Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Култура

За киното на младите и за публиката

33-тото издание на "Златна роза" ще се запомни с изобилието от нови имена и почерци, които наистина заслужават добро бъдеще

16. Октомври 2015 , брой: 238   782   0



Олга Маркова,
доктор на кинознанието

Не бях участвала във фестивала на българския игрален филм "Златна роза" три години - не защото не исках, а винаги ми отказваха да ме включат сред поканените, които са постоянен контингент. Очевидно опасяваха се от рисковата възможност да се размина с някои от предвижданите оценки. Сигурно това се е случвало. Ами може би са прави: всяка демокрация си има граници! Пази си мнението за себе си - това е неписаният регламент. А по пресконференциите или мълчи, или говори онова, което се очаква от тебе...
И така отново си наех частна квартира. Личното мнение у нас винаги е имало цена!
Какво от това, че става дума за национален форум, още повече - честващ 100-годишен юбилей на родното ни кино! Нищо в мисленето и социото не се е променило, освен... тъжната констатация, че изгубихме преданата на нашето филмово изкуство публика. И това е най-значимият за мен проблем. Когато на тържественото откриване на тазгодишния форум видях полупразната зала на Варненския фестивален и конгресен център, сърцето ми се сви. И не е необходимо телевизията да показва само пълни редове, за да получат зрителите на малкия екран превратна представа. Ако не се изправим пред Истината, тя ще ни ликвидира. По официална статистика на Обсерваторията по икономика на културата 85 процента от анкетираните заявяват, че през изминалата година не са влизали в кинозала. Не искам да коментирам и редица други факти, които ме смутиха, като например селекцията на филмите в конкурсната програма, в която липсваха някои талантливи творби като 30-минутната "Нощни светлини и бягащи риби" на Петър Русев, или обявената и отменена в последния момент пресконференция с журито след решението му за наградите, което попречи на журналистите да реагират навреме. Питам се: кому е необходима такава скришност?! Искрено уважавам обаче усилията на колегите ми от Националния филмов център, които успяха дори при тези обстоятелства да устоят фестивала.
 А сега с радост пристъпвам към продукцията на младите ни кинотворци.
 33-тото издание на "Златна роза" според мен ще се запомни с изобилието от нови имена и почерци, които наистина заслужават добро бъдеще! Както произведенията на младите, така и активното им участие в обсъжданията искрено обнадеждават. Неволно забравяме миговете, в които по време на празници с букети цветя посрещаме и изпращаме наши възпитаници, реализиращи се в чужбина. Какъв национален капитал! Проблемите започват след дипломирането. Да вярваме, че са разрешими.
Каквито проблемите, такива и темите на екрана. Възможно ли е един наистина професионално подготвен и старателен преподавател (дори в елитна гимназия) да овладее недоверието, своенравието и разюздаността на днешен ученически колектив, възпитаван от примера на цялата обкръжаваща го обществена среда? Пълнометражният игрален дебют "11-и А" на сценариста Николай Колев и режисьорката Михаела Комитова емоционално дава на екрана утвърдителен отговор, при едно условие - искрено да обича учениците и да намери подход към тях. Доказала своя интерес към проблема "Майки и дъщери" в едноименния документален филм, създаден в сърежисура със Светослав Драганов преди седем години, сега Майя Виткова продължава да го изследва в игралния си 155-минутен дебют "Виктория". С него тя отправя към зрителите тревожния въпрос: могат ли да намерят мост за сближение най-близки хора като неотстъпчивата Боряна и нейната дъщеря Виктория в притискащата политическа криза на новото време. Удостоен със "Златна роза" за най-добър дебютен филм на 2008-а с "План за отмъщение", Венцислав Василев се изяви и на този фестивал с първата си пълнометражна творба (копродукция с Украйна) "Сняг" (съвместно с талантливия, също млад оператор Димитър Костов). След сценарния му успех с "Отрова за мишки" (2014) неговият авторски дебют като режисьор поставя в центъра на своето екранно изследване отношенията между братя и синове на фона на една сурова, безнравствена действителност. Умело поднесеният драматургичен разказ за избора, предателството и прошката е увенчан с точен финал. От любопитния сценарий на опитния Марин Дамянов, награден на този фестивал със "Златна роза", начеващият режисьор Димитър Димитров (роден 1986 г.) успява да изгради с възможностите на пълнометражното кино цялостния интригуващ филм с недвусмислено заглавие "Събирач на трупове".
