29 Март 2024петък16:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Градината на живота

Приказка за старо време

Връщам се назад в годините и си спомням, че ходехме на училище с картонени чанти на гръб, а на тях пишеше: "Който се учи, той ще сполучи!"

/ брой: 24

автор:Дума

visibility 2631

Димитър Колчев


Осемдесет и четири години са попрегърбили снагата ми, ала умът ми е бистър като водите на река Сазлийка. Тя течеше тихо край градчето Каваклий (днес Тополовград) и радваше сърчицето ми. А то се бе пръкнало преди три и половина години, нейде далеч в Радомир.
Сазлийка е най-ранният ми спомен. И преклонение пред величието на Майката природа. Винаги, през целия ми живот, когато се прехласвам тук или там от нейната хубост - все ми се иска да я споделя с всички, които обичам.
Времето там омекваше още сред април, а през май реката така се стопляше, та надвесените над нея върби бяха доволно разлистени...
С майка ми излизахме да налее тя вода от единствената чешма в казармения двор. В една от стаите на изоставената казарма бе и домът ни. Покъщнината ни заемаше третина от помещението. Там мама готвеше, переше в коритото и в него се къпехме един подир друг.
Едва ли в днешния модерен бит човек може да си представи как с крехките си сили майка ми се е справяла с домакинството, докато баща ми (вече книговодител I степен) оправяше Главната книга на местната БЗК Банка.
Веднъж, когато придружих мама да налее вода, помолих я да ми позволи поне малко да нагазя в Сазлийка. Тя ме отведе до брега, нагази с мен, ала аз се откъснах от ръката й, пък

цамбурнах в биструшата

 Сетне се затичах към дълбокото на пясъчното дъно и цопнах щастлив подир ройналите се срещу течението ято рибки... Мама подвикна уплашена и аз се върнах.
На няколко пъти през лятото, та чак до късния септември, мама, татко и аз се къпехме в Сазлийка...
А следващата пролет преместиха баща ми в Пазарджик. Там пък съм се поболял от малария. Лекарят категорично насочил семейството ни към Чепеларе (1100 м надморско равнище). Чист въздух, добри хора, песни и гайди и омайваща природа!...
В чепеларската банка татко ми вече е главен счетоводител.
Там се роди и поотрасна голямата ми сестра Елена. Майка ми, аз и тя отивахме след обяд в окрайнините на селото (Чепеларе стана град през 1960 г.) и за час-два набирахме три кошници горски ягоди в близката гора Янчовица.
Забележителното е, че чепеларци имаха електричество седем години преди пловдивчани. А ние, новозаселниците, бяхме щастливи, че се отървахме от газените лампи и фенери.
Няма да забравя чудотворната и благодатна гора Ахматица. Помня я със страхопочитание, защото пръв път навлязох в нея, воден от бате си Насо, горски стражар в местното лесничейство.

В този лес бе тъмно, тайнствено

 Тук-таме като сребърни стрели се провираха слънчеви проблясъци. Пътеки нямаше, а само тревисти и папратови повлекла от животните. Чуваше се хорова птича песен и гърлен зов на глиган, потракването на кълвачи и пращене на сухи съчки под стъпките на някой звяр... Достраша ме и рекох: "Бате Насо, хайде да се връщаме!" А той ми разказа колко много дивеч криела Ахматица, колко блага давала на околното население...
Доста години по-късно (аз често шетах по любимата ми планина) узнах, че момчиловчанинът Иван Карапаунов се съпротивлявал мъжки на изсичането на тази велика Ахматица. Ангажирал вниманието на всякакви държавни ведомства, но не би!... "Изсякоха година след година гората - разказваше и Иванов - Михаил, известен художник. - С моторни резачки я ошетаха проклетниците... Сега Ахматица е един - да плачем - редкаш!"
Чепеларе бе най-богатското селище в Родопите. Чепеларци бяха родолюбиви люде. Те начело с най-заможните са събрали средства за строежа на училището, сбъднато и в гимназия. С волни дарения е построено и богато с книжен фонд читалище, пак така е изградена юзината, дала светлината.
През старото време, за което ми е думата, Ахматица - 3000-4000 хектара, даваше многото потоци към високата седловина Рожен. И оттам събираше води, извиращата по-нагоре река Чая. На Рожен падаше такъв дебел сняг, че от декември до среди февруари пътят се затваряше...
И до днес помня страховитата случка с кавалериста отпускар. Тръгнал пеша за родното село Соколовци, ниско под Рожен. В Чепеларе го предупредили, че там дебнат вълчи глутници, ала момчето, година невиждало близките си, било напористо. И наистина, откъм Ахматица се чул вой. Отпускарят преброил наниза от седем вълка. Наобиколили човека, ръмжели и тракали зъби. Хвърляли се към плячката, но сабята на момчето засвистяла и

Откриване на дъскорезница в планината над Девин, финансирана от БЗК Банка - 1935 или 1936 г.

