Митовете на прехода

Доц. д.н. Ивайло Христов

Въпреки големите очаквания и надежди (разрушаване на еднопартийната тоталитарна система, изграждане на новите демократични държавни институции, свободни избори, пазарна икономика и пр.), преходът от тоталитарно управление към демократично общество в България се разви драматично, изостряйки негативите в българския национален стереотип. Четвърт век след 1989 г. можем категорично да кажем, че е налице подмяна на промяната, в резултат на което се съсипаха фундаменталните икономически и нравствени устои на държавата: ефективна промишленост, модерно земеделие, добре организирана и работеща здравна система, високо равнище на образованост, стабилна армия и действаща полиция. Това стана възможно, защото вместо развитие към рационален, предприемачески капитализъм, политическият елит тласна страната към ирационален, бандитски капитал, при който печалбите не са от труд и креативност, а от грабеж и спекула. В резултат: мизерия, безпросветност и духовна пустота, както и задълбочаване на социалните неравенства и чувството за несправедливост.
Така се създадоха и продължават да се фабрикуват от медии и интелектуални "тръстове" поредица от митове, имащи за цел да скрият истината. Главните им посоки на въздействие се свеждаха до: възход на "демокрацията", която обещаваше едва ли вселенско щастие на българите; доминация на глобалистката идея, бъдещо... изкореняване нациите; манипулация на интелигенцията от домогванията на постмодернизма; прословутият "нов цивилизационен избор", както и митът за неравенството като... връх на цивилизацията. Тази тенденция има като общ модел философията на Франсис Фукуяма от неговия опус "Краят на историята и последният човек", според който различните страни се движат към възможно най-доброто обществено устройство... либералната демокрация. Неслучайно през последния четвърт век у нас под натиска на враждебно настроени външни сили масирано навлязоха множество неправителствени организации (т.нар. NGO - та), чиято дейност е подчинена на лозунга от Студената война: Унищожавай всичко, което е свързано със социализма! От него не трябва да остане и следа, и не се притеснявай - възмездие няма да има за никого!
Свидетели сме на формирането на нов цивилизационен модел в българската народопсихология, който носи особеностите на криминалния преход към пазарна икономика. Той е ситуиран върху неолиберални икономически и социални доктрини, върху постмодерната парадигма на свръхиндивидуализма, егоизма, нихилизма и свръхпотребителското съзнание. Налице е негативна промяна на цивилизационния ни генотип в целия обществен сектор. При това измененията са асиметрични - ограничено положителни (като освобождаване от страха и ограниченията, предприемчивост, инициативност), но за съжаление - рязко отрицателни. И с просто око са видими показателите за деградацията на българското общество: нарастващ егоизъм, алчност и интересчийство; прогресивно отчуждаване и отродяване; оплюване на кумири и успехи; масово лумпенизиране, бълване на омраза, профанизиране на ученолюбието, декласация на солидни слоеве от населението. Основният фактор за тези негативни метаморфози е унищожителният преход към неокапитализъм и несправедливият начин, по който стана преразпределението на благата и възстановяването на частната собственост. Тук от значение е и агресивното и силово налагане на глобализацията. По своята същност тя е рязка защита на интересите на корпорациите, а не на дребния и средния бизнес.
В основата на повечето поведенчески нагласи днес стои вулгарното и безскрупулно първоначално натрупване на капитала. С други думи - забогатяване на всяка цена, разруха на идеи и идеали, загуба на национални приоритети. Изчезва границата между "добро" и "зло"; "трябва" и "не трябва"; "може" и "не може". Това пък става основа за опростачване и деморализация на големи обществени слоеве. Налице е разпадане на  единното и сравнително хомогенно доскоро национално характерово пространство. Едва ли не за нормално се смята присвояването на чуждото без свян и страх от закона; убийствата по поръчка, срещу "хонорар" от няколко хиляди; продаването на дрога посред бял ден - дори пред входа на училището. Чувствително нарасна процентът на т.нар. "празна класа" (банкери, адвокати, нотариуси, депутати и пр.), която не произвежда, но консумира и иска да управлява. В началото на ХХI век сме изправени пред неясна картина, в която довчерашната ценностна система е отречена, а нова, освен баналните трафарети на съвременните неолиберални "стратези", липсва...
Това отчетливо се вижда в промененото отношение към една такава фундаментална ценност, каквато е трудолюбието, с което толкова се гордеехме в миналото. И за което са излети тонове мастило.
