Светлините на пътя, или 101 години светофари не стигат

Международният ден на светофара се отбелязва всяка година на 5 август. Празникът е посветен на събитие, случило се преди 101 години. В американския град Кливланд на 5 август 1914-а се появява първият предшественик на днешните устройства за светлинна сигнализация, служеща за регулиране на шосейното и уличното движение. Светофарът в САЩ имал червен и зелен фенер, а при превключването издавал и звуков сигнал.

Смята се, че автор на това изобретение е британецът Джей Найт, на когото идеята му хрумва още през ХIХ век. Апаратът, създаден преди близо век и половина, е установен край сградата на парламента в Лондон. Близо 13 месеца по-късно - на 2 януари 1869 г., фенерът избухва и ранява полицейски служител. Заради тази нелепа случка светофарът тъне в забрава почти пет десетилетия.
Първото автоматично устройство за регулиране на движението на автомобили и хора се разработва и патентова през 1910 г. Но в началото на миналия век то продължава да е само с два цвята. Светофари с червено, жълто и зелено, приличащи на съвременните модели, се появяват на улиците на Детройт и Ню Йорк през 1920 г. С времето светлинната сигнализация става неизменна част от улиците на Америка и Европа.
Свръхсъвременните светофари в различни страни по света постепенно претърпяват определени модификации: оранжевият цвят замества жълтия; появява се допълнителен сигнал - зелена мигаща и статична стрелка или контур; звуково съобщение, разрешаващо или забраняващо движението на пешеходците; възможност както за вертикално, така и за хоризонтално разполагане на конструкцията; въведени са и мултипрограмни режими на работа, чиято интензивност зависи от това дали е ден или нощ, както и от интензивността на потока от автомобили, и т.н.
Светофарите излъчват обикновено три вида светлина: червена - забраняваща движението, зелена - разрешаваща, и жълта - предупреждаваща.
Но съществуват и доста необичайни видове устройства за светлинна сигнализация. В Лондон например е издигнат паметник на светофара, който изглежда като голямо цветно дърво. В Русия също има скулптурна композиция, посветена на устройството за регулиране на движението по пътищата: монумент на полицай, козируващ пред светофара, краси Новосибирск.
Любопитен е и фактът, че преди време в Япония вместо зеления цвят се използва синият. Но тази практика се коригира, след като многобройни изследвания сочат, че човешкото око реагира на него доста неадекватно, когато става дума за светлините на пътя.
Тъй като се смята, че в Рио де Жанейро криминогенната обстановка е изключително неблагоприятна, водачите имат правото да минават на червено от 22 ч. до 5 сутринта, за да избегнат евентуален грабеж.
Експертите установили също, че жителите на мегаполиси губят около 6 месеца от живота си в очакване на зелената светлина на светофара.
В столицата на КНДР допреди няколко години изобщо не е имало такива устройства за улесняване на автомобилното движение. Функциите им се изпълнявали от красиви девойки-регулировчици, които дълго време присъстват в класациите за най-големите забележителности на Пхенян.
В Прага пък съществува светофар само с два цвята. Той е предназначен за пешеходците и е разположен на доста необичайно място - на уникално тясна уличка. Тъй като по нея е невъзможно да се разминат двама души, устройството регулира потока на преминаващите от двата й края.
Не се учудвайте, ако в Берлин се натъкнете на устройство с 13 сигнала. За непосветените изобщо не е лесно от раз да разберат правилата, по които работи този светофар. На светлинните уреди, регулиращи движението на пътя в германската столица, може да видите човече с шапка. То не само си има име - Ампелман, но е и част от градския дух. В доста магазини за сувенири може да се намерят чаши, ключодържатели и какво ли още не с негово изображение. Когато след обединението на Германия се сменят светофарите, премахват и Ампелман. Но жителите на Берлин настояват човечето да се върне и дори формират истински комитет за спасяването на светлинния герой. Властите се отнасят с разбиране към исканията на гражданите и не само възстановяват прочутия светофарен образ, но в Дрезден дори го даряват с приятелка - момиче с плитки.
В същия град се намира и съоръжение за регулиране на движението, което от 28 години свети само червено. Светофарът е разположен на кръстовището на "Цигелщрасе" с три други улици. Водачите от 1987 г. имат право да завиват надясно, след като спрат, но не и да продължат направо. Жълтата и зелената светлина не са включвани, въпреки че поддържащите светофара служители редовно сменят крушките. Властите обясняват, че светофарите се поставят според получените насоки от Научния институт за уличен транспорт. И правилникът изисква на това място да има светофар. Светлинното устройство на "Цигелщрасе" не може да бъде заменено със знак "Стоп", защото "той не съответства на системата на светофарите и не се подчинява на същите правила", се посочва в изявлението на властите в Дрезден.
В американския град Сиракюз, щата Ню Йорк, в квартала Типерери хил, населен предимно от потомци на ирландски имигранти, се намира единственият в света светофар, където зеленият цвят е отгоре, а червеният - отдолу. Когато през 1925 г. светлинното устройство се монтира там за първи път, децата не спират да чупят стъклата му, защото не могат да приемат за нормално зеленият, символизиращ Ирландия, да е под британското червено. След 3 години вандалски прояви над светофара властите вдигат ръце и решават завинаги да фиксират обратното разположение на светлинните знаци в този квартал.
Екип на "Ферари" през 2008 г. използва светофар вместо табелките за подаване на сигнали на автомобилния състезател. Системата действа напълно автоматично, но по време на Гран при в Сингапур се налага да се управлява ръчно. Механикът погрешка пуска зелено още преди маркучът за зареждане на колата да бъде изваден, което води до инцидент. След това екипът на болида решава да се върне към традиционните табелки.
Стойността на един светофарен обект, в зависимост от техническото осигуряване и сложността на пътния участък, варира от 30 до 80 хил. долара.
Надали обаче цената на поддръжката на тези устройства за регулиране на пътното движение е причината в Кайро през 2008 г. да има само 9 светофара. Още повече, че в столицата на Египет живеят 8 млн. души. Явно е въпрос на приоритети.
Въпреки че 5 август е обявен за Международен ден на светофара, не съществуват някакви специални традиции, които се спазват при честванията на това необичайно събитие. Но е хубаво за него поне да се напомни. Защото във всяка държава или отделен град, където властите отговорно се отнасят към пътната безопасност на гражданите, това е само повод да се обърне по-специално внимание на регулирането на движението на хора и автомобили.