три от зверовете легнали окървавени

 в снега. А останалите се нахвърлили връз мъртвите, задоволявайки адския си глад... Отпускарят сложил сабята в ножницата и продължил пътя си. Но на превала към ниското, дето е старата гранична застава, вълците го застигнали...
През март бил намерен оглозганият скелет на младежа, кървавите дрипи и сабята, пъхната в канията, замръзнала.
Борбата с вълците е въображаем разказ, ала явно така е станало.
Ами нали добре помня зимата на 1936 г. Бях ученик във второ отделение. На училище вървяхме по пъртина. Според моя ръст, снегът беше педя над главата ми!
Пролетта в Чепеларе бе безоблачна и омайна, с дълбоко синьо небе. Нощем звездите бяха едри, а Вечерницата първа изгряваше и последна залязваше. Лунните нощи бяха тъй светли, че в стаята, където нощувахме, виждах ясно шарките по стенните ковьори.
Запомнил съм, като да е днес, и дошлия в селото въжеиграч. Ами нали стоманеното му въже бе обтегнато от комин на Харитевата къща до също як комин в насрещната Ножарева.
Гледахме от прозорците, а отдолу пък беше зяпналата публика на улицата. С дълъг прът в ръце за балансиране човекът внимателно пристъпи до средата на въжето, а отсреща десетгодишният му син Цури, балансирайки като татко си, стигна до него. Седна умело на въжето.

И тогава - чудо на чудесата

 - майката излезе по въжето от Ножаровата къща, носейки малка разжарена печка. Закрепи я внимателно връз въжето, извади малко тиганче, окачено на врата й, а от ръкава - малко шишенце с олио, сипа го в тиганчето и изпържи две пресни яйца. За съпруга и сина си!
Имаше и други номера, изпълнени от семейството, ала Цури и пържените яйца не ще забравя никога. Ами ако паднеха от тази височина?!...
Много пъти в живота си съм виждал циркови чудесии, ала Цури, връстника ми, не ще забравя.
Ами мога ли забрави чудесната си учителка Мара Пищалова. Тя беше не само отличен учител (второ и трето отделение бяхме в Чепеларе), ами и добър, обичлив човек... Години по-късно, вече мъж с две деца и съпруга, отидох със запорожеца си в командировка из Смолянско. Нарочно се отбих в Чепеларе, намерих - от врата на врата, къщата на Пищалови. Подвикнах, и ето я моята учителка. Позна ме, прегърна ме. Разплакахме се и двамата... Радваше се остарялата женица... Тя имаше ученици из цялата страна, ала аз бях само, който отиде да й благодари.
Когато бяхме в Чепеларе, още беше жив Халю (Михаил) Клечков, неговият случай заслужава отбелязване. Той е исторически...
На фронта през Първата световна война от окопите при Добро поле се измъкнали в потайно нощно време трима чепеларци. Дотегнала им войната, кръвопролитието, гладуването, двегодишното тъгуване по жена и деца... Но на зазоряване ги заловили. А

за дезертьори от фронта наказанието е разстрел

 Преди да ги вържат за коловете - последно желание! Халю рекъл: "Дайте си ми гайдата!" И засвирил, и запял: "Мила ми е, майчо ле, Сивковскана чьоста (гъста) гора. Що се, майчо ле, разлистнува, рано, майчо ле, по Гергьовден..." Всички чепеларци (в старо време сбирали земляците в една рота) проплакали "Милост, милост!" А военният прокурор, също родопчанин, помилвал троицата. Те дочакали близкия край на войната и си дошли в селото.
Мама ме заведе в Клечковата къща. Ръкувах се със съсухрения попрегърбен старец. Искаше да ни посвири, но ние не рачихме да се изморява. Само ни разказа повече за случая...

Снимка за спомен: Деца-ученици на площада в Девин - 1935 г.

Паметни ще останат за мен местността Върбока и ятото пъстърви във вирчето под моста, водещ до черквата "Света Богородица". Там съм кръстен, на 2 и половина годинки от хазайката ни леля Доча. А Върбока беше широка пътека, край харка (воден поток) с надвиснали върби. Бързоструйният харк напояваше под него градините с фасул, домати, картофи, зеле, зелен пипер... А на отклонението на харка от реката имаше и развъдник за малки пъстърви. Оттам нагоре полянка, където под борчетата цъфваха първите иглики. Аз изприпквах там рано сутрин да откъсна първите иглики, а и жълт минзухар...

