И по едно евро от квадрат за всички...

Изявлението от края на миналата седмица на македонския премиер Никола Груевски, че Скопие ще участва в изграждането на газопровода "Турски поток", когато ЕС и Русия се разберат по него, еднозначно беше изтълкувано и в руската, и в европейската преса като отстъпление на министър-председателя в резултат на външен натиск. Груевски заяви в интервю за изданието Press24, че Македония: "е страна, която се стреми към евроатлантическата общност и при вземането на стратегически решения се ръководи от тази цел". Заглавията в руската преса например бяха особено красноречиви: "Турски поток" може да остане без европейска част", "Македония застана на пътя на "Турски поток", "Скопие спря "Турски поток".
Разбира се, изказването на Груевски веднага бе свързано с вълната от протести срещу неговото управление, организирани основно от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Но то също така даде аргументи и на тези, които смятат, че зад атаките срещу сегашната власт в Скопие стоят западните държави, които желаят да отстранят, включително със силови методи, от власт правителството на ВМРО-ДПМНЕ, което, въпреки че иска страната да стане член на НАТО и ЕС, не само че не пожела да въведе санкции срещу Русия, но и заедно с други държави като Гърция, Сърбия и Унгария декларира своя интерес към "Турски поток".
Трябва да имаме предвид, че както България беше ключова страна по маршрута на закрития вече газопровод "Южен поток", така и

Македония е ключова по трасето

на новия газов коридор. Привържениците на версията за външна намеса в македонската политическа криза, смятат, че тя е част от общата стратегия на САЩ и сателитите им, насочена към сдържането на Руската федерация навсякъде, където е възможно и както е възможно. Пределно откровено по този въпрос се изказа на 20 май пред Съвета на федерацията на Русия (Горната камара на парламента) министърът на външните работи Сергей Лавров. По неговите думи "македонските събития грубо се управляват отвън", а кабинетът на Никола Груевски е обект: "на въздействие във връзка с отказа да се присъедини към санкциите против Русия, заради подкрепата за "Южен поток" и заради готовността да сътрудничи за реализацията на други енергийни проекти, в т.ч. и заради "Турски поток". Лавров дори отиде още по-далече и вероятно като имаше предвид събитията в Куманово, където албански терористи от Косово убиха осем македонски полицаи, коментира, че е "много печално, че за това (свалянето на Груевски от власт - б.а.) се опитват да задействат албанския фактор". Действително албанският фактор има голямо значение за бъдещето на съседната нам страна.
По сходен начин се изказа преди време и самият македонски министър-председател, който заяви по време на големия митинг в негова подкрепа на 18 май в Скопие, че лидерът на опозицията Зоран Заев работи за чужди специални служби (едва ли това са руските) и че е финансиран от световен олигарх (дали пък фамилията му не започва с буквата "С"), който спонсорирал повече от половината медии в страната. Впрочем според циркулиращите в проправителствените кръгове в Македония слухове, че зад всички последни тревожни събития в страната стоят западните държави, чиито посланици решили още през март т.г. на среща в Скопие да свалят от власт ВМРО-ДПМНЕ. Но поради силните позиции на Груевски в страната това трябвало да стане чрез предсрочни избори, които да бъдат предшествани от улични безредици и нагнетяване на напрежението между македонци и албанци.
На другия полюс са противниците на Груевски, за които всичко това е справедлива борба срещу "престъпния режим",

революция срещу "корумпирания Груевски",    

който сам е режисирал кървавия сблъсък в Куманово, а останалото е, разбира се, технология, до болка позната през последните десетина години, само дето бял роял още не се е появил в Скопие, ама ако трябва, ще го докарат в сюблимния момент. А иначе се правят преки аналогии, спорно е доколко справедливи, между Майдана в Киев и сегашните протести в Скопие, на Груевски му се приписва съдбата на Виктор Янукович, а руснаците се опитвали да "ловят риба в мътна вода". Това последното е мнение на видни български наблюдатели на процесите в Македония. Впрочем прави определено впечатление, че редица български медии и политически коментатори с някакво радостно възбуждение се захванаха да громят Груевски и дясната му партия и това при положение, че пък в един момент дори стана така, че български медии с десноцентристка политическа ориентация се оказаха в случая от едната страна на барикадата с лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, когото громяха неистово преди две години. Всъщност присъствието на Станишев на антиправителствения митинг на СДСМ на 17 май е разбираемо, доколкото става дума за лява партия, асоциирана с ПЕС. Странно е по-скоро поведението на десните в България, след което остана натрапчивото усещане, че някой пусна "заповед по гарнизона" да се бие по Никола Груевски, защото той си е позволил да има по отношение на Русия позиция, различна от "правата вяра" на евроатлантиците. И нашите естествено зарязаха всякакви скрупули.
С какво всъщност си имаме работа? Ситуацията в Македония беше достатъчно сложна в политически план и преди да започне откритото противопоставяне между Запада и Русия заради украинската криза. Логиката на това, което много прилича на нова Студена война, изисква противниковата страна да бъде настъпвана по мазолите навсякъде, където е възможно, дори тези действия да имат ирационален характер. Както се казва, от спортна злоба. В това противопоставяне, независимо дали го искат страните или не, един от водещите принципи гласи, че