Достигам до своите пристрастия в тази конкурсна програма, съставена от 13 пълнометражни игрални произведения, сред които - осем дебюта. Първото е "Докато Ая спеше", последвало успешния дебют на Цветодар Марков в пълнометражното кино - "Лов на дребни хищници" (2010), с няколко престижни награди. Сега отново младият творец доказва авторското си умение на разказвач със своя собствена, при това категорична позиция, която наистина завладява широката публика, а не част от нея! Това умение се изявява и в точния, прецизен подбор на актьорския състав (Юлиан Вергов, Ирини Жамбонас, Станка Калчева, Георги Кадурин, Красимира Кузманова...), на първо място - на изпълнителя на главната роля (Асен) Стефан Денолюбов, спечелил безспорно "Златна роза". В този филм заслужава да се отбележат още два дебюта на пълнометражния екран: на оператора Кирил Паликарски и на продуцента Христиан Ночев (сърежисьор на незабравимия Илиян Симеонов в "Граница"). Цял букет от млади творци!
В течение на час и половина второто игрално произведение на Светла Цоцоркова "Жажда" (с награда за най-добър пълнометражен дебют) успява да задържи вниманието на зрителите върху семейна на пръв поглед история, развиваща се на хълмов терен в края на едно село. Но най-обикновеното всекидневие с прането на чаршафи от хотелите и непрестанното спиране на водата напуска своята монотонност с пристигането на двамата сондьори - баща и дъщеря. Тяхната намеса убедително разбива мизерния, но хармоничен по своему свят на семейството и довежда до неразрешим конфликт, в който всеки обича и ненавижда всеки. В пластичната визия на филма, изградена с точно подбрани изпълнители (актьори и непрофесионалисти) и с наблюдателната камера на младия Веселин Христов, получил "Златна роза" за операторско майсторство, умело се съчетават екзистенциално и социално; похвати на доказани киномайстори и лично пристрастие към една некрасива природа. На екрана жаждата за вода и любов е толкова осезаема, че само смъртта и финалният дъжд могат да я утолят. Онова, което неусетно се налага на вниманието ни в този дебют, е своеобразният народностно-патриархален дух, въпреки духовната кома на страната ни. Вероятно тук трябва да търсим основание за радушния прием на филма от взискателната публика в Сан Себастиан, където беше включен в конкурса "Нови режисьори". Сега той пътува в Лондон, Хамбург, Цюрих, Варшава, Хайфа...
В конкурсната програма на късометражното кино, включваща 17 творби, се открояват две копродукции: "Падаща звезда" (България-Италия) - 28-минутен игрален дебют на Любо Йончев (роден 1983 г.) и "Зевс" (България-Германия) на Павел Г. Веснаков (роден 1987-а), чиято световна премиера е била в рамките на МФФ в Локарно т.г. Първата някак спонтанно ни потопява в трескава, почти монохронно сива тоналност, близка до сине-ноар, на тревожно очакване за "отключване" пътя към истината, постигнато и с деликатната камера на младия оператор Дамян Димитров. Успехът на този дебют е както в точно защитената режисьорска цел, без ненужни отклонения (присъщи на други творби), така и в чудесното изпълнение на Стефка Янорова в главната роля на Майката, която поема изкуплението на греха, на вината. Неслучайно то е забелязано и наградено на фестивала в Глазгоу. Проектът "Зевс", спечелил награда за копродукция с Източна Европа от фондация "Робърт Бош", е създаден по случаен разказ и поизменен в процеса на работа. Многократно награждаваният режисьор П. Веснаков гради повествованието последователно, динамично, с известно отчуждение между персонажите. Със "Златна роза" за късометражен филм бяха отличени две тенденции, очертаващи се на екрана в творбите "Ессе Hоmо" (Специална награда на журито на МКФ в Бусан т.г.) - дипломна работа на Димитър Кутманов във Филмовата академия в Единбург, и "Синът" на Христо Симеонов, автор на няколко документални произведения. В първата, снимана на лента, режисьорът е усетил силата на свободата и се е възползвал от нея при изграждане на минималистичното пространство и на скромния камерен персонаж - Ада и болната й майка, потънали в самота и бедност, доизживяващи дните си. Тяхното монотонно, почти ритуално всекидневие напомня откровено визията на "Тюрингски кон" на Бела Тар. Поразяващата експресия на черно-бялото изображение превръща семейната драма в екзистенциална притча за битието. Втората тенденция, която се набелязва в "Синът", по едноименния разказ на Деян Енев, предлага неподправена автентичност на кинематографичното наблюдение; стремеж с пестеливи детайли да се градят герои и характери...
Както виждате - младите български таланти идват. Трябва да сме готови да ги посрещнем и насърчим.
 

"Падаща звезда", реж. Любо Йончев

"Докато Ая спеше", реж. Цветодар Марков

 "Жажда", реж. Светла Цоцоркова
Снимки каталог

 

 

Култура

  • Режисурата и хореографията на знаменитата творба от Чайковски са на Силвия Томова
    24. Октомври 2017 208
    80
    0

    Балетът на Старозагорската опера ще открие днес от 19 ч. официално своя нов творчески сезон с балета "Лебедово езеро" от Чайковски. В ролите на Одета-Одилия и Принц Зигфрид гостуват примабалерината Марта Петкова и Eмил Йорданов - премиерсолист на Софийската опера и балет. В ролята на Ротбарт ще танцува Ивайло Янев, а като шута ще се...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"