Новата социална действителност наложи друга визия за трудолюбието в характерологията на българина. То вече не е абсолютно никаква гаранция за успех. Старите формули "всекиму според заслугите", "всекиму според способностите", "всекиму според труда" и пр. отдавна са вън от публично обращение. В хода на "приватизацията" в България се извърши безпрецедентна кражба на националното богатство. Собствеността беше разграбена хищнически и премина в ръцете на голяма група от напълно неподготвени хора, които да я управляват ефективно. Ето защо вече четвърт век в България се налага процес за закърняване на любознателността и работливостта. Размити са границите между добро и зло, превръщането на двуличието в инстинктивен рефлекс, оварваряването на нравите и задълбочаване на моралната деградация. Днес успехът и реализацията са резултат не толкова на трудолюбие, а на изкуствено предоставен шанс, на късмет, че си там, където се приватизира и се създава спекулативна икономика. Съвременният свят в България наложи нови образци на социален успех, в който главно значение за реализацията на личността има не трудът, а кражбата, играта на борсата, хазартът. Все повече се увеличава броят на населението, което залага на сполука в живота не на традиционните добродетели, а на т.нар. "казино поведение", на надеждата, че шансът може да споходи всеки, стига да се добере до играта "Стани богат" по телевизията. Неслучайно медийното ни пространство е залято от телевизионни игри и реалити формати, внушаващи култ към парите, лукса и охолството, постигнати не чрез труд и лични качества, а посредством различни спекулации. Затова е показателно, че едва 21% от българите през 2008 г. са били готови да работят повече, за да изкарат добри пари, а за 44% повишаването на доходите е било резултат от случайно стечение на обстоятелствата.  
За формирания нов социален и нравствен модел парите независимо как са спечелени - дори без труд, придобиват все по-нарастващо, доминиращо значение.
Извън тяхното притежание вече почти всичко губи стойност. Далеч в миналото остана възгласът на Иван Вазов: "Да работим, тази славна дума нека екне кат'камбанен звън". Повечето млади хора подражават на този новоналожен социален модел, разбирайки, че успял е не онзи, който повече знае и може, а само и единствено който е богат. Вече не е важно да си образован, а хитър и пресметлив. Не е важно какво можеш, а колко имаш. Неслучайно сме свидетели все по-често на нагла демонстрация на благоденствие и на парвенюшка показност. Индивидуалните усилия и заслуги са изтикани в забвение като културен и ценностен образец. Фигурата на успелия следва нова логика: бил е беден, но го е споходил късметът! Имал е предприемачески нюх и е станал заможен бизнесмен, знаменит актьор, певец, спортист. Всемогъща стана думата "комисионна". Та нали заради комисионните и алчността на посредническите фирми се ликвидира цялото ни стопанство.Този модел служи като референтна фраза на милиони хора, идентифициращи се не със себеподобните си, а с богатия и имащия.
Не е голяма тайна, че страната ни от втората половина на 80-те години на ХХ век до днес е в условията на многоизмерна задълбочаваща се социално-икономическа, държавно-политическа, ценностно-цивилизационна криза. Динамиката на тези аспекти е различна, но в сферата на ценностните измерения движението е в посока на нейното усилване. За съжаление не се търси изход в посока на социална справедливост и солидарност, което да успокои и хармонизира донякъде българското общество. Към това трябва да добавим последователното и методично обезбългаряване и обезлюдяване на страната през последните десетилетия. А оттук и функционирането на държавата във все по-тесен ресурс: технологичен, икономически, интелектуален, духовен.
Накратко - неокапитализъм стои в основата на новия поведенчески и ценностен модел на българското общество. Той естествено не е и не може да бъде българският капитализъм отпреди Втората световна война, довел обществото до безизходица. Неговото буквално реставриране е невъзможно, най-малкото  защото не може да не бъде повлиян от новите социални тенденции от края на ХХ и началото на ХХI век. Но неокапиталистическия свят идва с всичките си атрибути: безработица, бърза инфлация и източване на спестяванията на населението, масова спекула, олигархични структури и използване на държавнополитическите позиции за забогатяване, формиране на компрадорски политически елит, разрастване на престъпността. Променя се цялостната действителност и се ражда нова обществена формация. Тя е свързана с нарастване и изостряне на имуществените различия; с концентриране на собствеността, нейното  съсредоточване в ръцете на малко хора, на новите господари на живота, с които ще се съобразяват (и на които ще служат) политици и хора на изкуството, журналисти, учени и пр.  
    Тъжно е да го кажем, но вместо подобряване на жизнения стандарт и изграждане на модерна и просперираща България сме свидетели на прогресивното изтощаване на националната енергия и перманентно противопоставяне на всички равнища: политическо, социално, етническо, икономическо. Оттук и разпадането на идеята за единство на националната ни общност. Твърде симптоматично е девалвирането и омаловажаването на понятия като "родина", "патриотизъм", "православие", "отечествен дълг", "солидарност" и пр., смятани от една част от населението за ненужни и анахронични, вредни за "модерния" човек...