Щурмът на Берлин

Проф. д-р Боян Дуранкев

След 70 години европейско развитие и спокойствие, през тази и през следващите години обръчът около Берлин ще се затвори и той ще бъде "щурмуван" за пореден път. По същото време ще бъдат предприети опити за "превземане" и на други европейски столици - Лондон, Париж, Рим. Става дума естествено за обсада и щурм на "армиите" от бежанци и икономически емигранти, проникнали и проникващи в Европа.
Обикновено късогледите политици насочват вниманието си към последиците, а не към причините за състоянието на нещата. Не е нужно да бъдеш професионален геополитик, за да оцениш основните

причини за това "бягство"

от родните места на стотици хиляди хора. Техните страни са или в руини, или са станали "негодни" за нормално обитаване.
Върволицата от бежанци и емигранти тръгва от най-различни посоки. Афганистан е клиничен хроничен пример за опасна страна, на която не успяха да "помогнат" нито СССР, нито (засега) Международните сили за сигурност под егидата на ООН. България естествено активно участва в състава на тези "сили".
Измислената война в Ирак е вторият по време генератор на бежанци. Под претекста за "наличие на оръжия за масово поразяване" самонаричащите се "армии на международната коалиция" нанесоха тежък удар върху тази държава. Естествено в "международната коалиция" участва и България (с 13 жертви), но в нея не влизат Германия и Франция, например.
Третият източник на емигрантски потоци са страните, осъществили "Арабската пролет" -  Тунис, Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн, Либия, Йордания и т.н. И докато България, наред с други европейски страни и САЩ - "насърчаващи" запролетяването, "одобряваше" настъпващите промени,

"пролетта" се обърна на "Арабска зима"

Към нея трябва да се добави и чудовището "Ислямска държава в Ирак и Леванта", което възникна (както и Ал Кайда) не без западна подкрепа.
Към страните от Близкия изток и Северна Африка, износителки на бежанци и емигранти, се присъединяват площадно "модернизираната в оранжево" Украйна и страни като Турция, които вероятно ще са пожизнено в "чакалнята" за членство в Европейския съюз.
Сумирайки ефектите на участието на страни от Европейския съюз и САЩ в "международни коалиции", "умиротворяващи сили", "международни общности" и т.н., не може да не се чувства един морален нюанс на поне малко гузна съвест от страна на България. Какъв дебит на човешки поток може да се очаква, това е най-важният въпрос, който ще определи и как да се действа впоследствие? Този въпрос има чисто прагматичен акцент, нищо повече.
Цялото население на "неблагоприятните" за живеене райони с влошен жизнен стандарт, близки на страните от ЕС, е около 292 млн. души (Тунис - 11 млн., Сирия - 23 млн., Йемен - 25 млн., Афганистан - 31 млн., Ирак - 34 млн., Алжир - 40 млн., Украйна - 45 млн., Египет - 83 млн.).
Вероятните

граници на емигриращото население

от тези страни може да се допуснат между 0,1 и 10,0 на сто. Минимумът се очертава на около 3 млн., максимумът - на около 30 млн. души. Обратно казано, това означава че при ниска степен на пропускливост на страните-членки на ЕС е възможно пристигането на 1 (емигрант, бежанец) на 200 граждани от тези страни, а при висока степен - 1 на 20 граждани. При пропорционално разпределение на бежанците в България ще останат между 36 000 и 360 000 души, което е далече над капацитета за настаняване на бежанци (максимум 7000 души). Но тази цифра е по-приемлива, отколкото при разпределение съобразно принципа "първа страна" на проникване. С други думи, необходимо е общоевропейско решение, а не междуправителствени споразумения и издигането на огради във всички посоки.
Колко струва месечната издръжка на един бежанец, това е първокласна мистика. През 2013 г. официалният отговор е бил 1084 лв., а през 2015 г. - 300 лв. Ако приемем последното за вярно, годишното натоварване на бюджета ще е около 130 млн. лв. (за всички страни от ЕС - 5,4 млрд. евро), което не е убийствено за държавата. Но

ако сумата е около 1,3 млрд. лв.

това е непоносимо при сегашния бюджет (за всички страни от ЕС - 54 млрд. евро). Именно горните сметки обясняват фината фехтовка между всички страни-членки на ЕС по въпроса къде да "останат" бежанците и емигрантите. България, както винаги, е насърчавана отвън да "оставя" хората на своя територия, но пък има белези за улеснено "експортиране" навън.
Възможно е да се стигне до временно решение за формиране на модерни "резервати" (гета) на периферните територии (включително и в страните, кандидат-членки на ЕС), включително и в България. Естествено, с масирани помощи от центъра на ЕС. Друго решение е пропорционалното разпределяне на бежанците, но това е малко възможно при обтегнатите имиграционни отношение в ЕС.
Каквото и да е решението в момента, стратегическият интерес на ЕС е да се търсят геополитически решения, които да не допускат военни или "революционно-експортни" дейности (с или без участието на страните-членки). Мирът, развитието и благоденствието просто нямат алтернатива. Но в случаи като сегашния - и солидарността е безалтернативна.