Как хеНДеКа стигна до ЕС

Няма какво да се ремонтира, лаконичен бе дългогодишният директор на НДК Христо Друмев. Години наред дворецът не е получавал нито лев от държавата, а сме плащали 3 милиона данък на година, допълни той. Най-голямата ми гордост е, че заедно с целия ми прекрасен екип успяхме да опазим НДК от обичайните хищни приватизационни апетити. Дано усилията ни не са били напразни, казва днес Христо Друмев.
Архитектурният комплекс, чийто център е сградата на конгресния център, е проектиран така, че и след 100-150 години да може да функционира без намеса и нужда от преустройства. Това твърди приживе главният проектант на околното пространство на НДК арх. Атанас Агура. Припомняме тези думи на Христо Друмев и арх. Агура по повод обявената преди време идея за преустройство на Националния дворец на културата заради предстоящото председателство на България на ЕС. Интелектуалци и бивши строители на НДК са обезпокоени от бъдещата намеса, която би "разпарчетосала" култовата не само за столицата сграда. "Истината, значима и неподвластна на времето, е проста: НДК е изграден с таланта, труда и осъзнатата творческа воля на много архитекти, художници, инженери, строители, монтажници, обществени и държавни дейци, на хиляди столичани. Имаме дълг и към мъртвите вече негови създатели", казва Георги Йорданов, който като никой друг е свързан с първите стъпки в изграждането на двореца чак до неговото откриване, пък и след това.

Малко история

В началото на строителството на двореца някои не и без известна злоба го нарекоха хендека. НДК беше издигнат като Национален конгресно-концертен център. После стана Национален дворец на културата. Но си остана наистина дворец. И наистина на културата, но в просторните зали се провеждаха и многобройни международни и национални конгреси, като 23-тата конференция на ЮНЕСКО, световният конгрес на космонавтите и астронавтите, петте биеналета на световната архитектура, срещи на европейски министри на екологията, на спорта, заседания на Европейската академия за наука и изкуства, международни панаири на книгата и получилият най-високи оценки Международен новогодишен фестивал. Още десетки прояви има в неговата дългогодишна дейност. Защото той и така беше замислен някога в омразното днес на много хора социалистическо време. Това време обаче не попречи на тези, които се възползваха от даденостите на тази емблематична за столицата и страната сграда и продължават да се възползват и днес. Без в замяна да са построили нищо ново, близко до нея. За съжаление тази основна функция на двореца, който получи и престижната първа награда за най-добър конгресен център в света, оценка, потвърдена и със специална резолюция на 23-тата Генерална асамблея на ЮНЕСКО, сега изцяло е изоставена.
Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров и неговия помощник арх. Коста Костов, а оформлението на околното пространство е по идея на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. В проектирането и изграждането участват още много наши изявени специалисти, работи се най-вече с български материали. Най-голямата зала 1 може да поеме 3800 души и може да се променя по 3-4 варианта. Тя е с прекрасна акустика, която гениалният диригент Херберт фон Караян неведнъж е хвалил, изтъквали са го и най-големите гостували на тази сцена певци и оркестранти. Дворецът разполага с още 12 многофункционални зали, всяка е създадена със собствен облик, поддържан до днес. В сградата има пълно конферентно обслужване, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции. Открит бе и пресклуб с просторна зала, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите.
Основната сграда е с разгърната площ от 123 300 кв. м на 8 етажа и още 3 на подземните нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м, височината му е 51 м. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. от Георги Йорданов, тогава първи секретар на ГК на БКП, който ръководи и щаба по проектирането и изграждането на обекта. Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. При строителството на двореца са излети 335 000 кв. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, повече от Айфеловата кула в Париж, твърдят специалисти. Цялото енергозахранване е под земята, това за първи път се среща в нашата практика, подземната структура е наситена с много автоматика, която замества човешки труд. Сегашното метро с двете метростанции и подземният булевард с трамвайната линия са предвидени още при изграждането на двореца, останалите подземни пространства са заети от гаражи и от около 25 500 кв. м търговски обекти. Някои обаче изчезнаха с течение на времето, други бяха приватизирани.
НДК е чудесният дом на

