Иво Христов: Зависимостта на Борисов е неговата слабост, но и най-голямата му сила
Всеки външен фактор предпочита да си има работа със зависим държавник в България. Премиерът е привикан в САЩ заради подписа за „Турски поток“, смята българският евродепутат
„Премиерът Борисов мечтаеше за съвсем друга среща с американския президент Доналд Тръмп, а не за това привикване, причината за което е подписът за прокарването на "Турски проток" през България.“
Това коментира Иво Христов, член на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в предаването "Гласове" по Българска свободна телевизия.
По думите му цялото изкуство на Борисов на външнополитическия фронт през последните години беше да лъже руснаците как хубаво лъже американците и да лъже американците как хубаво лъже руснаците.
"В резултат, неговата външнополитическа активност днес процъфтява най-вече в "Господари на ефира", където той целува американската посланичка Херо Мустафа сякаш е "жена ГЕРБ" (аналогия със структурата "Жени ГЕРБ"). В този смисъл, от дълго надувания балон по време на европредседателството - че Борисов е някакъв международен фактор, застъпник на Западните Балкани и прочее, не остана нищо. Лидерите на Западните Балкани дори не го поканиха на своята среща. Преди това имаше подобен форум в Германия, на който той също не бе поканен. Борисов е все по-маргинализиран, независимо от това, че тази среща ще ни бъде представена като голям външнополитически триумф и тя рискува да ускори развоя на политическата ситуация в България", смята Христов.
Според българския евродепутат Борисов е обещал всичко на всички и това е причината да е на своя пост.
"Неговата слабост, неговата зависимост е и негова най-голяма сила, тъй като всеки външен фактор предпочита да си има работа със зависим държавник в България. Той е говорителят на турските тези в Брюксел, той обещава интерконектори и води Херо Мустафа на строежа на газовите връзки с Гърция, той обещава "Турски поток“ през България и реже ленти заедно с руския посланик и т.н. България има интерес от това да е в диалог с всички външнополитически фактори, но не винаги в свой ущърб - това, което винаги се оказва, когато теглим чертата."
На въпрос на водещия Явор Дачков дали съжалява, че е напуснал администрацията на президента Румен Радев, Христов отговори, че е щастлив, че е участвал в неговата предизборна кампания, както и че тя ще остане жалонна в новата българска политическа история. По думите му изборът на президента Радев е събудил огромна надежда в българския народ и част от нея се оправда.
"Ако надеждата за цялостна политическа промяна все още не се е сбъднала, то президентът Радев върна достойнството на институцията. Освен това, той изчисти публичната реч от омерзителната русофобия, от посегателствата над българската история и свободните интерпретации, които му завеща неговият предшественик. Президентът се радва на международен авторитет. Със своите вета той се позиционира като говорител на мнозинството от българския народ и хранител на обществения интерес. Очакването остава. Нормално е Румен Радев да спазва конституцията и да се съобразява с лимитите, които тя е въвела. Това не значи, че общественото мнение би се задоволило само с това. Има очакване за промяна в България, тя трябва да тръгне отнякъде. Авторитетът е един и това е президентът", каза още Христов.
Евродепутатът коментира още, че намира сцената с коленичилите по време на протеста пред Президентството срещу назначаването на Иван Гешев за главен прокурор за патетична.
"Тази форма на протест е в дисонанс с цялостното поведение на този кръг хора спрямо президентската институция, откакто Радев е в нея. Всеки път, когато президентът е заставал на принципни позиции (когато публикува стенограмата за КТБ, което беше изискване на демократичната общност, когато организира кръгла маса за изборния процес, защото беше видно, че той е все по-опорочен, когато налагаше множество вета - включително по отношение на следприватизационния контрол, по екологични теми и т.н.), той никога не получи подкрепа от тези гласовити хора. Едва когато той остава последна надежда по проблем, който лично ги касае, те стигат дотам, че да коленичат, молейки го да наруши Конституцията, което е недопустимо. Това не значи, че изборът на г-н Гешев е безпроблемен."
"Начинът да бъде решен този проблем, както и всички останали, е нова конституция. Абсолютно убеден съм в това. Няма възможно оздравяване на българското правосъдие, нито на останалите обществени системи, в рамките на сегашната конституция", категоричен бе Христов.
"Това е като един размит акварел, в който вече не е ясно коя власт къде е. Изпълнителната власт и - в частност - самодържецът Борисов - вече е обсебил всички власти и дори на него му убягват много от процесите, които икономически кръгове движат по свое усмотрение и по свой интерес. Системата е напълно опорочена. Политическата система, партийната система не функционира - имаме партия-държава, обградена от партии-сателити, и една единствена опозиция - БСП, в която също има троянски коне, което не е тайна. Необходим е рестарт на българската политическа система, както и на институциите. Онзи, който намира това съждение за дръзко, скоро ще се убеди, защото кризата може само и единствено да се задълбочава."
По думите му Българите са загубили вярата, че силата е в тях. "Изборният процес до такава степен бе опорочен от манипулации и овладян от управляващата партия-държава, че е все по-недостоверен. Към днешна дата трудно можем да говорим за избори - това е някакъв вид бутафория за пред външния свят. При положение, че близо една четвърт от бюлетините са невалидни, сиреч, голяма част от тях - унищожени, трудно можем да се доверим на тези изборни резултати, които продължаваме да коментираме, сякаш са достоверни. Впрочем, така ги легитимираме. Време е българите да осмислят това, че ги варят като жаби и да скочат, преди да бъдат окончателно сварени", каза още Христов.
"Откъдето сме отскочили, оттам падаме; това е парабола. За съжаление, и нивото на българската демокрация е сравнимо с това от края на 80-те години. В някои отношения дори е по-зле. Късният печат от края на перестройката беше много по-свободен от сегашния, телевизията беше много по-жива, а законите - добри или лоши - регулираха живота в страната, докато сега всичко се случва извън законите и паралелно на законите."