* * *

Дойде време да върнат баща ми пак в Девин. Закъсвала банката, та старият нов главен счетоводител да оправи сметките... А баща ми, твърде даровит в сметководството, не само оправи банката, ами създаде в околните села редица кооперации, финансирани от Българската земеделска и кооперативна банка. Пътуваше на кон. Къде ти пътища по онова време. В сняг, дъжд и пек - до Карабулак (днешно Борино), Настан, Грохотно, Мугла, Ягодина... Все села, където помнят татко ми. Например в една моя журналистическа командировка до Мугла, където придружавах смолянски управленци, те се обръщаха към мен с фамилното ми име. Председателят на кооператива ме попита: "Ти имаш ли общо с банковия Колчев?" Казах, че е баща ми. А този човек така се въодушеви, че поръча:

"Дай още кюфтета, кебапчета, вино!"

 И разказа как банковият Колчев им отпускал дребни кредити за какво ли не. Дори без да залагат в банковия обор кравата, мулето или балирания тютюн и стопански инвентар.
Аз пък разказах, че баща ми шета из Кърджалийско като финансов инспектор по ТКЗС-тата. И учи (недоучените в 6-месечни курсове) техни счетоводители на свестно сметководство. И не един и двама е отървал от наказателна отговорност, като им е помогнал да сторнират (да поправят грешките с ново вписване) в Главната книга.
В Девин се намери вторият ми учител по цигулка. Жалко, че не запомних името му. Така и не съм сигурен руснак ли беше или бесарабски българин. Говореше нашия език, ала с леко руско акцентиране. Канехме го у дома събота и неделя на обяд и вечеря. Но знаехме, че квартирува мизерно и навярно гладува... Един ден обаче татко ми тръгна по колеги (в Девин имаше три банки) да ги убеждава, както и учителите, бакалите и други интелигентни люде, да купят музикални струнни инструменти на децата си - учител да им бъде моят по цигулка. И те послушаха благодетелния ми баща.
Цяла зима ние, деветимата ученици, се трудехме с часове в свободното от училище време. А напролет бяхме готови за концерт. Той се състоя на балкона на Околийското управление. Акустика никаква, ала публика множество. Екна "Шуми Марица" - тогава химн на България. А сетне серенадата на Шуберт и два валса на Щраус.
Чичото цигулар си купи с парите от уроците костюм, обуща, бяла риза и вратовръзка. Нае си свестна квартира и се хранеше човешки, защото уроците с нас продължиха... Не зная докога, но така беше, докато ние напуснахме през 1937 г. Девин. Когато вече

светна първата електрическа крушка

 пред околийското.
Връщам се назад в годините, за да спомена, че първо и четвърто отделение учих в Девин. Първолак бях в местната джамия. Там имамът бе отстъпил четири стаи за учениците.
Сравнявам тежките чанти на гръб на днешните ученици с нашите в старото време. Ние, учащите до трето отделение, носехме през рамо картонена чанта. В нея имаше черна орамчена плоча, снопче клечици по смятане, пластелин за ръчна работа, тебешир и сюнгер - да изтриваме написаното на плочата. А на гърба на чантата пишеше: "Който се учи, той ще сполучи!"
Чак в трето отделение ни бяха потребни тетрадки, непропускаема (ако се обърне, закачена с канап през врата ни) мастилница, перодръжка и две тетрадки - по писане и по смятане. Там пишехме лулички, ченгелчета, буквата О и чертички. Чак в четвърто отделение вече носехме в чантите си сметала (опънати на дървена рамка с телчета, наниз червени и сини топчета). Сметалото ни служеше за събиране, изваждане на числа, както и за умножение. А на гърба на тетрадките ни имаше девет колонки с числа. По тях се научихме да делим и умножаваме. И до днес