повече от 80 монументални произведения на изкуството

- живопис, скулптура, мозайка, стенопис, дърворезба, металопластика, създадени специално за интериора на двореца от водещите български творци от втората половина на XX в. В основната сграда са произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Светлин Русев, Марин Върбанов, Антон Дончев, Атанас Арянов, Димитър Киров, Иван Кирков, Христо Стефанов, Георги Чапкънов, Галин Малакчиев и др. "В световната практика няма такъв архитектурен ансамбъл, в който органично и цялостно да е постигнат синтез на архитектурата с пластическите изкуства - и то на изключително артистично равнище. Ако има нещо, което може да опровергае политическите и творческите предубеждения на времето, през което е строен дворецът, това е самият той." Това твърди акад. Светлин Русев в една излязла неотдавна книга със спомени за НДК. И още нещо твърди известният ни художник: "Традиционната максима, която властва сега, че който плаща - поръчва музиката, нямаше място в нашата дейност. И музиката, и изпълнението ние ги поръчвахме, и затова беше възможна такава реализация... За голяма част от българските творци това беше творчески шанс, който за съжаление остана единствен..."
Ландшафтният архитект Валентина Атанасова, на която е възложено проектирането на парка около НДК, си спомня днес за това като за сериозно изпитание и сложност. Но и като за добре свършена работа. Днес обаче "подробният оглед на парка у мен предизвиква буря от негативни емоции - казва тя. - Рядко минавам през територията на НДК, избягвам това, за да не бъда огорчена, но действителността се оказа още по-тежка и неочаквана. Поразиите са тотални. Не мога да проумея защо се стигна дотам, защо всичко се е унищожило така безмилостно и системно. Та нали комплексът НДК беше и си остана едно от емблематичните места на София? Това говори много лошо за манталитета на българина." 
Петър Междуречки, бивш кмет на София, споделя, че с оформеното красиво пространство около основната сграда на двореца е било положено началото на една забележителна идея - зелена връзка на центъра на града с Витоша чрез Южния парк. "За съжаление тази идея бе съсипана от последващи подкупни политици и висши служители на общината, които напълниха гушите си с пари от подкупи. В годините на т.нар. демокрация бяха правени десетки опити за приватизация на НДК с оглед неговото разграбване. Откъсвани бяха отделни части от двореца като подземния гараж и редица търговски обекти, с цел да направят хапката по-приемлива... Обръщам се към цялата културна общественост - да бъдем нащрек и да не позволим на разни чужди наемници да ликвидират този храм на националната култура."

Много крадливи ръчички и очички

бяха устремени през годините към апетитната сграда в центъра на София. Опити той да бъде приватизиран има от началото на демокрацията досега. Последният от тях бе лансиран от  правителството на ГЕРБ през март 2010 г. като антикризисна мярка - да бъдат изтъргувани 51% от двореца, който е собственост на Министерския съвет, а през 2012 г. евентуално да бъде продадена и останалата част. Тази идея се размина, слава богу. По-рано кметът Александър Янчулев превръща в общинска собственост почти целия подлез на НДК, а после всичко е препродадено на трети лица. Бившият министър на културата Димо Димов иска да предоставят двореца на частна фондация. По време на управлението на проф. Любен Беров пък се появява друг мющерия в лицето на мощната тогава групировка Г-13. През 1997 г. идва вариантът да бъде направено РМД (работническо-мениджърско дружество) и по тази линия да се върви към вътрешна приватизация. По времето на премиера Иван Костов тръгват и подписки на интелектуалци срещу идеята дворецът да бъде продаван, кабинетът се отказва. Още тогава се лансира друга идея - да бъде изготвен специален закон за НДК. По време на управлението на Тройната коалиция такъв бе подготвен, но така и не бе намерено време за него.
От 1982 г. до май 2011 г. НДК е творческо стопанско обединение, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране. По идея на тогавашният финансов министър Дянков на двореца бе отнет статутът на публично-държавна собственост, която забранява образуването на акционерно дружество и приватизация. Веднага след това последните няколко етажа на административната сграда са предоставени за офиси на политическата партия ГЕРБ. От 4 май 2011 г. дворецът става еднолично акционерно дружество и е обявен за държавно дружество на подчинение на Министерството на финансите. През май 2011 г. с решение на правителството изпълнителният директор на НДК Христо Друмев, управлявал двореца 24 години, е отстранен заедно с останалата част от ръководството. НДК започва да се управлява от борд на директорите с трима членове. През годините бордът претърпява много подмени. От май 2011 г. НДК започва да се управлява от Съвет на директорите, а от декември 2014 г. изпълнителен директор става Мирослав Боршош. Заради бъдещото председателство на ЕС дворецът вече е под егидата на вицепремиера Томислав Дончев.
И тук стигаме до

бъдещите ремонти на НДК

Сегашното правителство реши да отдели пари за това, за да не се изложим пред чужденците. Парите, предвидени за ремонта, са 48 млн. лв., но най-вероятно в крайна сметка те ще стигнат почти половината от това, което е струвал някога дворецът - 140 млн. лева. Голям разкош за днешния ни хал, още повече, че цялото председателство през втората половина на 2018 г. ще струва 60 млн. евро, сочат прогнозите. В появилите се информации около намесите се споменаваше за подмяна на ВиК части от сградата, някои инсталации и т.н. Но ето че в замислите на инициаторите на промените в НДК влиза и предстоящо преустройство на зала 2 - една от най-хубавите зали в двореца. Тя има 500 амфитеатрално разположени места за зрители. Артистите и изпълнителите ползват общи със зала 1 вход, гардероби и съблекални. На входните пространства се намират шедьоври на съвременното изкуство: прочутият гоблен на проф. Марин Върбанов и забележителните мозайки на Атанас Арянов и Димитър Киров. Арх. Коста Костов, зам. главен проектант на НДК, алармира, че тече обществена поръчка, обявена от НДК, за изработка на технически инвестиционен проект за изпълнение на строително-ремонтни работи за обект "Преустройство на зала 2 на НДК в Театър Азарян". Според него от приложените изходни материали към поръчката прави впечатление количествената сметка, която кандидат-участниците следва да остойностят. Но в своята пълнота и подробности сметката би могла да бъде изготвена само при наличието на технически проект, категоричен е Костов. Според него предизвиква недоумение и идеята "Демонтаж на декоративно текстилно пано 49 кв. м" и още една позиция в предстоящото преустройство - "доставка и монтаж на черен огледален мрамор" на мястото на паното. Предвижда се и премахване на сектора с технически апаратни и кабини. И т.н. В техническата спецификация към публичната покана за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изработване на концептуален модел за преустройство на зала 2 на НДК в Театър Азарян", с която ДУМА разполага, възложителят изтъква "създаване на концепция за цялостен театрален организъм, автономен в рамките на НДК". Изтъква се и "обособяване на самостоятелно разпознаваем вход Театър Азарян", "задаване на основни технически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта".
Рискуваме да досадим с много технически подробности, но от документацията се вижда, че нещата напомнят 

