Колко е лесно да викаш "Смърт"

Всеки, който тръгва да вика "Смърт на циганите", трябва да е абсолютно наясно, че този вик обезсмисля всякаква кауза. Много е лесно да искаш смъртта на циганите. Трудно е да поставиш истинския проблем. И, да, може да изглежда странно, но проблемът не са циганите. Те са само симптом, жертва на абсолютно същия политически и държавнически вакуум, в който е изпаднала България. А когато някой вика "Смърт на циганите", трябва да е наясно, че планът за разсейване на вниманието от истинските въпроси вече е успял. Политическите инженери тържествуват. Други алчно броят потенциалните бюлетини. И сладострастна политическа лига избива по устите на обичайните заподозрени.
Навремето, на първия демократичен митинг след 1989 година, Румен Воденичаров нарече циганите "наши братя страдалци". Те все още продължават да са такива. Заради това проблемът в Гърмен е една свръхдраматизация с изключително пошли цели. В България се оказа много лесно да извадиш смисления разговор от коловоза - просто трябва да накараш някой да извика "Смърт на циганите". А през това време в разделеното, озверяло от мизерия, начумерено, гневно и съсипано от политически интриги общество, дебелите котараци ще продължат да си лежат в шезлонга на старите схеми. Тяхната смърт никой никога няма да я поиска.