който не е с нас, е против нас

А също така има "наши" и "техни" "кучи синове". Важното за нас, българите е, че страната ни за пореден път се превръща в пешка в чужда игра. Този път в Македония, което е по дефиниция много по-опасно за нас, отколкото опосредственото ни участие в украинската криза чрез членството ни в ЕС. При това страната ни както нямаше, така и продължава да няма собствена, отговаряща на националните ни интереси, политика спрямо Македония, освен ако не смятаме за такава ситуативните реакции, които по дефиниция трябва да са съобразени с политиката на НАТО, разбирай САЩ и ЕС. Но това не ни приближава ни на йота към решаването на дългогодишните проблеми, които от години стоят в двустранните ни отношения.
Ето ви един казус. След като медии, общественици и политици в България демонстрираха симпатии към лидера на опозицията в Македония, Зоран Заев тези дни беше в България за среща с премиера Бойко Борисов, а по-късно посети и централата на БСП. След срещата с министър-председателя той заяви, че "Каквото и да предлага България, винаги е правилно и така се прави от страна на приятел за приятел". Звучи направо красиво, нали. Обаче ако малко се разровите из интернет, може да попаднете на небезинтересната статия на македонския журналист Виктор Канзуров, публикувана на 29 август 2013 г. в българското електронно издание е-vestnik и озаглавена "Бугарето, бугарето Заев или за българофобската опозиция в Македония". В нея колегата разказва как преди местните избори по това време щабът на Зоран Заев (и тогава, и сега кмет на град Струмица) сложил голям транспарант в центъра на града, на който пишело "Ова е Струмица, не е Благоевград", понеже тогавашнят му опонент за кметския стол Васил Пишев имал хотел в нашия областен град. А за да нямало и грам съмнение какъв подтекст влагат съпартийците на Заев в този надпис, името Благоевград било изрисувано в цветовете на българския трибагреник. Обширната статия на Канзуров изобилства и от други подобни примери.
В този дух се изказа в миналата събота пред агенция "Фокус" и директорът на историческия музей в Добрич Костадин Каменов. Според него няма никаква разлика между Никола Груевски и Зоран Заев в политиката им спрямо българщината в Македония,

няма никаква разлика

и в антибългарската политика на ВМРО-ДПНЕ и СДСМ пез последните 25 години. Според Каменов за нас, българите, няма никакво значение дали Заев ще смени Груевски или последният ще запази поста си. Тук действително стои въпросът пред българските власти - какво печели страната ни от ситуацията в Скопие, при положение, че няма да има промяна в политиката на потискане на българщината в Македония.
Може би българските политици, общественици и медии са толкова принципни, че с желание се хвърлят в борбата за премиерското място в Македония просто защото са противници на корупцията? Основното оръжие на опозицията срещу Груевски са т.нар. бомби на Заев - записи от незаконни разговори на премиера с негови съратници. Кой снабдява Заев с тези записи е голям въпрос, управляващите например твърдят, че това са чужди служби, което не изглежда невероятно особено като знаем колко мащабно подслушват американците в Европа. И какво научихме, че Никола Груевски се е уредил с най-хубавата кола в Македония - "Мерцедес" за 600 000 евро, с тв екрани и система за затопляне на задните седалки. Едва ли някой се е съмнявал, че управляващите в Македония са корумпирани. Такива са всички управляващи на Балканите и в бившите соцстрани. Това не е изненада. Но от Македония научихме, че и опозицията може да бъде корумпирана.
"Едно евро за църквата и едно евро от квадрат на мене директно". Това чухме да казва Заев в незаконно направен видеозапис, от който става ясно, че той иска подкуп от 200 хил. евро от бизнесмен от подопечната му Струмица. Българските зрители обогатиха речника си, като научиха, че на жаргон в Македония 1 евро е всъщност 100 000. Заев, разбира се каза, че записът е манипулиран и му е скроен компромат от властта. Сигурно е така, но това как променя смисъла казаното от него. Каква тогава е разликата между Груевски и Заев? Ами май    
само в размерите на подкупите

Единият като премиер е обвиняван, че взел 20 млн. евро подкуп от китайски фирми за две магистрали, а пък другия като кмет си поискал само 200 хил. от местен предприемач, но пък и мащабите са различни. И сега за какво помагат част от българските медии и политици - Заев да заеме мястото на Груевски, за да може да получава 20 млн. евро подкупи, а Груевски да отиде на корупционна диета от само 200 хил? Къде е нашият интерес в тази история? Няма го и не може да го има при тези условия. Но интерес имат други хора от друг държави, които на думи са против корупцията, а на дела си затварят очите за нея, когато им е изгодно съобразно геополитическите им интереси и реагират само когато тези интереси са нарушени. Нищо ново под слънцето.