купуването на котка в чувал

Което показва и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата за преустройството на зала 2. Според нея има оценка по показателя "Норми при непредвидени дейности" - часова ставка, нормата на допълнителните разходи за труд, нормата на печалба при непредвидени дейности. Каквото и да значи това... Комплексната оценка на офертата включва показателя цена, срок на изпълнение и споменатите норми при непредвидени дейности. Комисията, съставена от трима души, е предоставила протокол, от който се вижда, че по комплексна оценка от 95,48 точки първо място заема участникът Никола Харалампиев Тороманов. По данните от 2011 г., които ДУМА проучи, това е еднолично дружество с ограничена отговорност, предмет на дейността му е организиране и продуциране на театрални, кино, видео и телевизионни продукции, представления, изложби, концерти и др. Като основна икономическа дейност е посочена производството на филми и телевизионни предавания. Управител и собственик е Явор Гърдев Стефанов, прехвърлител Никола Харампиев Тороманов, а правоприемник Явор Гърдев Стефанов. 
Сред предвидените дейности по преустройството на зала 2 са и такива като демонтаж на окачен таван и закрепващи елементи, демонтаж на декоративно пано и метални пана по стените, таваните и озвучителните уредби заедно със стъклената им вата, изграждане на нови стени и други все демонтажни работи. В постъпило писмено искане за разяснение по обществената поръчка за преустройството на зала 2 към възложителя се задават въпроси, свързани с вида на обществената поръчка, липсата на "документи за участие в поръчката", без чието оповестяване участниците в процедурата не биха могли да се подготвят - нещо, което крие риск за свободна и лоялна конкуренция, публичност и прозрачност, равнопоставеност и дискриминация. Има питания и за изискванията за образование, професионална квалификация и професионален опит на участника и съответните документи за това, кои са непредвидените в техническата спецификация видове дейности, за които ще се плаща. И не най-накрая в питането се настоява възложителят да разясни изчерпателно какъв смисъл влага в

автономен в рамките на НДК
 
Отговорът на последния въпрос на Мирослав Боршош е: "Функционални възможности за самостоятелен театър". Другите отговори са твърде лаконични и общи: "Въпросът не представлява искане за разяснения по условията на обществената поръчка..." В единия от въпросите по разяснение на модела на преустройство на зала 2 се предлага възложителят публично да оповести в "Профил на купувача" архитектурната подложка на площта от близо 4500 кв. м на залата и прилежащата й територия. Без представянето на проекти за съществуващото положение е невъзможно за кратко време да се измерят и опишат всички особености на терена на значителната по размер площ със специфични по вид и предназначения помещения. Нещо, което е абсолютно задължително.
Без проектантите и живите архитекти Коста Костов и Валентина Атанасова и в нарушение на съществуващата строителна документация се извършват произволно излишни и скъпоструващи преустройства, алармират още интелектуалци и строители. Нарушава се втората по значимост конгресна зала 2, която вече не може да бъде използвана при бъдещото председателство на ЕС, защото по лично хрумване е превърната в театрална зала. Пък и навсякъде залите в подобни сгради имат само номера. Никъде по света не съществува такова чудо - три зали, изградени една над друга, като конструкцията може да понесе земетресение до 9-а степен, допълват запознати. Ако бяха построени самостоятелно една до друга, залите щяха да струват на държавата три пъти повече, отколкото сега. Специалистите не искат и да си помислят какво би станало, ако някаква намеса наруши конструкцията...
Така освен притесненията, че строително-ремонтни работи биха подкопали строената някога по всички изисквания на добрата практика сграда, разтревожените за съдбата на двореца интелектуалци и изпълнители на НДК добавят и евентуални бъдещи промени, които да доведат до приватизиране на парче на отделни пространства от двореца. Което би довело до нарушаване на неговата цялост като място за една наистина национална и световна култура. 
Много хора смятат, че под формата на ремонти могат да се "приватизират" доста добри суми. Дано да не са прави...

Паното на проф. Марин Върбанов - основател на катедра "Текстил" в Художествената академия, направил впечатляваща кариера в Китай, Австралия и Франция, намиращо се в зала 2 на НДК, ще бъде демонтирано. Каква ще е съдбата му?