мога на ум да умножавам и деля

Природата в девинските Родопи беше много богата - и на дивеч, и на плоднина, и на риба в реката. Надали днес ще повярвате, че ние, осем-десетгодишни хлапета, ловяхме с голи ръце в подмолите и под камъните в реката, западно от градчето, кленчета, пъстърви, мряна и раци. А раци, раци да видите (такива днес се продават левче парчето) колко много. Под този камък - няма, а под друг, плочест - три парчета. Под трети, четвърти, пети - събирам общо пет парчета... Все някой от нас носи очукана стара кофа. Напълваме я за час. А старата майчина тенджера напълваме с вода я поставяме върху два камъка. Огънят между тях възвира водата. И хайде - на два пъти - кофата с раците в тенджерата. За минути раците почервеняват и ние сядаме, та се пресищаме от ядене. А рибите - нанизани на върбова пръчка - на мама у дома. Да сготви чорба или да ги изпържи. Жалко е, че днес в Девинската река и жабите са кът... Десетилетия са вилняли бракониерите!...
Когато се изкъпехме в големия вир, тръгвахме пък да берем малини. А зайците изскачаха едва ли не от всеки храст. Ама зайци да видите - сиви, едри, тежки...
Не ще забравя ловджийските вечеринки в читалището. Вратата му беше накачена със зайци, кеклици, диви петли, десетки диви гълъби, по две-три сърни и непременно две златисти лисици. А на томболата -

на четири билетчета - едно печелеше

Не вярвам днешно градско дете да е изяло толкоз много пъстърва, колкото аз в Девин. В банката идваха, бивал съм някой път там, селяни откъм селата нагоре по Доспатската река. Като хвърли десетина пъти серкмето човекът, и ето - торби от зебло, пълни с едра балканска пъстърва. "Колко аратлик?" - питаше баща ми. "Ами, колкото дадеш, чорбаджи." Татко ми вадеше петдесет сребърни. А човекът предоволен... Ядяхме що ядяхме у дома, на съседи давахме, а че майка ми и мариноваше - в сиреневи тенекии.
Банката финансираше и не крупно строителство. Например на изток от Девин, до богатите борови гори, бе построен чарк. Дъскорезните машини се задвижваха от високи водни падове. Трябваха стотици кубици бичени дъски. Не само за износ от околията, но и за да се покрият каменните къщи на българо-мохамеданите. Та те всички бяха покрити с цепени с брадва и трион дъски. Както и сиромашката православна черквица - на стари снимки се вижда колцина са девинските християни. Ала всички девинчани живееха мирно и дружелюбно...
Моите съученици бяха предимно помачета. Те си

купуваха учебните помагала с яйца

 Защото парите бяха кът. Левът имаше висока стойност. За да не се носят пари на ръка (предимно децата пазаруваха), в бакалниците на Гьорджеви и Бочуков имаше преградки с тефтерчета - на имената на клиентите. А те също носеха свои тефтерчета. Бакалинът отбелязваше купеното в своето, отбелязваше същото и в тефтерчето на клиента. Плащаше се при заплата, или когато клиентът вземеше накуп пари.
В банката служеха двама стражар-разсилни. Сменяха се на 12 часа. Трендафил и Иван бяха пълна противоположност. Първият бе пълен въздържател, а вторият - и пушач, и пияч, и страстен ловджия. Трендафил на два-три пъти бе помолвал баща ми: "Господин счетоводител, моля те недей така прегъвай фасовете (баща ми пушеше цигарата наполовина), ами ето ти паничка с вода. В нея ги гаси!" И обяснил, че Иван трудно ги изправя.
Страстта по ловуването причинявала чести закъснения за работа сутрин в осем. Затова татко ми строго предупредил Иван. А той пък си сложил будилник в раницата, курдисан да звъни в седем часа... И ето ти случка. Баща ми, с острото си чувство за хумор, разказваше: "Гончето на Иван направило стойка на заек. Иван се прицелил. Добре, ама в този момент будилникът дръннал. Иван не гръмнал и се върнал бегом по обратния път!..."
Баща ми в кръчма не влизаше, ала в кафенето пляскаше табла с партньори до забрава. Така бързо местеше пуловете, където трябва, та партньорът му се шашардисваше и падаше. А

победеният се отплащаше с шоколад или локум

 И когато мама ме пратеше да прибера татко от кафенето, аз се натоварвах до брадата с наръч шоколади и локуми. А имаше едни половинкилограмови - на Балъкчиев и Пеев!...
Завърших със свидетелство отличен (6) четвърто отделение. Вече в новопостроеното предната година (докато бяхме в Чепеларе) училище. Просторна сграда със светли прозорци, със заоблен югозападен ъгъл. Там бяха учителската стая, директорският кабинет и медицинският. Даже помня и до днес д-р Сорокин.
Малко подир края на учебната година, в средата на юни, се роди Симеон II. А по указ на баща му се вдигаше с по една единица успеха на всички ученици в България.
- Изтърва келепира! - казаха татко и мама.
Аз пък днес си казвам:
- Аман от тоя келепир!

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