово, участник в националноосвободителното движение, отбелязва, че Васил Левски посещава и техния град. Революционните дейци, въодушевени от неговите слова, решили да произведат един изстрел, с което да докажат, че те са господари на своето селище и в него няма нито един турчин. Левски умело отклонява това желание и запява "Одавна ли си, момне ле, калугерица". След неговото изпълнение брациговските младежи запяват "Пламни, пламни ти в нас любов гореща".
Някои сподвижници и съвременници на Васил Левски ни съобщават и за една друга негова любима песен - "Мома бошнакиня". Един от тях, Никола Обретенов, разказва: "Почти всеки ден обядвах и вечерях у Каравелов с Левски, докато трая събранието. Вечерта ставаше весело, когато Левски изпяваше някоя народна песен. Той пееше много хубаво песента "Одавна ли си, момне ле, калугерица" и "Мома бошнакиня". Много пъти Каравелов, във възторг от приятния глас на Левски, ставаше от стола, прегръщаше го и го целуваше."
Не мога да не цитирам и един спомен на Иван Арабаджията, един от сподвижниците на Левски: "Почне ли да пее, да му се ненаслушаш. Като одехме някъде заедно, той по пътя си съчиняваше песнички:
- Тая бива ли я, Иване? - ме питаше той.
- Бива, бива! - му отговарях аз."
Васил Левски е и един от първите изпълнители на известното Ботево стихотворение "На прощаване" и дори при преписването му в своето тефтерче той му прави някои малки изменения. Неговото съдържание допада и на много борци за народна свобода и то за кратко време се разпространява в градове и села, преписва се от ръка на ръка и се превръща в народна песен. Дори някъде се променя и заглавието - вместо "На прощаване" се поставя друго - "Песен на бунтовниците".
Васил Левски е изпълнявал и други народни песни, но "Искам да те видя, мамо", "Одавна ли си, момне ле, калугерица" и "Мома бошнакиня" са сред любимите му и заслужават една по-голяма популярност.


Все за тебе мисля, мамо

Все за тебе мисля, мамо,
кат се готвя за боя.
Пред вразите рамо с рамо
в кръв ще се облея.

Нашите момци с тъжни мисли,
по полените лежат,
като знаят, че след малко
под пръст вечно ще лежат.

Сбогом, мила, кой знай дали
щеш ме видиш вече жив.
Но, драга, ти не забравяй,
ако падна аз убит.

Искам, мамо, да те видя
и вси други у дома,
но знамето не ма оставя,
до кой час ще мога да!

Кажи на издайниците,
че знаем делата им,
които те ги извършват,
да треперят от войните ни.

Слушай, мале, ще затръби,
този глас за кървав бой.
Дано Вишний защитава,
както прави всегда той.


Одавна ли си, момне ле, калугерица

- Одавна ли си, момне ле, калугерица?
- Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.
Три години стават, байно ле,
четвърта кара,
откак се азе, байно ле, млада почерних.
- За кого носиш, момне ле, тез черни очи?
- Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
- Носа я, носа, байно ле, за черна земя.
- Черната земя, момне ле, сполай не казва,
сполай не казва, момне ле, нито се радва.
Я дай ги на мене, момне ле,
сполай да кажа,
сполай да кажа, момне ле,
и да им се радвам.


Мома бошнакиня

Провикна се, провикна се мома бошнакиня:
Кой като мен, кой като мен девет годин ходила,
девет годин ходила, с аскер на сефер!
Калпак кривях, калпак кривях, като дели баши,
сабя въртях, сабя въртях, като кеседжия.
Пушка носех, пушка носех, пушка арнаутска,
коня яхах, коня яхах, коня вихрогоня.
Бог да убий, Бог да убий, Софийския паша,
с него съм, с него съм на баня ходила.
Та ме позна, та ме позна по белото лице,
та ме позна, та ме позна по тънкото кръстче.
Та поиска, та поиска лице да целува,
та поиска, та поиска кръстче да ми кърши.
Та извадих, та извадих сабя дамаскиня,
та отрезах, та отрезах пашевата глава.
Та възседнах, та възседнах коня вихрогоня,
та забегнах, та забегнах във земя бошнашка.