Големият блъф с интеграцията на ромите

Интеграцията на ромите, борбата с корупцията и реформите се превърнаха в постоянната съставна част на прехода. Политиците идват и си отиват. Сменят се правителства и парламенти. Който вземе властта, веднага се захваща да прави реформи, да бори корупцията, а през последните десетина години и да интегрира ромите. Успехът на трите начинания е компрометиран и не им се вижда краят. Освен че са алиби и "оправдание" за присъствието на политиците, те започнаха да предават нов смисъл на представите за вечност и неизбежност.      
За разлика от епичната битка с корупцията и правенето на реформи, които са съпътствани винаги с шумно политическо говорене, интегрирането на ромите става някак тихомълком. Под сурдинка. Ако въобще става, ако действително някой иска то да се случи и ако всичко не e просто един огромен блъф. Традиционно темата привлича медиен интерес след инцидент с криминален характер, в който са замесени роми. После "угасва". Случващото се в Гърмен е поредният повод за дебат и за констатации на колко много неща сме им изпуснали края, как не само действието, но и бездействието поражда конфликти, както и че напудрени стратегии, планове и отчети може и да вършат работа за пред Брюксел, но очевидно проблеми не решават. А също и че управляващите са откровено безпомощни, нямат

нито визия, нито капацитет

да се справят и със ставащото в Гърмен, и с интегрирането на ромите.
Ако следите хода на събитията, няма как да не сте забелязали големия отсъстващ от дебата - премиерът Борисов. Любител на светлините на прожекторите и букетите от микрофони, иначе словоохотлив и компетентен по всякакви теми, тези дни той мълчи. Оглушително и страхливо. Също както мълча, когато Франция експулсира стотици наши роми през 2010 г. Вместо него говори министър Румяна Бъчварова, която етикира случващото се като "битов инцидент", нареди монтиране на видеокамери и експресно създаване на нови бланки-жалби за подаване на сигнали в полицията за кражби и други престъпления. Повече едва ли е разумно да очакваме от социолог, какъвто по образование е министър Бъчварова. 
Далеч по-интригуваща е позицията на Цветан Цветанов. Той призова (на 29 май от Г. Оряховица) всички политици да участват активно в реализацията на Националната стратегия за интеграция на ромите, приета през 2012 г., с което затвърди усещането, че цинизмът на псевдоелита ни не познава граници. Настоящият депутат и бивш министър на вътрешните работи вероятно е забравил, че по време на първото правителство на Борисов почти веднага с встъпването си в длъжност оглави (на 19.08.2009 г.) Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Точно той беше ангажиран с интеграцията на ромите. И точно той през 2011 г., две години след като пряко отговаря за нея,

призна следното

"необходим е цялостен комплексен подход за интегриране на ромите. За голямо съжаление досега нямахме визията за това". Тази празнота почти веднага е запълнена.
През 2012 г. страната ни се сдобива с поредната стратегия - за интеграция на ромите. Това става след външен импулс от Брюксел, а не защото българските политици осъзнават ситуацията като проблемна за общността. Тъкмо обратното. Те се опитват със семпли действия да решат натрупани дълбоки противоречия. Коментар на премиера Борисов от 2010 г. за справяне с роми крадци илюстрира примитивизма на управлението: "Просто ще кажа практиката, която имаше България с джебчиите и начинът, по който ние го решихме. По двама-трима полицаи от отделите, които се занимават, отиват, прибират ги и с това се приключва въпросът". Очевидно е, че с това нито въпросът приключва, нито проблемът изчезва. Както е очевидно и че наличието на стратегия само по себе си не е гаранция за успех, а само свидетелство за написано домашно, възложено от ЕС.
От прочита на стратегията става ясно, че тя е фокусирана около няколко приоритета - образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии. На пръв поглед всичко е наред. Формално има цели, задачи и план за действие с цели 122 дейности. Едно нещо няма - индикатори за измерване на настъпилите промени. Отчита се например количеството на проведените обучения, но не се проследява какви умения са получили обучаемите, дали са им били полезни в намирането на работа. Количествените индикатори, които са заложени, предоставят информация само за нуждите на "административния мониторинг". Те не проследяват

