Безкрайното изтичане на млади хора от България

Всичко на всичко осем креватчета: в родилно отделение в Централна България педиатърката Бистра Камбурова наблюдава драстично намаляване на броя на новородените през 37-годишната си кариера.
"Не останаха много хора в детеродна възраст. По-младите заминаха да търсят работа в големите градове или в чужбина", казва Камбурова, чиито двама синове също са напуснали Габрово.
България, най-бедната страна в Европейския съюз, се обезлюдява с почти невиждани в света темпове. За това са виновни корупцията, липсата на икономически перспективи и поредицата от политически кризи - в началото на октомври българите гласуваха на четвъртите си парламентарни избори за година и половина, които отново доведоха до фрагментиран парламент.

Пустиня

Сгушен в подножието на Стара планина, град Габрово е символ на този неумолим упадък. Люлка на промишлеността, която в началото на XX век му спечелва прозвището "българския Манчестър", днес той има само 48 000 жители, почти два пъти по-малко от 1985 г.
Текстилна, обувна, машиностроителна и химическа промишленост... хиляди работници са заети по време на комунистическия режим, преди да последват серия от фалити и диви приватизации.
"Пристигнах през 1985 г. По онова време броят на ражданията все още беше голям - около 1000 годишно", казва 68-годишната лекарка. Миналата година в нейното отделение, което тя ръководи енергично "срещу мизерна заплата", са се родили само 263 бебета.
До нея акушерка продължава: "Обяснението е просто: няма работа, няма млади хора, няма бебета", казва Върбанова.
А тези, които все още са тук, мечтаят за друго място. "В Габрово се радваш на тишината, спокойствието и чистия въздух, но това е пустиня, в която срещаш само възрастни хора", казва Християна Кръстева, 23-годишна логопедка, която току-що е родила момиченце.
Освен това съпругът й, дърводелец, се готви да замине за Англия в търсене на по-добро бъдеще за семейството си.

Внуче под наем

Ученик от гимназията, с когото се запознаваме пред сградата на първото светско училище в България, основано през 1835 г., има желание да замине за Западна Европа в търсене на "качествено образование и нови хоризонти". "Тук цари хаос", въздъхва Иво Димитров, осъждайки безхаберието на политическата класа.
Като лъч надежда Габрово се възползва от фондовете на ЕС, за да стартира проекти за териториално развитие в областта на транспорта и туризма. Общината се стреми да развие и технологичния сектор, но този сектор се нуждае от малко работна ръка.
"Обръщането на демографската тенденция ще отнеме време", казва Адриан Николов, експерт в софийския мозъчен тръст ИПИ (Институт за пазарна икономика), в разговор с АФП.
Регионът държи тъжния национален рекорд за най-ниска раждаемост и брой села без жители или само с един жител: 163 от общо 5000 общини в България.
Според последното преброяване на населението за едно десетилетие страната е загубила една десета от населението си: то е 6,52 милиона души, колкото и през 1934 г., в сравнение с почти 9 милиона през 1989 г. Една четвърт от тях са на възраст над 65 години.
В живописното селце Зая, на 25 км от Габрово, всички 35 жители са пенсионери и са приятна смесица от националности: французи, британци, белгийци, руснаци и италианци, привлечени от ниските разходи за живот, се срещат с местните жители.
Тъй като магазинът за хранителни стоки е затворен поради липса на клиенти, 77-годишният Марин Кръстев е доброволен шофьор на три дами веднъж седмично. "Решихме да се съберем, за да пазаруваме", казва той. "Така се справяме."
През лятото идват тийнейджъри, за да разнообразят ежедневието им чрез общинската програма "Внуци под наем", която позволява на младите хора да опознаят живота на село. "Радват се на зайците и на доматите и чушките в двора", усмихва се Бояна Бонева, 75 г.

Е-вестник

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.