какво се случва в дълбочина

има ли ефект от мерките, как влияят върху конкретния приоритет, влияят ли въобще или всичко е блъф.
Преди месец, на 7 май, т.г. (две седмици преди събитията в Гърмен) Министерският съвет одобри административен мониторингов доклад за 2014 г. за изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите, на общинските планове за действие и на напредъка по международната инициатива "Десетилетие на ромското включване 2005-2015". Отчетът, направен по формалните количествени критерии, разбира се, е оптимистичен и обнадеждаващ. Страшно няма. "Продължаваме напред", както казва министър Бъчварова. Преждевременното напускане на училище от ромски деца е ограничено, изпълняват се политики за преодоляване обособяването по етническа принадлежност на учениците, увеличава се обхватът на допълнителното обучение по български език. В областта на здравеопазването е отчетено повишаване на информираността и познанията на групите в неравностойно положение. Това, разбира се, е направено на база на количеството проведени кампании, а не че някой е проверявал знанията. По аналогичен начин е отчетено и повишаване на конкурентоспособността на ромите - чрез количеството обучения, в които са били включени, а не например колко от тях са наети на работа като следствие от придобитата квалификация. Изграждането на социални жилища е посочено като приоритет за подобряване на жилищните условия, а върховенството на закона е отчетено чрез обучения на полицейски, държавни и общински служители за недопускане на прояви на дискриминация, расизъм и ксенофобия.
Ако интеграцията на ромите върви по план, какво е онова, което се случва в Гърмен, само две седмици след оптимистичния "административен мониторинг" на постигнатото? Ако управляващите са уверени в постиженията и отчетите си, какво налага седмица след началото на събитията в Гърмен Цветан Цветанов да апелира към всички политици да участват в реализацията на Стратегията?
Истината е, че

ситуацията далеч не е такава

за каквато се представя. Хората го виждат, а и в публичното пространство присъстват достатъчно доказателства за това. България имаше амбициозна национална програма за изграждане на социални жилища за уязвими групи от населението и подобряване на инфраструктурата. Тя предвиждаше публични инвестиции в размер на 1,5 млрд. лв., но през 2009 г. беше спряна. Дори и когато действаше, се намериха кметове, които отказаха финансиране за общините си по нея под предлог, че в същите няма компактни маси роми, макар такива да имаше и те прекрасно да знаеха това. Тези политици и сега са в управлението. Според "Националния план за действие по инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г." до 2012 г. администрацията трябваше да реши проблемите с незаконното строителство в районите с ромско население. Вече сме 2015 г., а Гърмен е само едно от доказателствата, че за седем години нищо не е свършено.
Преглед на плана за реализиране на стратегията за интегриране на ромите сочи, че държавата разчита основно на пари от европейските фондове и най-вече на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР"). В последния достъпен отчет на програмата от 2013 г. има любопитна информация за това как се правят много и "правилни" мероприятия,

усвояват се пари

а крайният ефект е обидно нищожен и дори никакъв. Така например за периода 2010-2013 г. количеството роми, получили посреднически услуги, е 6221, но започналите работа са едва 528. Включените в обучение за придобиване или повишаване на квалификацията и за придобиване на ключови компетенции са 8285, но включените в заетост след обучение са 4174. Делът на ромите със запазена заетост 1 г. след участие в мярка за насърчаване на заетостта е 0.
Въпреки че докладът, приет от МС, отчита успешни здравни кампании за повишаване на информираността, в отчета на ОП "РЧР" срещу "Брой обществени информационни и превенционни кампании в ромски квартали" е записано - нула. Безспорното в целия този хаос е, че едни милиони кротко се усвояват. Разчетите на държавата за финансовото осигуряване на "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г." са почти за 18 млн. лв. Действителната сума е значително по-голяма, тъй като за много от мерките не са посочени нужните  разходи. Отделно от това има получени пари от частни фондове и донорски програми. Ето част от тях: от глобалния фонд за борба със СПИН - 757 238 евро, за борба с туберкулозата - 881 644 евро само за 2011 и 2012 г., от Ромския образователен фонд-Будапеща - 4,6 млн.долара. По ОП за развитие на човешките ресурси за приоритет "Интегриране на уязвими групи на пазара на труда", към които спадат и ромите, договорените средства са 594 329 083 лв. Колко от тях достигат до ромите още е рано да се каже, но дори и онези, които стигат, "произвеждат" едно голямо нищо. Блъф, в който истински са само усвоените пари, а интеграцията е феномен, съществуващ единствено в правителствените отчети.